В златен ден и златен час
ще зърна Лицето на Любовта аз,
и ще видя, че рамката му са твоите коси,
видели в света не шанс за лична изгода,
а отблясък от Сиянието на Бога -
в полята, в утринна роса,
в разрошена от вятъра коса,
погалена от слънчев лъч,
далеч от жлъч,
от шум и глъч...
Ще надникна в съня на Новороденото,
и ще видя красотата на Нероденото,
преливаща дори тук и сега,
отразила се във Времето - от Вечността.
Не е нарцистична, тя е Лицето на Любовта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар