Октомври - време за Новости... Отново!

Вчера имахме годишнина от сватбата си - с моя прекрасен Васил !

Но реших, че е добре да споделя друго, да напиша нещо "встрани"... Както често правя, впрочем.

Аз съм човек, който болезнено много се е лутал в Живота...

Който неволно е посял (или е допуснал, като влияние от света) и пожънал хаос в Душата си,

раздвоение, непостоянство, трудност в следването на една линия и един Път...

Но...

Освен всичко това, по-горе, и човек, който е вярващ - в Бога, безсмъртието на Душата и Незримия (за нас) свят, и осъзнаващ своята - душевна - отговорност към Цялото, към Мирозданието, към всичко и всички (Вселенски принципи), а не на последно място - и към развитието на собствената си Душа и нейното подобрение. Тоест нейното (отвъд-човешко) здраве и Живот! Който се простира далеч отвъд смъртта, каквато я познаваме тук и сега... Вярвам. И донякъде - зная.

И именно от това мое неволно падение и от тази моя Вяра (в Божествения промисъл зад всичко, зад целия Живот и свят, светове дори) - от тях се ражда и моята вътрешна борба. Моята динамика...

Да надмогна, да преодолея слабостта си...

Грешките си...

В минало и настояще време. Които могат да се отразят и на бъдещето, ако не ги спра и не променя посоката, малко или повече...

И с усилия на Волята си, както и с помощ Свише (неизменна е тя!) - аз напредвам. Понякога много бавно и трудно.

Друг път - по-бързо и лесно. (Явно, когато посятото от сърцето ми в Живота отдавна - сега дава плодове. С Божия благословия.)

[Впрочем тези, които най-често чувствам като сродни и близки до сърцето ми Души са все такива... С подобна борба. Но невинаги, разбира се.]

Заради Вярата си мога да бъда Верен човек.

И няма да предам искреното си споделяне. Своя изповеден начин на писане, който практикувам понякога, периодично...

Защото зная, че може да е и Е от полза и за други хора.

Дори да са малко, дори да са единици...

Човек, тоест Душата не бива да се връща сама при Бога...

Трябва да "води" някого със себе си.

Казват... Мъдрите. И аз им вярвам.

И ще се трудя неуморно, вярвам още и в това - до последния си земен дъх. Ще се постарая да стане така... Е, няма да е точно неуморно, защото се уморявам, по човешки, но... Духът води и когато човек иска да го следва - от все сърце и Душа - тогава успява. Въпреки умората, която остава назад... във времето. И губи значение, пред резултатите, които постигаме за Вечността.

Вярвам.

И още нещо - безкрайно ме трогва фактът, че не ни изоставят Свише, никога! Стига само да имаме сърце и Душа с добра Воля... С воля за Добро...

И споделям за "фон" на тези свои днешни размисли - "гърба" на бъдещата ми, 13-та книга (и 9-та изцяло моя, авторска, след няколко други - с разкази и есета, със стихове и афоризми, и след една детска книжка дотук)

Скоро ще споделя и "лицето" на бъдещата книга. Почти настояща вече... (Имам нетърпение да е в ръцете ми, на хартия, както може да се каже също...)

Графичен дизайн - Рачо Миланов, повече за него - много свестен човек е! - ето тук: vidin-almanac.bg/artist/рачо-миланов-вълов/

Приятно е да работиш с хубави хора!

И разбира се - драго и мило е да живееш с такива!

Благодаря на моя Васил, от все сърце и Душа, че е до мен от ГОДИНИ - такива, в които се развивам душевно, и той ми дава възможност за това, както и на нашето златно момче - Любомир - неговата прегръдка стопля моя свят, неизменно!

44

19

Мед горчив /за Мъдростта/

Ти, Мъдрост - мед горчив си,

абсолютно уникален,

"платен" с кръв и сълзи по Пътя земен, кален...

Ти, Мъдрост, горчива си, но си мед,

като Слънце разтапяш всеки лед,

Любовта с Истината венчаваш,

и с Божествен Дух прощаваш...

Ти, Мъдрост, си нужния ни мед горчив,

човек с теб става спокоен, ако не щастлив...

Ти, Мъдрост, вечен Мед си,

сладък и горчив!

3.10.2026,

гр. София,

колажът също си е мой, нарекох го "Състояния"...

За новата ми книга - следващата - планирана за ноември 2026 !

Този хубав, прекрасен човек нарисува една картина... Портрет на Достоевски. Заради мен. И тя си е над бюрото ми, у дома, и това ми напомня, че съм щастлив човек, въпреки мъките човешки, по няколко причини, сред които и тази - защото умея да ценя и защото съм обичала и обичам, и познавам (душевно, а понякога и на живо) прекрасни хора!

И... този портрет, тази картина имах и все така имам идея да стане корица на моя следваща книга. Бъдеща... Почти настояща вече. Оформям я сега. Калин ми разреши, в неговия мил стил, да я сложа да краси моя книга, питах го изрично, бе още жив! Преди около година го попитах за това... "Само да пише името ми", каза ми. "Разбира се!" - отвърнах аз. Е, сега името ще е в черен правоъгълник оградено, уви, но какво да се прави... Това е положението. Все пак - ние сме тук. И любовта към него си я има. Живее си.

Та какво да споделя още за тази книга - няма да е идеална, съвършена. Отсега мога да го кажа. Защото... не мога в момента да направя нещо идеално. Липсва ми съсредоточеност, търпение - преди успявах, понякога, да проявя повече. Но вярвам, че има смисъл да я създам точно такава - и точно сега - малко хаотична книга, в моя най-често случващ се стил, струва ми се, но носеща един спомен - за една съвършена хармония и мелодия... Спомен, който стопля четящия и... остава като нещо съществено в ума. Вярвам. Случвало се е с мои книги/творби вече, според споделеното от Читатели...

След тази книга, която - живот и здраве - ще осъществя тази есен - вярвам, че ще е готова за рождения ден на Достоевски, през ноември... Та след нея - вече имам сериозното намерение да си дам някаква почивка, въпреки многото идеи, да пренасоча малко или повече усилията си - към по-практични и належащи въпроси.

Сигурно ще пиша още, отново, но... кога след това ще издам пак книга - не зная. Здраве да е... И Живот!

Виждам, че трудно се събужда интерес към Книга - от години го виждам - дори тя да е добра, наистина.

Трудно е човек да се бори почти самостоятелно... с твърде много неща, на много "фронтове"...

Страдам и от замайване - напоследък, отново - Луиз Хей пише, че това е знак за липса на съсредоточаване, за разпиляване в много посоки и идеи... Ами - така е. Зная. Истина си е това...

И... ще се радвам да споделяте, когато публикувам нова книга - може би можете да ми помогнете с това.

Както и да препоръчате /споделите, когато прочетете нещо от мен и ви хареса, наистина... Когато ви даде нещо - на сърцето или ума... Храна за размисъл или топло чувство.

...

Просто споделям. Вечерно... На 1-ви октомври...

Днес написах предговора. Ще поработя още малко върху подредбата и "изчистването" на съдържанието, и/или ще добавя нещо ново, и ще я дам за предпечат и печат.

Благодаря на майка ми и брат ми, които този път осигуряват нужната сума - оценявам безкрайно всяка подкрепа по Пътя си!

Старая се... Оценявам, дори когато мълча по въпроса.

Все да говоря за едно и също - не бива...

Всеки би омръзнал, правейки така...

Та...

Това е. Споделих.

Благодаря за вниманието.

Лека нощ... и... за финал на тази публикация споделям един цитат от Вонегът, когото Кайо много обичаше като Човек и Писател:

"Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас."

- Кърт Вонегът

P.S. Заглавието на бъдещата ми книга е разкошно, според мен, ще го споделя скоро, като е книгата в предпечат и печат! Обичам смислените - сами по себе си - заглавия...

Не зная кой е човекът (или фотографът), стоящ зад тази снимка, затова не споменавам име... Взех я от интернет. Статията в Уикипедия за нашия прекрасен Кайо е тъкмо с тази фотография.

Светла памет и мир на Душата му!

Нека всеки, който може - да остави такава светла и добра следа...

54

11