Истинската красота на Живота се разкрива само пред онези, които имат смелостта да приемат по най-чист начин болката и рисковете, скрити в него…
Когато сте най-тъжни и отчаяни – идете и седнете на брега на някоя река. Просто поседете край нея. Ако трябва – поплачете, мислете, гледайте я, слушайте я или спете край нея… Всяка река напомня и носи силата на Реката на Живота. А тя е символ. Един от вечните.
Реката притежава тиха мъдрост, с която нашепва на Душата, отишла при нея, притихнала край нея в тъгата си, че всичко на този свят отминава… Че само Животът е вечен и остава. Душата е като река, а реката – като музика, а всички те заедно – като Живота.
Текат. Променят се. И все пак остават неизменни в същността си.
И са вечни…
Реката и Музиката могат да утешат най-добре Душата, защото говорят на един език с нея. Език без думи. Езикът, на който говори и самият Живот. И самият Творец. Това е все един и същи език, общ за всички тях.
Когато реката на Живота заговори на човешката душа, тя ѝ нашепва вечната мъдрост – онази, която е във, но и извън времето.
Това е мъдростта на Живота, мъдростта на Бога – защото Бог е Живот.
Това е мъдростта, която казва на нараненото сърце и на наранената душа:
„Зная, че те боли сега – поспи тук, почини си, близо до мен, аз ще те успокоя като майчина песен с моя вечен ромон, а после ти ще имаш отново сили и ще станеш, ще се изправиш и ще вървиш през Живота, защото друг избор душата няма, освен да е жива и да приема, и да се учи от всички радости и скърби, които отминават… но аз – мъдростта – оставам. Животът остава. И сигурно дори, щом се съвземеш, ти ще се учудиш – откъде взех сили отново да Живея? Ще забравиш мен, реката на Живота, и моята вечна песен, моята музика-утеха (малцина помнят), но това няма значение… Запомни само едно – ако отново имаш нужда от лек за някоя мъчителна болка или пък дилема – не търси другаде, а ела при мен отново… Аз съм винаги тук, за теб. И за всички… Аз съм като Майка за Душите.”
И ти ще станеш и ще си тръгнеш, сякаш споделил болката си с някого. Сякаш сам Бог те е утешил. Сякаш си забравил част от мъката си и нейното бреме – сякаш реката на Живота е Лета, реката на забравата… И сякаш си взел нови сили – от вечната мъдрост на реката. Защото в Душите ни често се прегръщат и преливат като в неделимо цяло радост и тъга, спомени и забрава, смърт и нов Живот… Във вечен кръговрат. Като кръговрата на водата. И само мъдростта знае това. И го помни. И ни разказва за него с гласа на реките… Реките на Живота…
