"Ангелски сняг" - нова книга от мен и Николай Владимиров!

 

Това е ръкописният, първоначален вариант на книгата. През 2022-ра година, живот и здраве, ще я отпечатаме и на хартия, в печатница.

Съдържа 40 стихотворения - 20 от мен и 20 от Николай... Това е първата ми обща книга! Единствена засега.

Споделям и снимки от срещата ни с Николай на 18 декември 2021 г. по повод общата ни книга в кафене в центъра на София (срещу Столична библиотека точно):

Пожелаваме на всички Щастлива и ползотворна Нова 2022-ра година!

За поръчки - оставете коментар!

„Когато имаш нужда от чудо” – подари (си) тази книга...

Тази книга на Йорданка Петкова не е голяма като обем, но е истински, съкровено съдържателна. Изпълнена със смисъл и добри, премислени послания, тя е като хляб – засища съзнанието на човек. Приканва към размисъл, към притихване, към очакване на чудо или към осъзнаване и благодарност... Всичко това е и молитва, общуване с Бога за вярващите. Тази книга е за вярващи хора, действително. Но може и на невярващ да посочи пътя... с човешка топлина и мъдрост. Всъщност не само премислени, но и преживяни са посланията в тази книжна „рожба” (да, и книгите се раждат, макар различно от живите същества), защото половината истории са действително случили се някому, а другата половина – искрици от душата на Йорданка. Ето какви:

 

„Благодарността е най-важната част от чудодейните изцеления. „Направи добро и го забрави! Получи добро и го запомни!” Така енергията на стореното чудо ще те съпътства в живота ти и ще поддържа жив огъня на изцелението.”

 

„Колко много лица може да ни разкрие светът! За да ни покаже, че невъзможните за нас неща са възможни за Бог.”

 

„Мъкнеше си своите старчески болежки, но от Свети Георги не посмя да вземе сина си. Така беше я научила майка  ѝ: що е нещо на Бога, да не го взема. Той пък освен много дни  ѝ даде слънце, вода и цветя, та да ѝ благодари за Петърчо.”

 

„Понякога си мислим, че помагаме на нуждаещ се, а всъщност помагаме на себе си.”

 

„Господ не ходи само да гали хората, а гали и животните. Та и ние трябва да ги почитаме и гледаме, щом са се родили.”

 

„Животът така е написан да бъде – човек умира, но любов не умира.”

 

...И още в този дух – мъдри, красиви мисли. Проницателно казани. Трябва да призная, че плаках над някои редове, и чувствах пречистващата сила на сълзите (отново)... Подарък бе за мен книгата, наистина ценен подарък!

Препоръчвам книгата от сърце, защото... всеки от нас понякога има нужда от чудо. Признаваме или не... Може да ви дари нещо ценно тази книга, или пък с нея можете да „нахраните” нечия душа, на близък или дори на непознат... Важно е да добавя тук, че 20 % от цената на всяка книга се дарява за подкрепа на каузата на семейства, засегнати от рядката диагноза наследствен ангиоедем (НАЕ) – naebg.eu. Председател на тази асоциация е именно Йорданка Петкова, автор на книгата. Интервю с нея за моя проект "Един от нас споделя" можете да прочетете тук:

oneofusshares.com/2021/11/blog-post_9.html

А корицата е така прекрасна, толкова красноречива... В очите всичко се чете... Вижте:

 

Хубави празници ви желая! И чудеса...

 

Нови стихове от мен... Зимни. За нова книга.

Вдъхновението е с мен, въпреки всичко...

Николай Владимиров, благодаря! Неговите думи са истинско вдъхновение...

И вчера написах тези редове (дори не успях да запиша всичко):

Ледът се пропуква

(в сърцата).

Дали ще потънем

в чувствата

завинаги?

*

Преброи ли всички

свои рани?

Дай ми сметката -

аз ще я платя.

*

КРЪГОВРАТ

Летните градушки -

силните ни чувства -

погубиха част от реколтата

и преминаха

в тих, есенен дъжд.

После снегът на забравата

заваля

и покри всичко.

Останаха само семената

в почвата

да чакат новия живот -

следващата пролет...

Ние сме и семената.

Ще се родим пак.

*

Сърцето е герой,

но няма орден

за храброст,

защото не участва

във войни,

а чувства

любов

8.12.2021,

Кристина

5Николай Владимиров, Красимира Събева и 3 други

3 коментара

2 споделяния

Харесване

Коментар

Споделяне

Нов блог, нов YouTube-канал... Вижте ги!

youtube.com/channel/UCukXT6xHCdGHJAafmJmKbsQ

А новият блог е посветен на 200-годишнината от рождението на Достоевски! 

dostoevsky2021.blogspot.com/

Специална покана към всички негови почитатели:

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/2021-200.html

Стихове от Виктор Иванов - ето тук (прекрасни са!):

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/blog-post.html

И от мен...

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/blog-post_16.html

ДОСТОЕВСКИ, ДОСТОЙНИЯТ

 

Роди се в кратък, есенен ден        

и като в мъгла бе пленен,

сред тълпа, заточен, вървя изнурен,

писа, губи, плака, живя –

и така 60 години, ден след ден!...

И беше осъден, и беше баща,

И в бедност дълго живя...

Но всичко в душата си преодоля –

загуби, припадъци, липси, труд...

И най-доброто от себе си да дадеш на света

ти успя!

Със сърцето си стопли руския студ,

с гения си човешкия дух ти прегърна

и светът на прегръдката ти отвърна...

 

Вече над сто лета,

мнозина, пръснати из цялата Земя,

препрочитат твоите редове,

утоляват глада на своята душа

с твоите плодове...

Престъплението бе простено

чрез твоята ръка,

бесовете отстъпиха пред твоето слово

след дълга борба,

и твоята вяра – в Бог и в Христа –

превърна се в светлина,

озаряваща Пътя на всяка

обикнала те, изгубена Душа!

Своите герои ти така описа,

че на безсмъртие ги ориса...

Дори в изпитанията и в калта –

да помним и пазим Прекрасното

ти ни завеща...

Благодарим! Вечна памет, заради това!

 

15.10.2021

Кристина Митева

 

Нова книга от мен - този път детска книжка!

 

"ПЕПЕРУДЕНИЯТ СЪН" се нарича.

Издателство - "Благодатъ" 

Книжката е подходяща за малки деца - от 1 до 7 годинки, според мен. И за ученици в първи клас, които се учат да четат :) Цена - 6 лв. 

Освен интересна и красива кратка история, децата ще открият в края на книжката и няколко интересни факта за пеперудите... 

Хубави августовски дни ви желая!

В случай, че искате да поръчате от книгите ми - пишете ми  коментар или имейл: crisis @ mail.bg (без интервалите, които сега добавих в имейл-адреса).

Сърдечни поздрави,

Кристи

За книгата "ЛЮБОВТА Е СЪДБА" - на Катерина Чучева

 

Книгата на Катерина Чучева „Любовта е съдба” (лирика и проза, изд. „Фондация Буквите”, 2012 г., художник: Симеон Инов) е красива „плитка” от топли стихове, посветени на любимия човек, на детето, на природата и на самия Живот. Да, Животът е главен герой в стиховете, заради обичта към него, заради осъзнаването на Мига (в който понякога е скрита Вечността), жаждата за Възраждане, отново, ден след ден – по пътеката към Сърцето и към Залеза... 

Красотата е насъщна в света, който тези стихове рисуват, насъщна като хляб.

 

„Искам да бъда до тебе,

когато си силен и когато си слаб.

Всеки миг да ти бъде потребен,

всяка дума да е като хляб.”

 

Нежност, страст, устрем, жажда, копнеж – все са имена на Любовта... Нейни нюанси, които опознаваме в нашия нелек, човешки живот. В стремежа към Съвършенство:

 

„Душата си в дървото ваеш

със толкоз много топлина,

живот с длетото си дълбаеш

в неповторима красота.”

 

Но Животът не е съвършен без щастие... А за една жена с топло сърце и богата на обич душа то най-често е свързано с мечтаната рожба на Любовта. Нека стиховете на Катерина говорят сами:

„Толкоз много любов и нежност

и безброй лелеени мечти

са събрали свойта безбрежност

в две топли детски очи.”

 

Топлата, сърдечна обич се превъплъщава и в любов към природата и преклонение пред нейните съвършени творби. В края на книгата, след стиховете, авторката споделя с нас в проза и някои свои моменти и вълнения от пътувания – в раздела „Родена съм да търся красотата” – в него става дума за Рила, за Швейцария, за пролетта...

Но къде са корените на тази душа, разперила криле към Красотата и Любовта, към Съвършенството на Живота? Отговорът можем да открием в стихотворението „Хубост”:

„Че баща ми е Балканът,

А пък майка – долината,

Че съм хубава, засмяна,

И със слънце във душата.”

Нека отзивът ми за тази топла книга, възпяваща чистата обич, завърши с цитат от великия поет на суфистите (мистици от Изтока):

"Любовта не е емоция, а самото ти съществуване."

Руми

Нека бъде така за всички! Такъв Живот е най-смисленият – изпълнен с обич, от родната земя до безкрая... Любовта е най-красивата Съдба!

Кристина Митева

юли 2021

За романа "...три, четири" на Диана Маркова

Художник на корицата: Росен Марковски

За разказването на (лични) истории – може би най-човешкото занимание...

 

Имало едно време... Не, това звучи като начало на приказка. А в новия роман на Диана Маркова „...три, четири” (2020 г.), става дума за истинския Живот.

Какъв е този живот, че все да го описваме, все да го (пре)разказваме? Ами такъв – истински. Това именно го прави ценен – че е преживян. От някого, някога... Историите на хората имат нужда да бъдат разказани. Житейските им съдби, обратите, борбата (за оцеляване или за развитие), мечтите, порива към красота...

В този роман става дума за няколко момчета, създали музикална група, в България, по някое време през миналия век. Става дума за родители, неразбиращи и неприемащи мечтите на децата си, което винаги води до осакатяване на живота, в една или друга степен... Разказана е историята главно през един човек – музикант, намиращ утеха в чашата с алкохол, като много чувствителни души. Човек, който се е затворил в една полу-празна стая, в средата на живота си (но с усещане за края). Всъщност не е полу-празна стаята – изпълнена е със спомените на този човек, с „уханието” на удавена в алкохол мечта...

Диана Маркова е топъл човек. Има душа, която умее да се вълнува заедно с друга душа, и именно от това вълнение, явно или спотаено, се ражда желанието да напишеш „на белия лист” това, което знаеш за нечия история. За нечия съдба, в крайна сметка. Защото какво е историята на един човек, ако не – външен, видим израз на неговата, в началото, при раждането му, скрита и тайна Съдба?

Макар че...

„Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.”

Така казва /или пише/ някога, някъде Карл Густав Юнг, обогатил човешкото познание със своите изследвания, интереси и теории.

Всъщност всяка разказана история обогатява.

Затова и романът на Диана Маркова „...три, четири” прави същото – добавя стойност към един човешки живот, чрез написаното, споделеното с хората публично. В крайна сметка – с това, което остава след нас... Защото тази книга е в памет – на Дарин Марковски, музикант, напуснал този свят заради рак на гърлото. Нека е светъл Пътя му напред, където и да е сега из безкрайната Вселена, в която – казват – нищо не се губи наистина...

Кристина Митева,

София, 25 март 2021

За "Столетниците" на Мира Добрева. И за тайните на човешката душа

Тази книга много ме впечатли, наистина. Обикнах я, още от кориците и от предговора... А после я обиквах още повече, прелиствайки, четейки...  Потъвайки в сладкодумните истории. Но те в никакъв случай не са (само) сладки, и ни най-малко – сладникави. Напротив – от първите редове още се усеща онази неподправена, автентична, най-присъща на самия живот горчиво-сладка смес от чувства, мисли, думи, която говори на душата най-директно, именно заради липсата на фалш. Всичко има в книгата, досущ както и в Живота – разказани и споделени болки и радости, успехи и тъга, сълзи, самота, усмивки, дори щастие от „дребни” неща... Има не само думи, но и образи – пожълтели снимки, напомнящи ни за друго време. Онова време, на което са съвременници столетниците – „друговремци, останали в нашите дни”, както ги нарича Мира Добрева. За нейния стил на писане искам специално да споделя нещо. Тя е телевизионна водеща, и хората може би не очакват да има талант на писател, но тя има, установих, наистина. Представянето на всеки от възрастните хора в книгата е полу-интервю, полу-разказ за среща на живо, за възприятието на Мира за конкретния човек, кратък, но много наситен и увлекателен разказ за детайли от дрехите, обноските, състоянието на човека, както и за мястото, което обитава. Но не самоцелно, а за да бъде нарисуван най-точен портрет – с едри щрихи. И сякаш наистина виждаш човека, сякаш стои пред теб, така добре е представен с няколко думи и впечатления...

Лично аз се вълнувам от хората, от Човека въобще. Никога не съм се замисляла специално за възрастта, за това какво означава тя за душата... Четейки тази книга се замислих дълбоко по този въпрос. И разбрах за себе си някои неща. „Улових” ги, прозрях ги... Благодарение на любовта на Мира към дълголетниците. Тя наистина ги обича. И нейната книга е поредното доказателство за това, че всичко, което се създава с обич, има смисъл. Самата любов е най-добрият проводник на смисъла. И ето – чрез страниците той тече към читателя и се влива право в сърцето. И човек притихва... Мисли. Вълнува се. Заедно с Мира. Заедно със столетниците. Заедно с всяка съдба, така човешка, така различна, неповторима, своеобразна... Всяка съдба говори. И казва нещо важно за човешката душа. Особено съдбите на хора, живели дълго на този свят и преживяли доста неща – и като деца, и като млади, и като стари... Телата се смаляват, с възрастта, но душата остава същата, или пък носи още повече – богатства, скрити дълбоко и разказани, ако някой поиска, ако някой се поинтересува и надникне в неостаряващите очи... И знаете ли, чак ми се прииска, дори смешно да ви прозвучи това, да остарея и аз, да стана столетница, да имам още повече за разказване и да има и тогава някой като Мира, който да дойде и да ме интервюира – за телевизия, радио или списание – няма значение. Да стана част от тази особена група хора... Никога досега не ми се е искало! Наистина. А сега – хоп, промяна в мисленето! Е, не на всяка цена, разбира се, но книгата действително вдъхновява по някакъв начин. Много топъл, много човешки. И то не толкова с „рецепти” за дълголетие, каквито може би очаквате от книгата, колкото с дълбочина и човешки истини. Ако бе само „книга с рецепти”, щеше да бъде насила „розова”, лишена от всички краски, а те присъстват в книгата. Самото подзаглавие говори за това: „Благословия или орисия”. Възрастта може да бъде всичко...  Като самия Живот. И е всичко. Времето, годините... Нямаме друго. Накрая остават спомените, старите снимки, някои по-ценни за душата вещи... И една надежда, поне у някои хора – че има нещо и нататък. Че смъртта може би не е край – за душата. Не всички столетници са вярващи и набожни, но има друго. Всички те, пише Мира, независимо от вярата си, или липсата на вяра в Бог, имат един идеал – добротата, човечността. Всички те са се старали да бъдат честни с другите хора, всички почти са отгледали деца, внуци, правнуци и дори праправнуци. Строили са къщи, работили са в заводи и поля, помагали са на другите... Следвали са своята собствена интуиция, но без да се налагат, просто са отстоявали себе си. Определено дълголетниците са силни духом хора, почти без изключения, дори и песимистите сред тях. Има изумителни случаи, разказани в тази книга... За баба Анка, която е работила за КГБ и единствената мечта, която е имала, е била да се бие на фронта, и тя не се осъществила, но била доброволец в Червената армия. За дядо Сандо (Александър) от Пловдив, който преди да навърши 30 години – 2 пъти бил осъждан на смърт, по политически причини, подобно на Вапцаров. За столетница, на име Солуча Аронова, която сега тежи едва 30 килограма, но е все още с бодрия дух на човек, получил орден „Св.св. Кирил и Методий”, 1-ва степен – художничка, график. За възрастна жена - Василка Никифорова, наричана още "Корейската майка", в чийто столичен апартамент в панелен блок има истинска библиотека, посветена на покойния севернокорейски лидер Ким Ир Сен. За дядо Михаил от Септември, на 100 години, който все още храни своите многобройни котки, обмисля строеж на къща... „Защо ти е нова къща, тате? Кой ще живее в нея?”, питали го дъщерите му. А той отговарял: „Я ще си живея. Те т’ва малко ли е?”. Същият този дядо е писал през целия си живот в една-единствена голяма тетрадка (и навярно продължава още да пише в нея):

„ – За да ми напомня – каза тихо, – че животът е кратък, и да ми покаже, че една тетрадка може да го побере... И да знам да ценя не само деня, но и всеки миг в него.”

По същия магичен начин е побрала целия Живот книгата на Мира Добрева, посветена на столетниците, с които се е срещала, или поне на част от тях – най-емоционалните, както пише самата тя в предговора. От цялото си сърце препоръчвам книгата! Скоро не бях попадала на такова четиво... И се надявам скоро да има продължение. С други столетници, в нова книга. Може би на корицата на „втория том” ще има снимка на дядо... Възрастните жени са повече от възрастните мъже, но все пак – има и дядовци-столетници, и те всички са много интересни хора. Много силно впечатление ми направи разказът на Мира за дядо Мехмедемин от село Могилица, „поне на 105 години”, който в края на разговора с нея горко заплакал... Толкова добър човек! „Пък ако малко дяте ти застане на пътян, и на него хубава дума да кажеш! Всякиму хубавко да продумаш! Със старине людия трябва да си стар, с младине – млад! И накраян твоено име ще се отчете.” Може би се е боял от смъртта, която предчувствал вече... Или го е боляло от нейната сянка, от отиващия си живот и спомените. Може би... Някои неща ще останат завинаги тайна в човешката душа.

„Човекът е тайна. Тя трябва да се разгадае и ако я разгадаваш цял живот, не казвай, че си загубил времето си.” Казал го е Достоевски. И тази книга е още един прекрасен бисер в „огърлицата” от творби, които разказват дълбоко за тайните на душата. Те са много, когато става дума за стогодишен живот, минал през всички етапи, стигнал „Края на Пътя”...

Бих искала още много прекрасни цитати да споделя тук, но нека приключи сега този текст, с надеждата, че ще потърсите книгата и ще я прочетете, ако още не сте... Заслужава си. А аз мисля да заснема скоро и едно видео-ревю за „Столетниците” /не съм правила досега за книга, за първи път ще е/ – заедно с моя син. Още по-дълбоко може да зазвучат думите на възрастните хора, произнесени от дете... Въобще – вдъхнови ме тази книжна „рожба”. И четох на детето – той сам поиска, защото толкова много говоря за нея у дома тези дни... Още няколко страници... и ще очаквам следващата.

Кристина