Преди години, когато бях на 16, пътувах през една лятна нощ към морето с влак, с моя брат. И в купето по някое време влезе една двойка - момче и момиче. Настаниха се при нас. И почти веднага след това момчето ни предупреди, че докато са там никой не бива да пуши в самото купе и трябва да е отворен прозореца, за да има чист въздух, защото приятелката му страда от астма. Каза набързо всичко това - ясно, категорично и дори някак развълнувано, а после кротко седна до нея и я прегърна. Отворихме прозореца. А аз се загледах навън и се престорих, че очите ми са се насълзили от вятъра...
Разбрах, че именно това е Любовта. Онази, от която всеки има нужда. Знаех, че не е в страстта, във високите токчета и гримовете на жените, нито в парите на мъжете, нито в игрите на онези, които се преструват на влюбени, за да бъдат с някого за малко... Знаех, че Любовта е именно това, което показа това момче - грижа, загриженост. И готовност, ако любимият човек (мъж, жена или дете) е застрашен от нещо, от някаква болка или проблем - без да се замислиш да застанеш между него и болката. Между него и проблема. Между него и света, ако трябва...
...И си мисля, като си спомням това - колко е нужно и колко е важно до всеки, който има нужда от подкрепа и има някаква рана, проблем или слабост от едно или друго естество - да има и един силен по дух човек, който да го обича и пази... Един, който да бди.
Иначе сме за никъде. Иначе е много трудно."
от книгата ми "Слънчогледите се прераждат в Слънца"
/на снимката съм аз, със сина ми, през лятото на 2012 г., на Витоша/
текстът, писан преди години, получи голям отзвук на 24 януари 2022 в групата:
~~~
Другият текст е все още непубликуван в книга (но тази година, живот и здраве, ще бъде) :
ЗЕМНА АЗБУКА
А е за Ангелът, който стана човек на Земята
Б е за Бога, но и за Болката и Борбата
В е за Времето, но и за Вярата
Г е за Голготата - съдба...
Д - за Дървото и за Доброто, които Дават
Е - за Енигмата и за Едното, което всичко съдържа
Ж - за Живота и Жаждата
З е за Злото, което ще се превърне в Добро
И - за Искрата
К - за Красивото, вложено в нас...
Л - за Любимите
М е за Мислите, които са повече от звездите в безкрая
Н - за Надеждата, без която не може
О - за Огъня, който е в душата човешка
П е за Пътя
Р - за Раждането, без което ни няма
С е за Светлините и Сенките
Т - за Тъгата...
У - за Умората, но и за Успехите и Утехата
Ф - за Фантазията, пътуваща сред звездите...
Х е за Хората, които подават ръка в трудно време
Ц е за Цветовете на дъгата
Ч - за Човешкото...
Ш - за Широтата на небето и душата
Щ - за непонятното Щастие...
Ъ - за Ъглите, зад които се крие съдбата
Ю - за Юздите, които държат ни във Пътя
Я ... за Ябълката на Познанието, от която все пак Ядохме...
...
И вече знаем Земната Азбука...
Този текст получи голям отзвук на 13 януари 2022 в групата
Няма коментари:
Публикуване на коментар