Какво ни казва нашият Ангел? Винаги нещо мъдро. Нещо важно.

За „Ариниил” – на Ангел Вълканов

Какво ни казва Ангелът? Винаги нещо мъдро. Нещо важно.

„Ариниил” е книга-диалог между един човек и един ангел, както и книга-пътуване – към по-добрата „версия” на себе си, както е популярно да се казва днес, сред стремящите се към духовно развитие хора. В тази книга един човек, разколебан, отчаян дори, намира нови сили за (по-истински и смислен) Живот чрез разговорите си със своя Ангел-хранител (или Висш Аз, както също можем да се изразим), в случая наречен Ариниил. Срещнат случайно, в труден момент, на една гара... Че къде другаде? Нали в самотата си е най-логично да си говорим с (нашите) Ангели... А вие какво бихте попитали своя, ако утре или още днес ви се яви и имате тази възможност – да разговярате с него? Помислете, за интересен опит бихте могли да „отворите врата” така...

Действието в книгата се развива в България, до красивото ни море, сред красивите ни планини. Но всъщност декорите нямат значение, нито имената, защото сред тези страници най-същественото е интровертния поглед към собствените несъвършенства, колебания, съмнения, недостатъци – поглед, който на пръв поглед е тягостен, но е и (за много от нас) неизбежен, поне на даден етап от нашия човешки живот, който може да продължи кратко, но може и дълго да ни държи в плен, докато се събудим и опомним – за силата, скрита, вложена вътре в нас, изначално. До нея имаме достъп винаги, както и до радостта, до щастието, стига само да помним някои важни правила – духовни закони, нека ги наречем. А ако сме ги забравили – може да дойде някой Ангел да ни ги напомни... Ще цитирам някои от прозренията-послания, изразени просто, кратко, ясно, точно... Формулирани за всички нас – за моментите, в които имаме нужда да си припомним нещо важно. Вечните истини... Ето три – за щастие – от тях:

„Мечтите витаят в пространството между битието и вечността. Те приличат на красив цвят, който все още е безплоден. Когато решиш да осъществиш мечта, ти оплождаш този цвят и от него се ражда един красив плод. Превърни мечтата си в цел и започни да я осъществяваш.”

~

„Твърде много размишляваш за живота. Животът е ДЕЙСТВИЕ, иначе губи СМИСЪЛ и се превръща в СЪЩЕСТВУВАНЕ. Следвай това правило и той никога няма да бъде за теб нито лош, нито добър, той ще е просто животът, който имаш.”

~

„Ако постоянно мислиш за това, което НЯМАШ, как ще намериш време да се радваш на ТОВА, КОЕТО ИМАШ?”

Дали в началото на живота си, заради неувереността все още в собствените сили, присъща на младостта, или пък след преживян „удар от съдбата”, като например развод, загуба на работа или нещо друго, или в края на живота си, когато често сме уморени вече от него и от преживените неща (сред които има и болезнени, винаги) и разколебани понякога – дали сме живели пълноценно – все на някоя житейска „отсечка” от Пътя ни е трудно, отвътре, със самите нас, заради чувство за вина или загуба, и най-вече – заради изгубената понякога връзка със собствената си сила, със собствената си душа, с Източника на Живота, който ни я е дал някога, при раждането ни... Слава Богу – има Ангели. И те са сред нас. Слизат, отиват си, пак се връщат... Припомнят ни за тази вътрешна сила, за верния път, за вечните закони на целия Всемир. Докато един ден самите ние станем (като) Ангели... И Колелото се завърти така, че ние да помагаме на свой ред на изгубилите Пътя си в Живота...

Благодаря ти, Ангеле, че написа (и) тази книга. Много читатели чувстват благодарност и бодрост, четейки подобни страници, целящи да вдъхнат смелост, да събудят личната сила на Човек. Вярвам, че в подобни – лечебни и окриляващи – слова е призванието въобще на Буквите.

P.S. Издател на книгата е „Gaiana – book & art studio”

За финал – още едно красиво и вярно послание (това е и финалът на „Ариниил”):

„ТВОРЕЦ е всеки, който си ВЪРШИ РАБОТАТА,

а не онзи, който мечтае за слава.”

Нека бъдем творци! Работещи.

6 май 2020