Ще се
повторя, но държа пак да го кажа – Стефан Кръстев има безгранично въображение. За мен
той е гениален писател. Български съвременен гениален писател. Може да пише за
всичко така, че да открием нови и по-дълбоки пластове в него. Изразява се много
оригинално и същевременно – много точно и без излишни „орнаменти”. Казва ни
истини. Вплита ги в изключително увлекателни сюжети, които не сме срещали
никъде другаде, при никой друг автор. Напомня ни, че Животът е приключение –
без изключения...
Стефан
смесва митология и реалност така майсторски, че границите стават неразличими –
след като прочете негова книга, човек може да повярва, че кентаври и нимфи наистина
съществуват, макар и да не сме виждали досега такива... Въображението и
измислените от него истории са много реалистични – сякаш изразяват и осветяват
части от самата Истина, които са били скрити до този момент от съзнанието ни...
Освен
това, в творбите на Стефан Кръстев има една особена невинност за каквото и да
пише. Невинността на онзи, който от сърце и душа се прекланя пред Красотата... Избрал
е и съумява винаги да я вплита в историите, които разказва, така че дори те да
съдържат и грозните лица на Живота – в крайна сметка надделява красивото. Като
по-истинско... Като по-дълбоко.
Историята,
която е разказана в тази книга, няма смисъл да я преразказвам. А и не бива – за
да не разваля срещата, която може да имате с нея. Само ще спомена, че между
кориците на „Ромфея” може да очаквате и със сигурност ще срещнете следните
същества, на които авторът вдъхва живот много убедително със словото си – кентаври
и нимфи (както вече споменах), горски духове и менади, вещици, жреци и римски
легионери, селски и градски типажи, които са все ярки и колоритни... Ще
срещнете нейде из страниците на книгата и една Майка Гора, която напомня за
Великата богиня-майка на траките. А и един историк, който има своя истина за
миналото ни, различна от тази, която се преподава в университета...
Очаквайте
прозрения и история, която е като жива, наистина... Докато не дочетете книгата,
едва ли ще можете да я оставите настрана. Казвам го от личен опит :) А след прочитането й ще сте поне една-две реалности по-богати вътрешно...
Ето и
няколко цитата от книгата, които ми направиха особено впечатление... но далеч
не са всички! :
„И
двамата с тежки душевни травми, и двамата симпатични, но някак половинчати като
личности, които заедно правеха един разкошен човек. Допълваха се, изграждаха
хармония, имаха чувството за цялост и естественост, която иначе им липсваше.”
~
„Потъвайки
в образа на Пилат, бягаше от себе си, избавяше се от болката, която иначе не би
успял да понесе. Струваше му се, че всичко в живота е не по-реално от
случващото се в тази пиеса, а когато с цялата си душа и сърце произнесе
култовата реплика: „...измивам си ръцете, нека невинната кръв тежи върху вас...”
почувства същото облекчение, каквото навярно е почувствал и Пилат.”
~
„-
Грешиш! – рече му топло и малко тъжно баща му. – Един меч става истински, ако
се превърне в истина. Само тогава. Не е достатъчно да е голям, да може да боде
и реже... Знам, че ти можеш да превърнеш своя меч в истина. Някой ден, когато
имаш куража да я понсесеш. До тогава тази истина ще те зове. Ще идва от
дълбините, от миналото. От кладенеца на историята – от най-зловещия й мрак...”
„Ромфея”
е на издателство „МОНТ” (2015). В джобен формат е, така че се носи лесно, а и
се чете с лекота :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар