Откъде да започна... Прочетох „РАЙ” и „ВРАТИТЕ” и писах за
тях /и тук/, а сега дойде ред и на „Пеперудите” – третата част от трилогията на
Радослав Гизгинджиев. Каквото и да кажа, ще е недостатъчно... Тези книги са
уникални и ще се радвам да бъдат прочетени от повече хора, а и да спечелят
истинска, значима награда!
В „Пеперудите” са вплетени историите от предишните две
книги от трилогията, а после са „разплетени” по удивително талантлив и красив
начин... И да не вярвате в миналите животи на душата /си/ - може би ще
повярвате! Ако се съмнявате – ще станете по-сигурни. Ако страдате – ще
разберете, че мнозина страдат също като вас... Като теб... Като мен... Ще
станете поне малко по-чувствителни към неща и теми, които са изключително
важни, а често биват пренебрегвани, просто защото са болезнени и „неудобни”...
като домовете за изоставени деца.
Радослав е истински смел и вади наяве с много любов и
талант дълбоко заровени „тайни” за душите ни и за човешкия ни живот, които е
важно да помним... И аз се радвам и му благодаря, че е направил това!
Пътищата ни рано или късно се пресичат, нишките ни се
преплитат, всички имаме общо и сме свързани... Това е едно от посланията на
трилогията „РАЙ”. А другото, най-прекрасното и значимото е това: единствено
Любовта може да преодолее всичко. Дори да превърне проклятията в благословии...
Тя е най-голямата магия, най-дълбокият смисъл и само тя ни прави вечни.
„Ще се преследваме
сред животите. Ще се губим. Ще се забравяме зад ВРАТИТЕ. Но винаги ще се
настигаме. И ще си спомняме. Завинаги. Завинаги, Любов моя...”
Ще издам и тази малка „тайна” – това са думите, с които
завършва трилогията. Последните думи на последната страница... Красиво, нали...
Радослав смесва минало и съвременност по един толкова
естествен и лек начин, че те се преливат едно в друго... като в самия живот. В
книгите му присъстват и Бога, и Дявола, и митични създания – като джинове и
топаци, хора-ангели и деца на Чистилището, образи-архетипи като Сивата майка,
има българска памет, исторически места /неназовани директно, но лесни за
отгатване/, народни песни, които са сред най-хубавите или най-болезнените... Но
всичко има своя смисъл и дори най-мрачните видения в книгата са някак на място
и биват осветени след няколко страници /най-късно/ от начина, по който разказва
авторът и от посланието му за Любовта като най-важната движеща сила във всички
светове – видими и невидими, познати и непознати... Вечното послание.
Най-великото от всички! Това е „религията” на Любовта, която лекува, спасява,
променя, осмисля... Носи Живот! Дори и в смъртта... Любовта на душите. А душите
ни именно са „пеперудите” – още от древността съществува тази символика. И тук
я има – обогатена с нови нюанси, както е най-добре да бъде...
Аз плаках, четейки „Пеперудите”. На няколко пъти потичаха
сълзи от очите ми, докато държах тази книга в ръце и я прелиствах... Почувствах
душата си пречистена, както след най-хубавите филми и книги, които съм гледала
или чела. Мисля, че така бихте се почувствали и вие, ако посегнете към „РАЙ”, в
случай, че още не сте...
