Нова книга на хоризонта! И ново видео - с кориците на книгите ми дотук...

 

Неотдавна преведох едно прекрасно интервю на български, отново за "Един от нас споделя", и там видях този цитат:

"Корените на знанието са горчиви, но плодовете му са сладки."

Мисля си... Същото, дори с по-голяма сила, важи за Добротата... В повечето случаи. Наистина! Поне така показва моят личен опит, и това, което зная за другите...

И нека го напиша:

Корените на добротата са горчиви, но плодовете ѝ са сладки.

!

Горчивината е в страданието, което често пъти се случва да е почвата, от която израства Дървото на Добротата в човек, така да го наречем... А плодовете... за тях е ясно. Няма какви други да са, освен прекрасни. Винаги...

...

Едно от интервютата, които ще бъдат част от новата книга, е с Guerassim Dichliev, от Свиленград, прекрасен човек и творец...

Споделям откъс от негов отговор, защото наистина чувствам близки и сродни неговите думи... Често ми се случва това, впрочем, докато чета интервютата, които ми дават тези така различни (уж) хора...

В същността си сме толкова подобни... И с така сходни стремежи... А и страхове... Борби... Едно и също - в различни форми и "дрехи" облечено.

Ето това, което исках да цитирам от интервюто на Герасим:

"Но знаете ли… Всеки един от тези прекрасни моменти е свързан и с нещо трудно… Нещо, с което е трябвало да свиквам, като същевременно съм бил в почти еуфорично състояние на духа… Така, например, когато заминах за Париж бях толкова щастлив, че осъществявам една мечта, но същевременно такава мъка ме налегна в автобуса, излизайки от България… Сякаш радост и тъга са нашата същност… Да… Казват, че страхът е в началото на всичко… Но веднага след него ни връхлитат тези две чувства… Радост и тъга…"

Човешко, толкова човешко...

/Цялото интервю е ето тук: http://www.oneofusshares.com/2019/02/blog-post_19.html /

И накрая тук да споделя още нещо...

Чувствата ми се промениха във времето, откакто започнах този свой проект, който май наистина се оказа Делото на Живота ми...

В началото чувствах голямо вълнение, когато четях интервю, току-що получено, защото осъзнавах, че това е доверие към мен и към смисъла на Споделянето, към смисъла на самите въпроси, които написах и зададох... на всички... И това ме трогваше до сълзи понякога, четейки първите интервюта... Първите отговори на универсалните ми въпроси...

А сега... 10 години по-късно... различно е. По-скоро с една топла усмивка ги чета и събирам. Като бисери, като малки съкровища, като перли за огърлица... "Огърлицата" от човешки споделяния и опит... И ги пазя. И ги ценя. И преди, и сега...

Мога да направя това сравнение - в началото се вълнувах подобно на човек, който поставя основите на къща, има предчувствия, планове, мечти, енергия... Но и притеснение може би - поне малко - кое как ще стане, дали...

А сега се радвам като човек, който вижда къщата завършена... Успешно. И само красиви щрихи, детайли и нови богатства вече спокойно може да събира и подрежда из къщата... И все да е хубаво. И гледките през прозорците са красиви... Към широки хоризонти са... Чувствам чистотата на цялото начинание и красотата, която се роди впоследствие на чистото намерение.

Това е. Накратко казано. Благодаря, че прочетохте!

До нови срещи, при редовете...

P.S. Нека завърша тази публикация с отговора на Герасим на моя въпрос: "Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?"

Той отговаря така красиво:

"Че съм безпрецедентен мечтател.

И дори да е казано, че не трябва да се мисли много – нито за това, което е било, нито за това, което ще дойде, а да се живее в сегашно време (и аз се стремя да спазвам това правило)… Човек не може без мечти. Те не са задължения, които непременно трябва да достигнем. Не! Те са звездите за мореплавателя, непрестанно си променят положението, яркостта, цвета… Но продължават да го водят. А е ясно, че той никога няма да ги стигне. Но пък ще ги следва, цял живот!"

*

Сърцето ми е в ЕДИН ОТ НАС Споделя... почти както е в моето семейство и в другите ми книги, с лично творчество...
www.oneofusshares.com

Частици от Мъдростта на Хората споделям... Чрез ЕДИН ОТ НАС Споделя родени на бял свят... 
Вече 10 години!... 
P.S. Това е втората книга с интервюта от проекта, 5 години след първата... С различна концепция и визия! И преди, и сега ценя публикуването на хартия! 
Впрочем исках името ми да е с по-малки букви от заглавието на книгата, и по-долу, но... в интерес на истината - издателите настояха така да бъде! Благодаря им за уважението към мен и моята 10-годишна работа по проекта...