Но тогава и Дарът свише е огромен...
Това, което е лек, то е и отрова...
Но и това, което е отрова - лек е!
И така вървят хората, Душите - от векове,
напред - към нови дарове...
Зная, въжето щом е опънато над бездна -
тежък става този земен кръст!
И няма къде да скриеш скръбта,
тя за нова градина е земна пръст...
Нека си повтаряме и разберем това.
То е ключ за тъй важната за нас врата -
към утешената Душа.
P.S. За своя Живот аз днес благодаря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар