Това, което помня като начало на Живота (земния) е, че съм във враждебна среда... По много начини и много причини. Нееднократно бе потвърждавано това - и в ранната младост също. Не мога да изтрия този спомен. Това ме промени, нарани... Направи ме по-нервен човек, напрегнат вътрешно, готов да се защити... Или да защитава някой друг! Другояче не мога... Все това "избива" на повърхността, сравнително лесно, сравнително често. (Може би Бог има нужда, сега, от мен такава именно - вървяща по Пътя на страданието и състраданието, най-вече. А дали съм го избрала аз, тоест моята Душа, някога - не зная...)
И разбрах, че каквото и да осъзнавам и да преодолявам - този спомен винаги ще хвърля сянка на моменти, емоционално, върху моя "възглед за Живота" (поне за земния), и той (моят възглед) не може да бъде изцяло светъл в този мой Живот, както ми се иска... понякога...Дори примирението (с нещо такова) като че ли не е толкова лошо нещо. Реализъм е. До голяма степен... Така ми се струва, така мисля. Опитах много начини, измислях и сама други, нови, препоръчвах... четох много. Дори се преситих с това, до блокиране и объркване. Защото част от теориите и методите са противоречиви. Не всяка пасва, всеки от нас е различен, наистина... И различна е дълбочината - на личността, а и на раните. Накрая разбрах - сянката се връща... Не мога да я "изкореня". Може би няма "корен", не и сега, на този етап?...
И какво ми остава? (Наред с известната горчивина, която "тая" в себе си, не по свое желание, във всеки случай... Но защото е съдба. Сега.)
Остава ми едно нещо, което никак не е за подценяване и за което не намирам по-добри и подходящи думи от тези на Достоевски, казани по отношение на изграждането на семейството - "Неуморния труд на Любовта"...
Израз, който е всъщност подходящ за всяко градивно действие и желание, по-точно - копнеж по постигане на нещо ценно, на идеал... За изграждане на "кариера" или по-точно за изграждане на име на творец - също... На писател, на художник... На обществена личност също, каквото и да е - стига да е градивно...
И така. Остава ми - и преди, и сега -
да следвам Пътя на
Неуморния Труд на Любовта
И нека Бог го благослови! Моя труд или на който и да е друг, който желае да гради... И да успява - в името на Цялото, на Доброто развитие на нещата...
.jpg)