"Според Теорията за формите на Платон, материалният свят се променя, но светът на Идеите (Формите) е вечен и неизменен. Платон прилага тази своя теория не само към конкретни материални неща, но и към абстрактни концепции.
...
Платон смята, че представата ни за Идеалните форми е вродена, без дори да си даваме сметка за това. Според него хората са съставени от две части: тяло и душа. Тялото има сетива, чрез които се възприема материалния свят. Душата притежава разум, чрез който възприемаме света на Идеите.
Платон прави извода, че душата ни, която е безсмъртна и вечна, трябва да е обитавала света на Идеите преди нашето раждане и копнее да се върне в него след смъртта ни. Следователно, когато в материалния свят с помощта на сетивата си видим някакви варианти на Идеите, ние ги разпознаваме в резултат на нещо като припомняне.
“Това, което наричаме “учене”, е само процес на припомняне.”
Платон заключава, че реалният свят е светът на Идеите – свят на идеални архетипи, на съвършени абсолюти. Ние се раждаме с концепциите за Идеалните форми на нещата, като за припомнянето им е нужен разум – основен атрибут на душата.
Оттук Платон прави и извода, че задачата на философа е да използва разума, за да открива идеалните Форми (абсолютните Идеи). Разумът, а не набюдението, е единственият начин за придобиване на знания.
Благодарение на наставничеството на Сократ, Платон получава голямо знание, което след това решава да предаде на другите. Така възниква идеята за основаване на Академия.
Академията на Платон се разполага в една горичка на име Хекадемос, непосредствено до крайградските стени на Атина. По-рано това било място за срещи на софисти, така че Платон съвсем естествено настанява своето училище там.
Училището на Платон е открито и отворено за публика, в т.ч. и за жени. Философът построява там своя къща, в която живее и работи, както и светилище на Музите.
Академията привлича най-надарените личности на онова време – философи, астрономи, математици, политици… Самият Аристотел учи в нея цели 20 години.
Платон вярва, че истинското образование трябва да се осъществява лично, в идеалния случай в малка група, в която хората са отдадени един на друг. В древна Атина имало поговорка, че “За приятелите всичко е общо.” Платон я цитира няколко пъти в диалозите си и за него тя става мото на учителския му метод.
Ето как, в Академията на Платон се провежда колективно образование. Учениците носят еднакви дрехи – прости монашески роби, както и споделят храната си един с друг. Те са толкова силно отдадени един на друг в учението и овладяване на нови знания, че понякога предизвикват неразбиране и дори присмех сред своите съвременници.
Според Платон доброто образование е дълъг процес, който отнема пет години, за да се задвижи и може да започне истински едва когато човек е навършил тридесет и пет години – тоест, когато е достигнал до известна житейска зрялост.
Все по-големият брой на хората, които посещават Академията, провокират Платон да се замисли как да достигне до по-голям брой хора, без обаче да разводнява ключовите си послания. Така Платон се досеща, че може да използва писането.
Дълго време преди това, Платон е противник на писането и заявява, че няма да пише абсолютно нищо. Като следва своя учител Сократ, той твърди:
“Всеки сериозен човек при решаването на истински сериозни въпроси внимателно избягва писането.”
Рисковете при писането, според Платон, са много. Писането е безлично и хората не могат да откликнат пряко с въпроси, после да получат отговори, които да доведат до нови въпроси и още отговори. Освен това читателите могат да разберат погрешно или превратно идеите, които могат да се схванат истински само след пълно потапяне в обучението заедно с другите ученици.
Според Платон, ако четенето беше достатъчно, броят на мъдрите хора в света щеше да е правопропорционален на броя на книгите. Но случаят не е такъв. Трябва да бъдеш на правилното място, етически и екзистенциално, за да получиш мъдрост, а не само да четеш.
Изобщо, Платон вярва, че философията не е знание, което може да бъде предадено. Както само отбелязва в един от диалозите си, философията не е като водата, която може да се прелива от един в друг съд.
По-скоро, философията е като семе, на което му е необходимо време, за да покълне и порасте, и това става само в подходяща среда. Свързано е с реална промяна на мисленето, а не с четене на описания. Философията е трансформация, а за да станеш майстор в нея, е нужна практика, не четене.
И все пак, Платон е принуден да се насочи към писането. Славата на неговата Академия се разраства и много хора, привлечени от харизмата на нейния основател, искат да се запознаят с идеите му. Негови ученици го убеждават да записва свои диалози и да разпространява ръкописите.
Понятието за Бога е сред централните в учението на Платон. Той говори за Бога като за Творец и Създател на вселената и го нарича “Демиург”.
В унисон с Теорията за формите, Платон смята, че Демиургът е добър и е пожелал всичко да бъде подобно на Него. Демиургът не твори нито материята, нито света на Идеите, а само оформя материята по образеца на Идеалния свят.
Според Платон, космосът има божествен произход, а Бог, като най-доброто същество, създава и най-добрия и прекрасен свят. И нещо много интересно – космосът притежава душа и разум и това са световната душа и световният разум.
Платоновото учение за световната душа води до идеята, че Бог (Демиург) е създал световната душа най-напред, преди тялото на космоса. Светът е най-прекрасното произведение на Бога, защото има душа.
Освен световната душа, Платон приема и съществуването на световен разум, който също се отличава с божествен произход и не може да съществува без световната душа. Бог устроил вселената, като вложил ум в душата, а душата в тялото. Така той създал едно творение, което по природа е най-красиво и най-добро. Или, този свят е създаден като живо същество, одушевено и наистина разумно.
Платон признава съществуването не само на Демиурга, но и на други богове, които той нарича „млади” и които са създадени от самия Демиург. Всички те, например Зевс и др. – не притежават недостатъци, присъщи на хората. В природата на Зевс живее, казва Платон, „царствена душа и царствен ум”, у другите богове – други съвършенства. И все пак, според Платон, не боговете, а Демиургът е създал космоса.
Въпросът за душата и нейното безсмъртие заема значително място в творчеството на Платон.
В унисон с идеите на Теорията за формите, Платон заключава, че в Космоса няма развитие, а има само вечен кръговрат, постоянно движение в кръг. Космосът задължително се връща към онова място, в което вече е бил – света на Идеите. Така независимо от вечното движение всичко остава на собственото си място.
В същото време, в синхрон с Алегорията за пещерата, Платон е убеден, че Земята, на която живеят хората, не е истинска и действителна, а реалната се намира в Космоса (света на Идеите). Идеите предшестват материалния свят. Материята е само сянка и копие на света на идеите. В синхрон с това, Платон смята, че човешките души са създадени от Демиурга лично, докато човешките тела са създадени от други, второстепенни богове.
Оттук, Платон възприема питагорейското учение за преселването на безсмъртните души и за тяхното въплатяване в телата като резултат на космическия кръговрат. Философът смята, че първоначално душите живеят свой безплътен живот в света на Идеите, след което се изпращат да се въплътят в човешки тела. ...
Ако по време на земния живот душата опази своя небесен произход, то след смъртта на тялото се завръща в света на Идеите."
* фотография -
Васил, август 2025, край София
