За романа "...три, четири" на Диана Маркова

Художник на корицата: Росен Марковски

За разказването на (лични) истории – може би най-човешкото занимание...

 

Имало едно време... Не, това звучи като начало на приказка. А в новия роман на Диана Маркова „...три, четири” (2020 г.), става дума за истинския Живот.

Какъв е този живот, че все да го описваме, все да го (пре)разказваме? Ами такъв – истински. Това именно го прави ценен – че е преживян. От някого, някога... Историите на хората имат нужда да бъдат разказани. Житейските им съдби, обратите, борбата (за оцеляване или за развитие), мечтите, порива към красота...

В този роман става дума за няколко момчета, създали музикална група, в България, по някое време през миналия век. Става дума за родители, неразбиращи и неприемащи мечтите на децата си, което винаги води до осакатяване на живота, в една или друга степен... Разказана е историята главно през един човек – музикант, намиращ утеха в чашата с алкохол, като много чувствителни души. Човек, който се е затворил в една полу-празна стая, в средата на живота си (но с усещане за края). Всъщност не е полу-празна стаята – изпълнена е със спомените на този човек, с „уханието” на удавена в алкохол мечта...

Диана Маркова е топъл човек. Има душа, която умее да се вълнува заедно с друга душа, и именно от това вълнение, явно или спотаено, се ражда желанието да напишеш „на белия лист” това, което знаеш за нечия история. За нечия съдба, в крайна сметка. Защото какво е историята на един човек, ако не – външен, видим израз на неговата, в началото, при раждането му, скрита и тайна Съдба?

Макар че...

„Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.”

Така казва /или пише/ някога, някъде Карл Густав Юнг, обогатил човешкото познание със своите изследвания, интереси и теории.

Всъщност всяка разказана история обогатява.

Затова и романът на Диана Маркова „...три, четири” прави същото – добавя стойност към един човешки живот, чрез написаното, споделеното с хората публично. В крайна сметка – с това, което остава след нас... Защото тази книга е в памет – на Дарин Марковски, музикант, напуснал този свят заради рак на гърлото. Нека е светъл Пътя му напред, където и да е сега из безкрайната Вселена, в която – казват – нищо не се губи наистина...

Кристина Митева,

София, 25 март 2021