Художник на корицата: Росен Марковски
За разказването на (лични) истории – може би най-човешкото
занимание...
Имало
едно време... Не, това звучи като начало на приказка. А в новия роман на Диана
Маркова „...три, четири” (2020 г.), става дума за
истинския Живот.
Какъв
е този живот, че все да го описваме, все да го (пре)разказваме? Ами такъв –
истински. Това именно го прави ценен – че е преживян. От някого, някога... Историите
на хората имат нужда да бъдат разказани. Житейските им съдби, обратите, борбата
(за оцеляване или за развитие), мечтите, порива към красота...
В
този роман става дума за няколко момчета, създали музикална група, в България,
по някое време през миналия век. Става дума за родители, неразбиращи и
неприемащи мечтите на децата си, което винаги води до осакатяване на живота, в
една или друга степен... Разказана е историята главно през един човек –
музикант, намиращ утеха в чашата с алкохол, като много чувствителни души.
Човек, който се е затворил в една полу-празна стая, в средата на живота си (но
с усещане за края). Всъщност не е полу-празна стаята – изпълнена е със
спомените на този човек, с „уханието” на удавена в алкохол мечта...
Диана Маркова е топъл човек. Има душа, която умее да се вълнува заедно с друга душа, и именно от това вълнение, явно или спотаено, се ражда желанието да напишеш „на белия лист” това, което знаеш за нечия история. За нечия съдба, в крайна сметка. Защото какво е историята на един човек, ако не – външен, видим израз на неговата, в началото, при раждането му, скрита и тайна Съдба?
Макар че...
„Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.”
Така казва /или пише/ някога, някъде Карл Густав Юнг, обогатил човешкото познание със своите изследвания, интереси и теории.
Всъщност
всяка разказана история обогатява.
Затова и романът на Диана Маркова „...три, четири” прави същото – добавя стойност към един човешки живот, чрез написаното, споделеното с хората публично. В крайна сметка – с това, което остава след нас... Защото тази книга е в памет – на Дарин Марковски, музикант, напуснал този свят заради рак на гърлото. Нека е светъл Пътя му напред, където и да е сега из безкрайната Вселена, в която – казват – нищо не се губи наистина...
Кристина Митева,
София, 25 март 2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар