сряда, 17 април 2024 г.

MEMENTO AMORIS - 9-та моя книга!...

 Привет! Една вест споделям днес...

Това е мой проект на корица, който създадох току-що...
Тази прекрасна картина ще краси корицата на деветата ми книга – и първа моя стихосбирка, със заглавие „Memento Amoris” или „ПОМНИ ЛЮБОВТА“
❤
Може да се преведе и като «Не забравяй да обичаш»…
Творбата е дело на Annael Poet-Artist * Annael, която от години живее в Австралия, родом е от София. Благодаря ѝ безкрайно за предоставения безвъзмездно Образ – картината носи красивото име «ЦВЕТЕТО НА ДЕТСТВОТО». Вчера получих нейното съгласие тази творба да краси корицата на бъдещата ми книга!…
В съобщение, Аннаел ми писа:
"Заглавието също ми хареса много, защото замяната на думата "смърт" с Любов е повече от прекрасна!!"
Тук можете да разгледате още нейни творби: www.annael.com
"Красотата ще спаси света" - прочутите думи на Достоевски припомням и днес, неделя, 7-ми април 2024-та... В света ни се водят войни, деца гладуват, умират, бомби падат, рушат се сгради, животи, цели градове и държави... А аз се опитвам, като сродните си души - да работя, да творя, напомняйки за Вечните, непреходни стойности в Живота ни... Това е моето Призвание! Дано помагам чрез него на света... С нещичко! Родено от Сърцето...
Избрах детския Образ като символ на Любовта, защото децата са с най-красивите човешки лица, като Ангели са, а и са символ на земното въплъщение на човешката Любов... Благословена от Бога
🙏
Тук да прочетете повече за идеята ми за новата книга:
За нея избрах - напълно – Пътя на взаимната подкрепа, а как можете да я подкрепите бихте могли да научите също от публикацията, за която дадох линк по-горе. Но ето пак, да очертая главното:
Тези дни имам силен импулс - вдъхновение - да създам нова книга, този път стихосбирка, с най-силни мои творби в тази област, стари и нови, и да не опитвам да я публикувам с издател, макар да има възможност, да няма цена и да не бъде в търговската верига, а да я Създадем Заедно - чрез ваши дарения в подкрепа за Книгата, и да я дарявам после - пак на вас, а и на библиотеки и читалища.
Заглавието идва от "Помни Смъртта" - Memento Mori - прочутия латински израз, останал и до днес като завещание и наследство от римляните
В нашия свят смъртта сякаш властва, хвърля от векове тъмна сянка, а не е Същността на Душата и Живота... Тази Същност се нарича Любов. Но това е дълга тема - защо се е стигнало дотук, и как ще се "разплете" възела, или пък ще бъде разсечен... Възелът - примка на мисълта за смъртта, тежаща и днес в съзнанието на хората, гласно и скришно...
Аз си позволявам да слушам Сърцето си и каквото продиктува - това Е...
А ето, на първо време, как можете да подкрепите настоящата моя идея -
Това ще бъде нещо като предварителна покупка на книгата, но без определена цена...
Друг вариант за подкрепа е да си поръчате от наличните ми книги, те са две в момента, и мога да пратя с автограф, с наложен платеж по Спиди или Еконт, или пощите... Давам линк за най-новата сред книгите ми:
Стихосбирката ми ще съдържа и стихове, посветени на Ван Гог, Достоевски, Вапцаров и други творци, които обичам и за които писах през годините, с обич и вдъхновение!...
Първата стъпка към тазгодишното ми (малко или пък не) Великденско чудо е направена чрез избора на прелестната творба за корица… Остават още няколко – 5-6 стъпки, и книгата ще е факт, живот и здраве, с Божията помощ и в Негово име!...
❤
Радвам се изключително, че Душата ми е свързана с прекрасни други Души в Бога и Христа, във Вярата и в Любовта!
А където са те – има и Надежда…

*
БЕЗЦЕННИ
Всичко на този свят има цена,
Господи, зная твърде добре това,
но зная, че на човешката Душа
Ти сложил си Твоя печат: "Няма цена"...
И така се лутаме, безценни,
в света, в който всичко има цена и е тленно,
и се опитваме нещо да откупим за Вечността -
мигове красота и Любов, в които присъства цялата ни Душа...
А Ти отвътре тихо нашепваш:
"Любовта, която се ражда понякога в човешката Душа
не може да се побере в пясъчния часовник на Времето
и намира истински Дом за живеене само във Вечността..."
2024
Кристина Митева - CandySays

P.S. Само, моля, не правете анонимни дарения - предпочитам да зная, че сте направили и да ви изпратя от своите книги - в електронен вариант поне - от която и да е публикувана досега, от 8-те
❤
Тук можете да видите кориците им:
Мога да изпращам по имейл и първата си аудио-книга, записана от Звезделин Минков - тя е по първата ми книга Планетата Земя е тъжно-синя, публикувана точно преди 10 години от изд. "Захарий Стоянов", гр. София.
А ако не се получи така, че да събера средства чрез вас, моите читатели, приятели и познати - ще потърся издател за книгата и вярвам, че ще намеря!
Или ще я публикуваме на хартия със семейни средства.
❤
Всичко нека е в Божие име!
"БОГ Е ЛЮБОВ"
ДА ПОМНИМ ИМЕННО ТОВА...

7 април 2024,
гр. София,
Кристина Митева - CandySays

 

вторник, 9 януари 2024 г.

Поезията на Явора Стоилова е като цъфтяща в сняг роза…


„Розите цъфтят и прецъфтяват,

но ние нивга няма да се разделим…“

Така пише Андерсен в своята прочута приказка за Кай и Герда „Снежната кралица“… Нима и Животът понякога не е като тази ледена кралица? Забива ледени кристалчета в нечии сърца, а после… После някой, който обича раненото от лед сърце, тръгва да го търси, за да го стопли и върне към Любовта… Единствената реалност, както я наричат понякога.

Поезията на Явора Стоилова е именно като излята от сърцето на Герда, тръгнала смело сред студовете, в името на Любовта. Онази, човешката, топлата, която мечтае да живее и да се радва на розите, да гради дълго и трайно приятелство, по-красиво дори от розите в дворовете на хората…

Самата Явора, кръстена на своя прочут родственик и велик поет Пейо Яворов, признава, че се е опитала да избяга от сянката му  и макар поезията да я съпътства през целия й живот, дълго време е била посветена на друго изкуство – оперното пеене. За да няма сравнения, които са тягостно нещо, за всеки от нас… Но когато нещо е в кръвта ти, в душата ти, когато е твоя съдба и е пределно истинско за теб – няма как, връщаш се при него. Така и Явора се връща към поезията…

Нейните стихове приютяват като в топъл дом образите на Ева, първата и архетип на вечната жена, също така – художникът (тъй като Явора е дъщеря на известния художник Васил Стоилов и майка на художничката Василия Стоилова, отишла си твърде млада от света), който изобразява чрез четките и творбите си онова, което най-много вълнува душата му в момента… Също така стиховете на Явора са дом и подслон за Любовта, вечното чувство, свързващо мъжът и жената, родителят и детето, вечният копнеж… В тази поезия проблясват Ангелско сияние, стремеж към духовното, към Красотата, към Света на идеите, към Вечността на Душата… В нея живее и един, чисто човешки, опит да бъдат обединени Мрака и Светлината, Животът и Смъртта, в името на пребъдващото в нас, отвъд пръстта на Земята и нейното притегляне, на което са подвластни само нашите тела…

Тържеството на душата е в осмислянето на земните болки, с цел ново стъпало, нов етап по спиралата на Живота. Това, което не ни убива, ни прави по-силни, според Ницше. А прочутият ливански поет Халил Джубран пише следните красиви и обнадеждаващи думи:

"Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя."

Изстрадани, неподправени, изящни в елегантна простота понякога, друг път – с интересни обрати, плод на интелектуалното начало и търсене в човека, стихотворенията на Явора са в края на краищата успешен опит за съхранение на душата, за осмисляне и „сваляне“ на трънения венец от страдания, короновал човешкия път дотук, за приземяване и полет едновременно! Те увековечават спомени за кръстопътища, за изгубени или намерени нови пътеки…

Те са триумф на човешкия Дух.


Кристина Митева - CandySays 


P.S. Повече за Явора и някои нейни стихотворения можете да прочетете тук:

museumofthegood.blogspot.com/2024/01/blog-post.html 

А също и в нейния профил във Фейсбук:

Профилът на Явора Стоилова


Фотография - личен архив на Явора

СВРЪХДОЗА ПОЕЗИЯ (нови и стари мои стихове)

 

КАК СТАВА СИЛЕН ЧОВЕК?
Когато бди
и гледа отвъд Доброто и Злото,
в Сърцето на Бога,
което умиротворява окото,
и отвъд този свят -
в другите светове, където няма умора
и няма "Не мога..."
Човек става силен духом,
когато позволи
на Магията на Живота да го изцели...
За да продължи Любовта да твори...
9.01.2024

*

В НЕБЕТО

В Небето
Бог рисува красиви силуети,
не, това не сме аз и ти,
а многобройни други души...

В небето
една утеха свети,
над плачещата земя -
"Ще свърши тази тъмна съдба".

Обещава Небето -
ще се стопят снеговете,
ще дойде отново пролетта,
но отгоре - създадена от звезди,
не от цветя...

4.01.2024

*

МИРЪТ Е СИН

Мирът е синева,
която кротко се спуска
дори над окървавени поля...
Мирът е океан,
чист и недосегаем
за страдащите...
Мирът е син,
а именно нечии синове
отиват на фронта,
и не се знае кой ще се върне
от червената огнена бездна
и кой никога няма да се върне...
"Никога"...
Най-страшната човешка дума, сякаш.
Но и тя всъщност може да носи покой.
Ако кажем:
"Никога няма да те пратя на война."

8.12.2023 г.

*

ЕДИНЕНИЕ
“При все че съм един, Аз ще стана много”
(древноиндийска мъдрост)


Родени сме и умираме сами.
Но в любовта едно цяло сме били…
Това нашепва мъдростта
на нечии сърца.

Някога – казват - Духът се бил разделил
на безброй малки частици,
за да се съедини в океан отново
чрез нас – отделните капки…

Разпаднал се, за да познае себе си,
да се обикне и пак в цялост да се съедини -
като счупена на хиляди парчета чаша,
която за нов живот може да се възроди.

Духът се разпаднал на безброй парчета,
за да избяга от своята самота,
но всъщност само отредил така
на своите частици още по-голяма самота…

Залутали се те отчаяни,
безполезни като парченце стъкло,
забравило за произхода си от едничка чаша,
блестяла нявга цяла в свойта красота…

И започнали да се порязват,
вместо да се слепват отново в чаша,
защото твърде рядко си пасват, с ръбове остри…
Сякаш не разединил, а счупил се Духът!

И единението във красота,
така трудно е сега…
В чаша, от която да се пие
Живата Вода – Любовта – онази, безусловната…

Едно и също са убиец и новородено дете
за позналото Духа сърце...
Едно и също са насилник и жертва,
дявол и ангел, птицата и човекът без криле...

Но с тази мъдрост трудно се живее
в света - с толкова граници и ръбове остри,
свят на натрошени стъкла,
по които се порязват босите крака на мъдростта.

Боси са те, заради отвореното сърце,
което се моли едновременно и за убиеца,
и за новороденото дете,
за невинното, както и за омърсеното сърце…

Духът се пръснал на безброй частици,
с окървавени от търсене ръбове,
все по-остри и сами…
Орисани да търсят своето единение и светлина.

Но често в плен на мрака,
орисани от своята нащърбена
като счупено стъкло,
остра съдба…

05.01.2003

*

АНГЕЛЪТ В МЕНЕ

Ангелът в мене
заспива последен,
неуморно бди -
пази всичко тленно
и нетленно от преобръщащи беди,
оставя в ума ми светли следи...

Ангелът в мене
последен заспива,
бесовете
той приспива,
държи ги в плен,
дори уморен...

Ангелът в мен
ми връща крилете,
когато бездни са напред,
и отвред...

Ангелът в мен
последен заспива уморен.
Бог бди над Съня му навярно,
безкрайно...
Над него, над теб и над мен,
във Вселената, пълна със тайни...

октомври 2022

*

АКО СЛЕЗЕ АНГЕЛ НА ЗЕМЯТА...

Ако дойде Ангел на Земята,
и остави горе хармонията, в Небесата,
ще изпита нечовешка болка в Душата,
такава, която за Вселената е непозната...
Биха побелели косите от злато...

Тук, където властват разделението и Смъртта,
слагаща край на земните дела,
и хората вървят през тлен и плът,
в опасен Път,
към онова, което е Отвъд...
И често кървят...

Тук би легнал Ангелът на земята,
в тревите, сред житата,
би вдигнал поглед, пълен със сълзи,
към Необята,
и би започнал да търси...
Забравени биха били пътищата,
хармонията, приятелите верни,
думите, които никога не са скверни,
Бог сякаш също би бил далече,
защото липсва нерядко човечност...

И Ангелът би започнал да кърви
в сърцето си,
с болка непонятна,
в страшна самота,
но би започнал да си спомня -
има тук Работа...
Затова слезе на тази Земя.

И Бог би се доближил -
"Ангел Мой, поспи... Почини.
И после тук работи.
Няма да оставя в тъма Душата ти..."

И ето - глътка въздух,
и тук има Божествена Земя,
не само Ад, но и Рай,
и само работата няма Край...
Работа, с която всяка Душа
може да благодари на Твореца
за Живота - Съдба,
за Музиката на сферите,
за въздуха, вятъра, водата...
И за бъдните времена,
които чакат Душата.

16 август 2023

***

ПЪТЯТ...

Пътят е път, когато
има човек, който да го извърви.

Пътят е път, когато
има някой, който да го преброди
и преболи...

Пътят е път, когато
под стъпките на пътника
се ражда и твори...

Пътят е път, когато пази в прахта си
извървените следи.

...Пътят е път, когато
е докрай извървян.
В посока – безкрая...

10.07.2010
*

ДА ПОЗЛАТИШ

Да позлатиш...
...сълзите си,
и пътя си,
живота си,
сърцето си
да позлатиш...
И не в прах,
а в светлина
да се превърнеш
един ден...
У дома да се завърнеш.
Позлатен.

/около 2016 г./