Вдъхновението е с мен, въпреки всичко...
Николай Владимиров, благодаря! Неговите думи са истинско вдъхновение...
И вчера написах тези редове (дори не успях да запиша всичко):
Ледът се пропуква
(в сърцата).
Дали ще потънем
в чувствата
завинаги?
*
Преброи ли всички
свои рани?
Дай ми сметката -
аз ще я платя.
*
КРЪГОВРАТ
Летните градушки -
силните ни чувства -
погубиха част от реколтата
и преминаха
в тих, есенен дъжд.
После снегът на забравата
заваля
и покри всичко.
Останаха само семената
в почвата
да чакат новия живот -
следващата пролет...
Ние сме и семената.
Ще се родим пак.
*
Сърцето е герой,
но няма орден
за храброст,
защото не участва
във войни,
а чувства
любов
Няма коментари:
Публикуване на коментар