"Крилете ѝ не са в земята"...

Задушница

Земята спи и сънува

на мъртвите мечтите

и тихо се вълнува

за погребаните в нея, за съдбите...

Тя знае - ще дойдат хора сутринта

със запалени свещи и малко храна,

ще полеят гробовете с вода и вино,

ще скърбят за непростени и неизживени неща...

Земята спи сега и сънува,

че плътта е само дреха,

а душите вечно съществуват -

тя знае, че от тази утеха

нуждаят се хората,

и без нея не могат да се помирят със смъртта,

нито с раздялата, нито с умората...

Ноември. Гладни птици и есенен вятър,

опадали листа и бели мъгли...

Мъдрият казва ни: “Животът е театър.”

Но земята попива сълзи...

Задушница... Сега сънува земята -

насън мечтите на мъртвите сбъдва -

те отново са децата,

които нейде на бял свят се раждат

и Животът пребъдва

~

Полетът на душите
 
Кафето и виното са за живите,
както и мислите - бодливите,
в ума накацали "по жиците"...
За мъртвите остава полетът на птиците...
 
За живите е и шума на улиците градски,
а също препирните адски,
радостите, скърбите, сълзите,
и сметките, баланса, размислите,
плановете, скиците...
За мъртвите остава полетът на птиците...
 

Чуват ли вятъра в житата
и тихия повей сред камъните вечни?
Имат ли нови очи за красотата?
Отлита ли някъде далече,
далече душата?
Едно е сигурно -
крилете ѝ не са в земята.