MEMENTO AMOR

 

MEMENTO AMOR *

Откъде се взима тази сила -

щом си майка и живот си родила,

да градиш и търсиш Вечността

на тази земя...

Всъщност без значение -

поет, мъдрец, добър човек, майка или баща...

Не заслужава ли Смъртта

да си я представим бяла и добра,

като втора майка - да носи в утроба нова съдба

и да не просят за Вечност човешките сърца,

да я виждаме някак още тук и сега?...

И който приюти в сърцето си образи свещени

е смел пред прага на смъртта -

има пътеводни звезди, нетленни -

Живот, Добро, Любов, Бог, Вечност, Красота...

Можем да си представим Божията земя

като слънчева поляна с вечно цъфтящи цветя.

Дори в студовете на зимата...

На прага на Ангелско сърце,

когато Смъртта стои -

вратата не се отваря -

Любовта в сърцето храм строи

и само за Живот вратата се отваря,

и нов огън се разгаря...

Тъмнината знае, че Ангелските сърца

ден подир ден, ера след ера, възкресяват света,

докато не се възцари навсякъде безсмъртие -

награда за вечно усърдие,

отгледано в душевните предсърдия.

И някой ще попита - къде е храмът на Вечността,

защо невидим е той за нашите очи в света?

И всеки мъдрец, живял някога, би отговорил:

"Скрит е в Божието сърце,

побрало всички любящи сърца

в една синева... в Небеса."

И врата в Сърцето така би отворил...

Нека с мастило ярко напиша - не на надгробна плоча,

а на видно място в света:

"Ангелските сърца

водят битки само в името на Живота,

и са безсмъртни само в името на Любовта.

И тъмното превръщат в белота

в своите камери сърдечни.

И стават вечни."

11.02.2023 г.

гр. София,

написано от /или чрез/ мен

* Memento mori е популярен израз, на латински език, който означава: "Помни, че си смъртен"; понякога той върви заедно с израза: Memento vivere - "Не забравяй да живееш", а Memento amor означава "Помни Любовта"

/Изображението харесах в необятния Интернет... Вложих сърцето си в това стихотворение Ето защо го написах: https://www.facebook.com/photo/?fbid=6391463394211612&set=a.173477596010254 ... /