"Ангелски сняг" - нова книга от мен и Николай Владимиров!

 

Това е ръкописният, първоначален вариант на книгата. През 2022-ра година, живот и здраве, ще я отпечатаме и на хартия, в печатница.

Съдържа 40 стихотворения - 20 от мен и 20 от Николай... Това е първата ми обща книга! Единствена засега.

Споделям и снимки от срещата ни с Николай на 18 декември 2021 г. по повод общата ни книга в кафене в центъра на София (срещу Столична библиотека точно):

Пожелаваме на всички Щастлива и ползотворна Нова 2022-ра година!

За поръчки - оставете коментар!

„Когато имаш нужда от чудо” – подари (си) тази книга...

Тази книга на Йорданка Петкова не е голяма като обем, но е истински, съкровено съдържателна. Изпълнена със смисъл и добри, премислени послания, тя е като хляб – засища съзнанието на човек. Приканва към размисъл, към притихване, към очакване на чудо или към осъзнаване и благодарност... Всичко това е и молитва, общуване с Бога за вярващите. Тази книга е за вярващи хора, действително. Но може и на невярващ да посочи пътя... с човешка топлина и мъдрост. Всъщност не само премислени, но и преживяни са посланията в тази книжна „рожба” (да, и книгите се раждат, макар различно от живите същества), защото половината истории са действително случили се някому, а другата половина – искрици от душата на Йорданка. Ето какви:

 

„Благодарността е най-важната част от чудодейните изцеления. „Направи добро и го забрави! Получи добро и го запомни!” Така енергията на стореното чудо ще те съпътства в живота ти и ще поддържа жив огъня на изцелението.”

 

„Колко много лица може да ни разкрие светът! За да ни покаже, че невъзможните за нас неща са възможни за Бог.”

 

„Мъкнеше си своите старчески болежки, но от Свети Георги не посмя да вземе сина си. Така беше я научила майка  ѝ: що е нещо на Бога, да не го взема. Той пък освен много дни  ѝ даде слънце, вода и цветя, та да ѝ благодари за Петърчо.”

 

„Понякога си мислим, че помагаме на нуждаещ се, а всъщност помагаме на себе си.”

 

„Господ не ходи само да гали хората, а гали и животните. Та и ние трябва да ги почитаме и гледаме, щом са се родили.”

 

„Животът така е написан да бъде – човек умира, но любов не умира.”

 

...И още в този дух – мъдри, красиви мисли. Проницателно казани. Трябва да призная, че плаках над някои редове, и чувствах пречистващата сила на сълзите (отново)... Подарък бе за мен книгата, наистина ценен подарък!

Препоръчвам книгата от сърце, защото... всеки от нас понякога има нужда от чудо. Признаваме или не... Може да ви дари нещо ценно тази книга, или пък с нея можете да „нахраните” нечия душа, на близък или дори на непознат... Важно е да добавя тук, че 20 % от цената на всяка книга се дарява за подкрепа на каузата на семейства, засегнати от рядката диагноза наследствен ангиоедем (НАЕ) – naebg.eu. Председател на тази асоциация е именно Йорданка Петкова, автор на книгата. Интервю с нея за моя проект "Един от нас споделя" можете да прочетете тук:

oneofusshares.com/2021/11/blog-post_9.html

А корицата е така прекрасна, толкова красноречива... В очите всичко се чете... Вижте:

 

Хубави празници ви желая! И чудеса...

 

Нови стихове от мен... Зимни. За нова книга.

Вдъхновението е с мен, въпреки всичко...

Николай Владимиров, благодаря! Неговите думи са истинско вдъхновение...

И вчера написах тези редове (дори не успях да запиша всичко):

Ледът се пропуква

(в сърцата).

Дали ще потънем

в чувствата

завинаги?

*

Преброи ли всички

свои рани?

Дай ми сметката -

аз ще я платя.

*

КРЪГОВРАТ

Летните градушки -

силните ни чувства -

погубиха част от реколтата

и преминаха

в тих, есенен дъжд.

После снегът на забравата

заваля

и покри всичко.

Останаха само семената

в почвата

да чакат новия живот -

следващата пролет...

Ние сме и семената.

Ще се родим пак.

*

Сърцето е герой,

но няма орден

за храброст,

защото не участва

във войни,

а чувства

любов

8.12.2021,

Кристина

5Николай Владимиров, Красимира Събева и 3 други

3 коментара

2 споделяния

Харесване

Коментар

Споделяне

Нов блог, нов YouTube-канал... Вижте ги!

youtube.com/channel/UCukXT6xHCdGHJAafmJmKbsQ

А новият блог е посветен на 200-годишнината от рождението на Достоевски! 

dostoevsky2021.blogspot.com/

Специална покана към всички негови почитатели:

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/2021-200.html

Стихове от Виктор Иванов - ето тук (прекрасни са!):

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/blog-post.html

И от мен...

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/blog-post_16.html

ДОСТОЕВСКИ, ДОСТОЙНИЯТ

 

Роди се в кратък, есенен ден        

и като в мъгла бе пленен,

сред тълпа, заточен, вървя изнурен,

писа, губи, плака, живя –

и така 60 години, ден след ден!...

И беше осъден, и беше баща,

И в бедност дълго живя...

Но всичко в душата си преодоля –

загуби, припадъци, липси, труд...

И най-доброто от себе си да дадеш на света

ти успя!

Със сърцето си стопли руския студ,

с гения си човешкия дух ти прегърна

и светът на прегръдката ти отвърна...

 

Вече над сто лета,

мнозина, пръснати из цялата Земя,

препрочитат твоите редове,

утоляват глада на своята душа

с твоите плодове...

Престъплението бе простено

чрез твоята ръка,

бесовете отстъпиха пред твоето слово

след дълга борба,

и твоята вяра – в Бог и в Христа –

превърна се в светлина,

озаряваща Пътя на всяка

обикнала те, изгубена Душа!

Своите герои ти така описа,

че на безсмъртие ги ориса...

Дори в изпитанията и в калта –

да помним и пазим Прекрасното

ти ни завеща...

Благодарим! Вечна памет, заради това!

 

15.10.2021

Кристина Митева

 

Нова книга от мен - този път детска книжка!

 

"ПЕПЕРУДЕНИЯТ СЪН" се нарича.

Издателство - "Благодатъ" 

Книжката е подходяща за малки деца - от 1 до 7 годинки, според мен. И за ученици в първи клас, които се учат да четат :) Цена - 6 лв. 

Освен интересна и красива кратка история, децата ще открият в края на книжката и няколко интересни факта за пеперудите... 

Хубави августовски дни ви желая!

В случай, че искате да поръчате от книгите ми - пишете ми  коментар или имейл: crisis @ mail.bg (без интервалите, които сега добавих в имейл-адреса).

Сърдечни поздрави,

Кристи

За НАШАТА МАЛКА СТАЯ – на Николай Владимиров

фотография - личен архив на Николай Владимиров

Разплаквали ли сте се над страници от книга, както от важен момент в драматичен филм? Ако не сте или рядко се случва – много е вероятно да се случи, докато четете тази книга именно... В нея има много Врати. Не към стаи и обикновени човешки жилища, а към светове, стаени в души – вселени. Светове, в които скъпоценни спомени от миналото оживяват, или по-скоро са все още настояще, почти, все още отекват гласовете от тях, и понякога раняват – и днешния ден... Като филм е тази книга, наистина. Редуват се сцени, образи, ярко-изобразени, запечатващи се в съзнанието. Страниците „прожектират” сцени, разиграли се на село и в града, в покрайнини и изоставени постройки, сред ливади и стърнища, които нараняват босите нозе, които хукват да препускат по тях, подгонени от нещо или просто жадуващи живота... Но само босите нозе, които са уязвими, пазят сърцето цяло. Живо, пулсиращо, обичащо...

В света ни има място, някак, за много светове. И много от тях могат да се съберат дори в най-малката и обикновена стая. В крайния квартал на града. В едно сърце, съхранило – не само като спомен – добротата, оптимизма, съхранен въпреки всички рани, силата на духа, помагаща на човек да се изправи след всяко болезнено житейско изпитание, топлотата на бабините приказки и песни, на детството, ухаещо на сено и съхранило песента на щурците в душата си...

В малката стая и в голямото сърце на Ники живее и едно агънце. 

„Същото както някога и никога непораснало. Препуска ли препуска... И смъртта все не може да го улови. И смъртта все още не успява да ме улови. Докато тичам по него и не се обръщам назад.”

Твоята книга, Ники, има не нозе, а криле! Впрочем всичките ти книги... И те летят и намират дом в сърцата на читателите. Защото са истински, пределно и докрай, взети от самия Живот и все пак – съхраняващи любовта на сърцето и невинността на тази любов. Въпреки всичко, отвъд всичко...

Казано е:

"Ignorance is not knowing anything, and being attracted to the good.

Innocence is knowing everything, and still being attracted to the good."

(„Незнание е, когато не знаеш нищо и си привлечен от доброто.

Невинност е, когато знаеш всичко и все още си привлечен от доброто.”

- в мой превод от английски)

Светът има нужда от тази невинност, Ники, така че – продължавай да пишеш. И благодаря за всичко, което си написал и споделил досега!

 

Кристина Митева,

5 юли 2021, 

София

За книгата "ЛЮБОВТА Е СЪДБА" - на Катерина Чучева

 

Книгата на Катерина Чучева „Любовта е съдба” (лирика и проза, изд. „Фондация Буквите”, 2012 г., художник: Симеон Инов) е красива „плитка” от топли стихове, посветени на любимия човек, на детето, на природата и на самия Живот. Да, Животът е главен герой в стиховете, заради обичта към него, заради осъзнаването на Мига (в който понякога е скрита Вечността), жаждата за Възраждане, отново, ден след ден – по пътеката към Сърцето и към Залеза... 

Красотата е насъщна в света, който тези стихове рисуват, насъщна като хляб.

 

„Искам да бъда до тебе,

когато си силен и когато си слаб.

Всеки миг да ти бъде потребен,

всяка дума да е като хляб.”

 

Нежност, страст, устрем, жажда, копнеж – все са имена на Любовта... Нейни нюанси, които опознаваме в нашия нелек, човешки живот. В стремежа към Съвършенство:

 

„Душата си в дървото ваеш

със толкоз много топлина,

живот с длетото си дълбаеш

в неповторима красота.”

 

Но Животът не е съвършен без щастие... А за една жена с топло сърце и богата на обич душа то най-често е свързано с мечтаната рожба на Любовта. Нека стиховете на Катерина говорят сами:

„Толкоз много любов и нежност

и безброй лелеени мечти

са събрали свойта безбрежност

в две топли детски очи.”

 

Топлата, сърдечна обич се превъплъщава и в любов към природата и преклонение пред нейните съвършени творби. В края на книгата, след стиховете, авторката споделя с нас в проза и някои свои моменти и вълнения от пътувания – в раздела „Родена съм да търся красотата” – в него става дума за Рила, за Швейцария, за пролетта...

Но къде са корените на тази душа, разперила криле към Красотата и Любовта, към Съвършенството на Живота? Отговорът можем да открием в стихотворението „Хубост”:

„Че баща ми е Балканът,

А пък майка – долината,

Че съм хубава, засмяна,

И със слънце във душата.”

Нека отзивът ми за тази топла книга, възпяваща чистата обич, завърши с цитат от великия поет на суфистите (мистици от Изтока):

"Любовта не е емоция, а самото ти съществуване."

Руми

Нека бъде така за всички! Такъв Живот е най-смисленият – изпълнен с обич, от родната земя до безкрая... Любовта е най-красивата Съдба!

Кристина Митева

юли 2021

За романа "...три, четири" на Диана Маркова

Художник на корицата: Росен Марковски

За разказването на (лични) истории – може би най-човешкото занимание...

 

Имало едно време... Не, това звучи като начало на приказка. А в новия роман на Диана Маркова „...три, четири” (2020 г.), става дума за истинския Живот.

Какъв е този живот, че все да го описваме, все да го (пре)разказваме? Ами такъв – истински. Това именно го прави ценен – че е преживян. От някого, някога... Историите на хората имат нужда да бъдат разказани. Житейските им съдби, обратите, борбата (за оцеляване или за развитие), мечтите, порива към красота...

В този роман става дума за няколко момчета, създали музикална група, в България, по някое време през миналия век. Става дума за родители, неразбиращи и неприемащи мечтите на децата си, което винаги води до осакатяване на живота, в една или друга степен... Разказана е историята главно през един човек – музикант, намиращ утеха в чашата с алкохол, като много чувствителни души. Човек, който се е затворил в една полу-празна стая, в средата на живота си (но с усещане за края). Всъщност не е полу-празна стаята – изпълнена е със спомените на този човек, с „уханието” на удавена в алкохол мечта...

Диана Маркова е топъл човек. Има душа, която умее да се вълнува заедно с друга душа, и именно от това вълнение, явно или спотаено, се ражда желанието да напишеш „на белия лист” това, което знаеш за нечия история. За нечия съдба, в крайна сметка. Защото какво е историята на един човек, ако не – външен, видим израз на неговата, в началото, при раждането му, скрита и тайна Съдба?

Макар че...

„Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.”

Така казва /или пише/ някога, някъде Карл Густав Юнг, обогатил човешкото познание със своите изследвания, интереси и теории.

Всъщност всяка разказана история обогатява.

Затова и романът на Диана Маркова „...три, четири” прави същото – добавя стойност към един човешки живот, чрез написаното, споделеното с хората публично. В крайна сметка – с това, което остава след нас... Защото тази книга е в памет – на Дарин Марковски, музикант, напуснал този свят заради рак на гърлото. Нека е светъл Пътя му напред, където и да е сега из безкрайната Вселена, в която – казват – нищо не се губи наистина...

Кристина Митева,

София, 25 март 2021