Задушница
Земята
спи и сънува
на
мъртвите мечтите
и тихо се
вълнува
за
погребаните в нея, за съдбите...
Тя знае -
ще дойдат хора сутринта
със
запалени свещи и малко храна,
ще полеят
гробовете с вода и вино,
ще
скърбят за непростени и неизживени неща...
Земята
спи сега и сънува,
че плътта
е само дреха,
а душите
вечно съществуват -
тя знае,
че от тази утеха
нуждаят
се хората,
и без нея
не могат да се помирят със смъртта,
нито с
раздялата, нито с умората...
Ноември.
Гладни птици и есенен вятър,
опадали
листа и бели мъгли...
Мъдрият казва
ни: “Животът е театър.”
Но земята
попива сълзи...
Задушница... Сега сънува земята -
насън
мечтите на мъртвите сбъдва -
те отново
са децата,
които
нейде на бял свят се раждат
и Животът
пребъдва
~
Кафето и виното са за живите,
както и мислите - бодливите,
в ума накацали "по жиците"...
За мъртвите остава полетът на птиците...
За живите е и шума на улиците градски,
а също препирните адски,
радостите, скърбите, сълзите,
и сметките, баланса, размислите,
плановете, скиците...
За мъртвите остава полетът на птиците...
Чуват ли вятъра в житата
и тихия повей сред камъните вечни?
Имат ли нови очи за красотата?
Отлита ли някъде далече,
далече душата?
Едно е сигурно -
крилете ѝ не са в земята.
и тихия повей сред камъните вечни?
Имат ли нови очи за красотата?
Отлита ли някъде далече,
далече душата?
Едно е сигурно -
крилете ѝ не са в земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар