понеделник, 21 юли 2025 г.

РЕКА, МУЗИКА, ДУША…


Истинската красота на Живота се разкрива само пред онези, които имат смелостта да приемат по най-чист начин болката и рисковете, скрити в него…


Когато сте най-тъжни и отчаяни – идете и седнете на брега на някоя река. Просто поседете край нея. Ако трябва – поплачете, мислете, гледайте я, слушайте я или спете край нея… Всяка река напомня и носи силата на Реката на Живота. А тя е символ. Един от вечните.

Реката притежава тиха мъдрост, с която нашепва на Душата, отишла при нея, притихнала край нея в тъгата си, че всичко на този свят отминава… Че само Животът е вечен и остава. Душата е като река, а реката – като музика, а всички те заедно – като Живота.

Текат. Променят се. И все пак остават неизменни в същността си.

И са вечни…

Реката и Музиката могат да утешат най-добре Душата, защото говорят на един език с нея. Език без думи. Езикът, на който говори и самият Живот. И самият Творец. Това е все един и същи език, общ за всички тях.

Когато реката на Живота заговори на човешката душа, тя ѝ нашепва вечната мъдрост – онази, която е във, но и извън времето.

Това е мъдростта на Живота, мъдростта на Бога – защото Бог е Живот.

Това е мъдростта, която казва на нараненото сърце и на наранената душа:

„Зная, че те боли сега – поспи тук, почини си, близо до мен, аз ще те успокоя като майчина песен с моя вечен ромон, а после ти ще имаш отново сили и ще станеш, ще се изправиш и ще вървиш през Живота, защото друг избор душата няма, освен да е жива и да приема, и да се учи от всички радости и скърби, които отминават… но аз – мъдростта – оставам. Животът остава. И сигурно дори, щом се съвземеш, ти ще се учудиш – откъде взех сили отново да Живея? Ще забравиш мен, реката на Живота, и моята вечна песен, моята музика-утеха (малцина помнят), но това няма значение… Запомни само едно – ако отново имаш нужда от лек за някоя мъчителна болка или пък дилема – не търси другаде, а ела при мен отново… Аз съм винаги тук, за теб. И за всички… Аз съм като Майка за Душите.”

И ти ще станеш и ще си тръгнеш, сякаш споделил болката си с някого. Сякаш сам Бог те е утешил. Сякаш си забравил част от мъката си и нейното бреме – сякаш реката на Живота е Лета, реката на забравата… И сякаш си взел нови сили – от вечната мъдрост на реката. Защото в Душите ни често се прегръщат и преливат като в неделимо цяло радост и тъга, спомени и забрава, смърт и нов Живот… Във вечен кръговрат. Като кръговрата на водата. И само мъдростта знае това. И го помни. И ни разказва за него с гласа на реките… Реките на Живота…




петък, 18 юли 2025 г.

ЗА ИЗКУСТВОТО И ЧОВЕКА-ВСЕЛЕНА...

 ЧОВЕКЪТ - ВСЕЛЕНА, затворена в кожа, кости, мозък, сърце, очи и прочие... Заключена.

Иди я отключи! Само с думите... Само с Изкуството!... Науката помага на Живота, но Изкуството помага на Душата. ❤

"Това, което човек наистина притежава, е това, което е в него. Което е извън него би трябвало да няма значение.
*
Животът подражава на изкуството много повече, отколкото изкуството - на живота.
*
Стремежът към красотата е една по-възвишена форма на стремеж към живот... Тайната на живота е в изкуството."

- Оскар Уайлд

***
"Мен обаче не ме вълнуват хуманитарни планове и идеи, та да мисля, че мога всекиму да правя добро; но не се срамувам да призная (макар и добре да знам, че думата "хуманност" не се ползва с добро име), че винаги съм чувствал и ще чувствам потребност да обичам някое човешко същество. И то предпочитам - защо, сам не зная - някое нещастно или стъпкано с крак, или изоставено същество.
Едно време се грижих цели шест седмици или два месеца за един ужасно обгорял миньор; цяла зима делих храната си с един старец и какво ли още не, а сега Сиен. Ала и до днес не мисля, че постъпвам налудничаво или лошо, намирам, че то е нещо естествено и в реда на нещата, и не мога да проумея как повечето хора могат да бъдат тъй бездушни един към друг...
*
...Разсъждавам горе-долу така: резултатът трябва да бъде някакво дело, а не абстрактна идея. Само тогава според мен принципите са добри и струват нещо - когато се изявяват в дела. За мен е важно човек да разсъждава и да се старае да бъде добросъвестен, защото това определя до голяма степен способността му да твори и обединява всичките му дела в едно цяло...
Както и да е, да се препираш с приказки, ми се вижда празна работа. Всеки, който държи на делото, трябва да се стреми да създаде нещо в своя малък кръг или да помага за осъществяването му...
*
В ателието сега е тъй тихо и спокойно, късно е вече, навън е буря и вали, това прави тишината вътре още по-дълбока.
Колко ми се иска, братко, да си при мен в този спокоен час, колко неща бих могъл да ти покажа!
*
Творческата сила не може да се сдържа, това, което чувствам, трябва да излезе на бял свят."

- Винсент ван Гог


***
"Творчеството - основното начало на всяко изкуство - представлява цялостно, органично свойство на човешката природа... То е тъй присъщо на човека като разума, като всичките му нравствени качества и дори като двете му ръце, двата му крака, като стомаха. То е неотделимо от човека и образува с него едно цяло.
*
Истинското изкуство се отличава по това, че винаги е съвременно, насъщно-полезно.
*
Душата винаги таи повече, отколкото може да се изрази с думи, багри или звукове."

- Достоевски

*

сряда, 9 юли 2025 г.

...За МОЖЕ БИ най-страшното...

Не зная защо реших да пиша днес за това. Нямам конкретен повод. Но...
Най-страшното, сред всички страшни неща, които познавам, е "полъха", близостта до лудостта, до това да станеш душевно-болен... Зная, че хората разказват много, много тежки истории, на които можем да съчувстваме, относно физически болки, трагедии и недъзи... Но това да чувстваш заплаха за Душата си и болка, сянка, мрак, тежест - именно в нея - е най-страшното, според мен... 🙏
За софиянци израза "4-ти километър" е ясен. Уви, там хората страдат още повече, доколкото зная... Не е лечебно място, в истинския смисъл на думата. Разминах се с него – Слава Богу! - но чувствах в един период, че може и да попадна там...
Всъщност влязох веднъж - в студентските си години - преподавател от Софийския университет ни заведе, за да разгледаме, да усетим обстановката, атмосферата лично, и да пишем за това място. И аз писах - курсова работа. Отличен, както винаги... Но докато бяхме там - чух един вик, насред тишината, човешки вик... И се свих... И не можех да помръдна.
Чувствителност... Някои казват - прекомерна чувствителност. Не можеш ли да си друга? Не, не мога. Бреме ли съм за хората, за Земята - не знам... Но това съм аз, такава съм. Стигма е това, белег, рана, татуировка... Сянка и тежест... Но не мога да променя това. Съдба е 💙🙏
Понякога се уморявам да се извинявам... Неудобно или не - някои хора са такива. Твърде чувствителни. И на първо място - те самите страдат от това. И са между "чука и наковалнята" вечно, сякаш, така че има защо да щади човек... подобни хора.
Макар че... Няма как да бъдат пощадени, всъщност. И няма как да кажеш на Живота, на хората, на Съдбата - моля, остави този човек, сега е чуплив, точно в този период... Няма защита.
Искаш да защитиш, защото чувстваш всичко това, поне аз съм искала винаги, но остава и потребността да има кой да те защити теб самия... А понякога няма! И така си продължаваш... с раните. Или пък спираш някъде. "Завинаги"...
...За мен общуването е риск. И това, че общувам тук - също.
Ужасът, който е сковавал сърцето ми - случвало ми се е да го забравя, но пак си спомням... Мисля, че цял живот занапред ще го помня, и вече няма да успея да забравя... Така ми се струва сега. Но ще видим 💙 Зависи и от света, от човечеството и посоката на развитие, точно сега, когато живея...
...Цяло чудо е за мен, че съм жива. Че косата ми не е побеляла напълно... А тя не е! Отдавна можеше да бъде...
Чудо е, че Бог ми прати жизнерадостно дете, Душа, която да е лечебна за моята... И не само той, но и съпругът ми... Две души, избрали - сякаш - да са с лечебно присъствие в Живота ми... (Макар че понякога ми е трудно и с тях... Сянката си е сянка. До живот....)
А чувствах пълна безнадеждност - че някога някой ще се приближи истински и свърже с мен, ранената, с безброй болки, и сякаш бездна от болка, отворена в Душата, опозната от Душата (ми)...
... Учителя дава едно много точно обяснение за случаи като моя, мисля. Той казва, че когато дойде времето на една Душа да се срещне с Бога - и това се случи в сегашния ми живот - много други Души я виждат, като на сцена, осветена от прожектор, и се приближават до нея, искайки да узнаят какво ѝ е казал Бог, защото Казва нещо различно на всеки... И ѝ влияят тези Души, някои от тях са светли, но други са тъмни, и неволно предават това, което носят в себе си на Душата, срещнала се с Бога точно сега... И ѝ причиняват страдание...
Ето това, мисля и вярвам, преживях аз. Не може да се сподели (напълно), нито да се опише с думи съвсем, както трябва...
Много е тежко. Изпитание... И само Бог може да опази някого, да не рухне съвсем под тази тежест, да не побелее без време, да не си отиде преждевременно... Зная, че дължа Живота си на Него 💙🙏
...
"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие"
- Добромир Тонев
...
Така е! Аз все пак рискувах... Не се и надявам на печалба от този риск, макар че винаги го има и това...
Спечеленото. Дори просто да оцелява Душата или така да се чувстваш....
Това бе една от трудните ми за споделяне и пределно искрени, както е обичайно за мен, публикации. Дано не ви стряскат тези неща...
Ако е така - простете 🙏
Прекрасно би било да има повече разбиране към хора като мен, към тези процеси... За да има и по-щадящо отношение. Евентуално...
А аз понякога зарязвам таланта си да пиша и въобще - творческата съзидателност, както и мислите за приходи и разходи, и просто се "залавям" да бъда добър човек този ден - пиша и казвам добри, подкрепящи думи на различни хора, дребни жестове на внимание правя, сърдечно - защото знам, много добре знам какво е да ти липсват...
И да тънеш в безбожна Самота....
Дали щях да се стремя да правя и това, ако не знаех... Това не зная, наистина. Надявам се, че добротата не е родена само от страданията... Но зная и вярвам, че те могат да я усилват - поне в някои хора................
🙏💙
P.S. Музиката, имам чувството, спаси Душата ми, навремето... А и сега, винаги, при потребност от това ❤ В нея има простор, свобода, разбиране, творчество, безопасен израз на болката, танц и... Възраждане за Нов Живот, в крайна сметка. 🙏
Може да е черно-бяло изображение
Всички реакци