„Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се
разделим…“
Така пише Андерсен в своята прочута приказка за Кай и Герда „Снежната кралица“… Нима и Животът понякога не е като тази ледена кралица? Забива ледени кристалчета в нечии сърца, а после… После някой, който обича раненото от лед сърце, тръгва да го търси, за да го стопли и върне към Любовта… Единствената реалност, както я наричат понякога.
Поезията на Явора Стоилова е именно като излята от сърцето на Герда, тръгнала смело сред студовете, в името на Любовта. Онази, човешката, топлата, която мечтае да живее и да се радва на розите, да гради дълго и трайно приятелство, по-красиво дори от розите в дворовете на хората…
Самата Явора, кръстена на своя прочут родственик и велик поет
Пейо Яворов, признава, че се е опитала да избяга от сянката му и макар поезията да я съпътства през целия й
живот, дълго време е била посветена на друго изкуство – оперното пеене. За да
няма сравнения, които са тягостно нещо, за всеки от нас… Но когато нещо е в
кръвта ти, в душата ти, когато е твоя съдба и е пределно истинско за теб – няма
как, връщаш се при него. Така и Явора се връща към поезията…
Нейните стихове приютяват като в топъл дом образите на Ева, първата
и архетип на вечната жена, също така – художникът (тъй като Явора е дъщеря на известния
художник Васил Стоилов и майка на художничката Василия Стоилова, отишла си твърде млада от света), който изобразява чрез четките и творбите си онова, което
най-много вълнува душата му в момента… Също така стиховете на Явора са дом и
подслон за Любовта, вечното чувство, свързващо мъжът и жената, родителят и
детето, вечният копнеж… В тази поезия проблясват Ангелско сияние, стремеж към
духовното, към Красотата, към Света на идеите, към Вечността на Душата… В нея
живее и един, чисто човешки, опит да бъдат обединени Мрака и Светлината,
Животът и Смъртта, в името на пребъдващото в нас, отвъд пръстта на Земята и
нейното притегляне, на което са подвластни само нашите тела…
Тържеството на душата е в осмислянето на земните болки, с цел ново стъпало, нов етап по спиралата на Живота. Това, което не ни убива, ни прави по-силни, според Ницше. А прочутият ливански поет Халил Джубран пише следните красиви и обнадеждаващи думи:
"Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя."
Изстрадани, неподправени, изящни в елегантна простота
понякога, друг път – с интересни обрати, плод на интелектуалното начало и
търсене в човека, стихотворенията на Явора са в края на краищата успешен опит
за съхранение на душата, за осмисляне и „сваляне“ на трънения венец от
страдания, короновал човешкия път дотук, за приземяване и полет едновременно! Те
увековечават спомени за кръстопътища, за изгубени или намерени нови пътеки…
Те са триумф на човешкия Дух.
Кристина Митева - CandySays
P.S. Повече за Явора и някои нейни стихотворения можете да прочетете тук:
museumofthegood.blogspot.com/2024/01/blog-post.html
А също и в нейния профил във Фейсбук:
.jpg)