За Калин Терзийски и за волята

За волята да бъдеш човек

"Никой не е станал добър човек случайно." Платон

Калин Терзийски пише така, че като го четеш – сякаш чуваш вътрешния си глас. От този особен и така ценен „сорт” писатели е. Това се дължи на пределна честност и откритост към другите, на пределно и смело себеразкриване. И като читател откриваш, че всъщност вътрешните ни светове не са чак толкова различни. 

Във всички негови текстове, които съм чела досега, прозира едно нещо. Един припев, ако мога така да се изразя. И посланието му е прекрасно.

То гласи следното:

Човек е такъв, какъвто избере да бъде. 

Човек е призван да се самоопредели. Призван от Бог или от Живота – все едно. Но е призван. И трябва да се отзове.

И няма нищо лошо в това човекът да каже: „Аз съм еди-какъв си”. Защото това не е някаква наглост, а е всъщност самоизграждане. Избор. Святата свободна воля на човека. Казваш какъв си или какъв искаш да бъдеш, и един ден ставаш точно такъв. И никакъв друг. 

При раждането си всеки един от нас е като бял лист. Няма нито една дума, и дори буква, написана по него. Чист лист, без никакви драсканици, грешки и провали. Все още. Но – „такъв е Животът”, както казват французите – мнозина пишат по листа впоследствие. Онези, с които общуваме, по един или друг начин. И все пак – какво ще бъде окончателното съдържание, качество и послание на изписания през Живота лист – това определя самият човек. Той има последната дума. Авторът на Себе Си.

Да пишеш (добре) е изкуство.

Да бъдеш човек – също.

А върховното, най-великото изкуство е да бъдеш добър човек. Независимо от всичко.

То е рожба на човешкия Дух и на силната Воля – негови баща и майка.

Калин Терзийски, смея да твърдя, владее и трите гореспоменати изкуства. Той е и прекрасен писател, и човек. Добър човек.

Това е.

Кристина Митева,   

април 2014

снимка: Петко Христов, 13 май 2014