Страници

събота, 6 юни 2020 г.

"Крилете ѝ не са в земята"...



Задушница

Земята спи и сънува
на мъртвите мечтите
и тихо се вълнува
за погребаните в нея, за съдбите...

Тя знае - ще дойдат хора сутринта
със запалени свещи и малко храна,
ще полеят гробовете с вода и вино,
ще скърбят за непростени и неизживени неща...

Земята спи сега и сънува,
че плътта е само дреха,
а душите вечно съществуват -
тя знае, че от тази утеха
нуждаят се хората,
и без нея не могат да се помирят със смъртта,
нито с раздялата, нито с умората...

Ноември. Гладни птици и есенен вятър,
опадали листа и бели мъгли...
Мъдрият казва ни: “Животът е театър.”
Но земята попива сълзи...

Задушница... Сега сънува земята -
насън мечтите на мъртвите сбъдва -
те отново са децата,
които нейде на бял свят се раждат
и Животът пребъдва

~

Полетът на душите
 
Кафето и виното са за живите,
както и мислите - бодливите,
в ума накацали "по жиците"...
За мъртвите остава полетът на птиците...

 
За живите е и шума на улиците градски,
а също препирните адски,
радостите, скърбите, сълзите,
и сметките, баланса, размислите,
плановете, скиците...
За мъртвите остава полетът на птиците...

 
Чуват ли вятъра в житата
и тихия повей сред камъните вечни?
Имат ли нови очи за красотата?
Отлита ли някъде далече,
далече душата?
Едно е сигурно -
крилете
ѝ не са в земята.





Няма коментари:

Публикуване на коментар