Обичате
ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта?
Ако
отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете!
Дори да
не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата
за любовта като център на човешката душа и да жадувате за думи, изпълнени с пулс,
живот и смисъл, а не просто разпилени/подредени произволно по белия лист, както
се случва в някои поетични книги... Трябва да призная – самата аз не съм безрезервен
почитател на поезията. Не я обичам безусловно, така да се каже. Но след
„Отсъствия” /изд. "Фабрика за книги", 2017/ я обикнах много повече! Обикнах я, защото я разбрах (най-сетне) и я
приех в сърцето си. Вече не чувствам предишната дистанция към словото, което се
опитва да каже много, с възможно най-малко думи...
Николай
Владимиров е истински
служител в храма на Поезията. И в храма на Любовта. Той е мой връстник – нито
млад, нито стар (поне засега) и в разцвета на силите си като човек и личност –
отдаден на каузата да вдъхне живот на колкото може повече Поезия и да вдъхнови
и други да пишат и четат (колкото може повече) Поезия. Благородна кауза,
наистина... Особено в нашето време, а всъщност и във всяко друго! Това е
истинско отрицание на животът, „осмислен” само с материални стремежи и
придобивки. Това е живот със сърце и душа... Животът на Николай – прелял в тази
книга. Имах честта да ми я подари лично, онзи ден, макар бегло да се познаваме,
а аз я прочетох веднага – на един-два дъха и... сега ще ви разкажа за нея - за
„Отсъствия”, в която се чувства истинското присъствие на автора в така
нареченото книжно тяло и това присъствие е покана да влезеш в душата му и да
разлистиш раните-страници-стихове-спомени, записани там, за да разкажат за
Любовта, която не умира... Или поне не иска да умре.
Поезията
в тази книга събужда жажда – за още думи, уж познати, но подредени неочаквано,
с обрати, които преобръщат нещо и в душата. И отгръщах страниците, четях
жадно... докато сърцето ми не се напои с тъга /всъщност тя си бе там, просто
стиховете я събудиха.../ и тогава ръката ми се отпусна върху белите листа,
върху празното пространство между стиховете и започнах да прелиствам и чета все
по-бавно. Сякаш се опиваш с вино, заради „капките” концентриран смисъл,
сгъстена тъга... от „голямото междучасие” на живота и любовта, в което рано или
късно се озоваваме. И после никога не можем да го забравим...
Ето някои от стиховете, които ми направиха най-силно впечатление... и в които разпознах и своята любов:
свива ми се сърцето
за да не излезеш
никога оттам
~
този, който обича
до края
е винаги
сам
~
любовта ни е
като чаша вода
за мен е наполовина пълна
за теб е наполовина
празна
но жаждата ни е
вечна
~
ако идваш от рая
искам да бъда земята
която е мокра
защото е плакала
че си паднал ангел
но не може да погребе
вечността ти
Вече
навярно виждате сами – това е книга за любовта, самотата, смъртта, животът между тях...
и копнежът по вечността. Но само по тази, която е безсмъртието на Любовта.
всяка любов има край
само нашата
няма начало
P.S. Можете
да се срещнете с автора на премиерата на поетичната книга, която ще се състои
на 16 юни, от 19:30 в MAZE – ул.
„Христо Белчев” 1, София
Накрая
искам да посветя на Николай три кратки реда, които бяха вдъхновени от неговите
стихове, събрани в „Отсъствия”:
Любовта
превръща
кървящото
сърце
в
златно
