ИСКАМ ДА МИСЛЯ ДОБРО ЗА ХОРАТА...

Нанякъде сме тръгнали, а всъщност - постоянно пътуваме

вселенски, галактически, чрез тази малка планета - Земя...

И мислите, и чувствата - преплитат се във корабни въжета,

да удържат победа една...

Но тя изглежда тъй далече... Понякога, понякога....

Родени, смъртни, тленни, вечни...

Кое избра, кое избра?

...

И всеки има днес свой терапевт, или почти всеки,

и излива своята Душа - сякаш навеки

ще триумфира болката, ще липсва Любовта.....

...

Къде, къде да отида, Господи? Днес и винаги - прати ме,

където ще е най-добре,

за моето и Твоето сърце,

и там, където ще берем заедно узрели плодове...

...

Метро в големи градове,

самолети, автобуси, влакове и релси -

нали пазите хората, Ангели красиви,

и ти, Боже... Днес къде си?

...

Аз искам да мисля добро за хората,

и мнозина се мъчат и опитват като мене...

Подобни сме, различни, но и подобни,

като ръкавици, разноцветни, за делата на ръцете Ти....

...

Нека и те мислят добро, но всъщност - както могат...

И аз невинаги умея

красиви мисли в Душата си да храня и от нея да лея...

...

Един ден Лунапаркът ще затвори.

Ще потънат вратите в бръшлян...

Вход към Другия свят ще се отвори.

Вход, който сега стои най-често скрит и невидян...

...

Ние ще узреем един ден като плодове

наесен,

през септември,

и ще очакваме новото Рождество -

на прага на Новото, през декември...

(И детето ми е като мен!...)

...

Дари ни утеха, Господи, или не ни дарявай -

Ти си знаеш

кога да ни каляваш...

...

Тези редове - "бял стих", могат да имат и две други заглавия -

"Това не е Поезия /втора част/"

или "Голяма борба"...

Но има ето това:

Аз искам да мисля добро за хората.

И днес... И сега.

Да имам Вяра в нашата Съдба....