ЖИВОТ...

Толкова ми е мъчно понякога.... И тогава чувствам, че губя Посоката... Целта... Почти всичко..... Което е (в) Живота. Временно поне....

И в същото време - никога не загубих (напълно) способността си да се усмихвам... При това искрено. И при това - без да ценя усмивката чак толкова много. (Автентичността е на първо място за мен! Така би трябвало да бъде... за всички... мисля си )

От море към море... Едно в миналото, друго - в настояшето, трето - в бъдещето... Пътуваме...

От солено към солено...

От сълзи от мъка към сълзи от радост....

Пътуваме....

Надяваме се....

Аз не зная много.

Но зная, със сигурност, че в България има висок дял на гениални прозрения, творби и прочие - "на глава от населението", както се казва...

Духът работи тук. Днес...

Както и да изглежда...

(Може би и затова сме по-измъчени...

Когато Духът работи - има лекота, но има и Трудности! Изпитания...)

Аз вярвам.

И обичам.

Все така...

Открих отдавна, че каквото е в гърдите и ума ми - каквото обитава и живее там като Душа - има Го и в другите....

Може би не съвсем същото, но много подобно...

Понякога - дори съвсем същото.

Това ме е лишило, Слава на Бога, от възможност за високомерие и надменност,

за цинизъм и прочие...

Аз оставам - Детето, Човекът, Творецът, Майката,

която се бори

за

ВСИЧКИ....

Когато се бори.

А през другото време - почива. Доколкото може...

Сънува...

БРЯГ.

P.S. Има СМИСЪЛ... https://www.facebook.com/photo?fbid=29051055084492454

6

3