КОЙ ПРАЩА СВЕТЛИНАТА КЪМ СВЕТА?...

 

/КОЙ УТОЛЯВА ЖАЖДАТА ЗА СВЕТЛИНА?/

Днес за Светлината иде реч...

Тя пътува отдалеч.

И не търси тя отплата,

просто обича - Световете и Земята...

Нима не знаем - светът е светъл,

заради Светлината.

Но ето там - избухва ален мрак,

роден от разгневени души,

и разцъфва цветето на Злото пак,

и заплашва всичко да опустоши,

но идва бързо Слънчев лъч -

гнева да потуши,

мрака да изцери,

душите да утеши, успокои...

И ето тук, сега, явяват се -

трева, пчела, мечта,

поляна със цветя...

И всички те жадуват и приветстват - не пролетта,

а тъкмо онази Светлина,

която нощта превръща в ден,

слага край на угнетяващ плен

и пресътворява света уморен...

И идва тя, и идва тя...

Родена светла и Благословена с топлина.

*

P.S. Написано от мен току-що, по случай Световния Ден на Поезията,

и вдъхновено от един поздрав /и към мен, за което благодаря!/ с прекрасното, безсмъртно стихотворение на Емили Дикинсън /превод - Цветан Стоянов/:

*

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева -

и една пчела -

и да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига -

мечтата стига.

*

Изображение - интернет

Честит празник!

Писмо до детето, което бях...

 Мило дете, ако можех да върна Времето назад и да те прегърна... Да бъда някой, който е до теб... Да ти кажа, че те обичам. Да те уверя, че всичко ще бъде наред... Тези думи копнееше да чуеш... толкова дълги години...

Понеже не мога, сега ще ти напиша тези редове. Няма значение къде ги пиша, важното е, че са в душата ми... В душата ти...

Ако можех да ти спестя страданията, през които ще преминеш... бих! Без колебание. Бих ги спестила на всеки, особено на едно дете... Бих изтрила твоите сълзи, бих оставила на лицето ти само усмивката... Тя е красива, защото е от душа.

Днес искам да ти кажа това - всички сме тук, за да се учим. За да намерим Пътя обратно към Дома... Не се страхувай, че ще се изгубиш... Помня как се страхуваше... Да, ще минеш през мрак, гъст и тъмен, непрогледен чак... Но ще се справиш. Да, ще се справиш!

Ще откриеш мисията на Живота си.

Ще имаш дете...

Ще има кой да те обича!...

Ще се сбъдват мечтите ти! Дори да се налага да очакваш понякога дълго тяхното сбъдване...

Някои неща на този свят не стават по най-лесния начин. Но важното е да помниш какво те доведе в Света... Да пазиш Душата си!...

Прегръщам те... не през разстояния, а през Времето...

Обичам те!

Защото обичам децата

и защото те познавам...

Ти носиш в малкото си тяло моята Душа...

Твоето 40-годишно Аз