ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Аз вярвам в силата на Вярата,
и когато ми липсва - в Душата и сърцето ми - стремя се да постигна повече Вяра, за да успея... Да преодолея някое състояние на слабост.

Аз се надявам на силата на Надеждата.
Уж крехка, но е нужното пламъче, понякога, за да гори по-успешно Огъня в Душата и Огъня на Живота, на Любовта...
Имаме нужда от Надежда, затова е казано, че "умира последна" - трябва да живее поне, колкото човека...

Аз обичам силата на Любовта.
Най-голямата, най-великата, дори да изглежда малка и скрита, невидима, и волна като (отлитаща) птица, понякога...

Аз зная, познавам силите на тези Три невероятни "човешки" способности. Всъщност са Божествени... И са ни Дар.

И си мисля понякога - колко е хубава нашата дума: признателност.

Това е да признаеш, поне пред себе си, да осъзнаеш,
че има за какво да чувстваш Благодарност...
Въпреки всички несгоди! Все нещо хубаво има... И то ни крепи и окрилява понякога...

Признателността крепи човека, наистина.

Крепи човешкото, крепи Божественото в него.
Да не залинява то, а да укрепва!
Именно то, което е най-важното в нас...

И ценя това, и чувствам Признателност -
за Грижата, за Вярата, Надеждата и Любовта - по Пътя си...

За Дома, в който неизменно се връщам...

И в който намирам късче спокойствие и красота, почти винаги, поне малко, понякога повече - насъщно е за мен това, не мога без уюта на Дома... И преди, и сега. И винаги....





Оценявам и призовавам - да оценяваме и да бъдем признателни... Повече.
Не - типично по български - да виждаме "тунела в края на Светлината", както много точно се изрази Иво Иванов (български журналист и писател, невероятен, живущ в САЩ сега) - в брой на "Стълбата" прочетох интервю с него, чудесно е то, разбира се - броят е от този месец (бр. 21, септември 2026) 

Светлината в края на тунела... Тя е там. Очаква ни.

И завинаги Светлината е нашият истински Дом.

Вярвам.

Надявам се.

Обичам.

!!!

ЖИВОТ...

Толкова ми е мъчно понякога.... И тогава чувствам, че губя Посоката... Целта... Почти всичко..... Което е (в) Живота. Временно поне....

И в същото време - никога не загубих (напълно) способността си да се усмихвам... При това искрено. И при това - без да ценя усмивката чак толкова много. (Автентичността е на първо място за мен! Така би трябвало да бъде... за всички... мисля си )

От море към море... Едно в миналото, друго - в настояшето, трето - в бъдещето... Пътуваме...

От солено към солено...

От сълзи от мъка към сълзи от радост....

Пътуваме....

Надяваме се....

Аз не зная много.

Но зная, със сигурност, че в България има висок дял на гениални прозрения, творби и прочие - "на глава от населението", както се казва...

Духът работи тук. Днес...

Както и да изглежда...

(Може би и затова сме по-измъчени...

Когато Духът работи - има лекота, но има и Трудности! Изпитания...)

Аз вярвам.

И обичам.

Все така...

Открих отдавна, че каквото е в гърдите и ума ми - каквото обитава и живее там като Душа - има Го и в другите....

Може би не съвсем същото, но много подобно...

Понякога - дори съвсем същото.

Това ме е лишило, Слава на Бога, от възможност за високомерие и надменност,

за цинизъм и прочие...

Аз оставам - Детето, Човекът, Творецът, Майката,

която се бори

за

ВСИЧКИ....

Когато се бори.

А през другото време - почива. Доколкото може...

Сънува...

БРЯГ.

P.S. Има СМИСЪЛ... https://www.facebook.com/photo?fbid=29051055084492454

6

3

Крис Снима !...

 Здравейте отново, приятели!

Това, което ще споделя днес с вас, е специално за мен, по някакъв начин.

На прага на есента сме... В прегръдката на Пътя-Живот сме....

И по този повод - аз предлагам фотосесия - лична (портретна) или семейна, в есенен, слънчев ден - в София В Борисовата градина или другаде из центъра на града, на лесно достъпни и красиви места, като паркове/градинки...

Защо?

* 1. За да финансирам така новите си книги и проекти, а и да помогна - надявам се - на семейния бюджет (в момента не работя официално)

* 2. Защото обичам есента, семейството като идея, приятелството, хората, фотографията също...

Вече съм подарявала много от своите труд и време, включително и чрез снимки за спомен на приятели, но сега е моментът да обявя и фотосесии срещу неголяма, разумно определена сума - за около 1 час и половина, като ще давам/изпращам впоследствие всички снимки, които направя (и които са сполучливи) чрез WeTransfer, да речем. (С линк, по имейл.)

* 3. Защото нямам свое фотостудио (иначе бих го обзавела приказно, с помощта на моето семейство, но засега - няма такова пространство, което да е на закрито и което мога да ползвам спокойно в града), и най-вече - защото съм любител-фотограф и отдавна исках да предложа нещо подобно, но не събирах смелост съвсем... Снимам наистина аматьорски, с хубав, семеен фотоапарат - Nikon, но без специален обектив, без някои помощни средства, с каквито разполагат професионалните фотографи, но - което е Съществен - снимам с Любов. ! Наистина... А когато човек обича и снима - тези хора или неща, които са пред обектива, изглеждат по-красиво... Неясно как, но е факт! Това е магията на обичащите Очи, на обичащото Сърце - най-вече...

Не предлагам - поне засега - фотосесия извън София, дори извън центъра на града, нито заснемане на официални събития като кръщенета, сватби и прочие, защото нямам увереността, че мога да се справя на достатъчно добро ниво за тях, чувствам отговорност все пак

Затова - в спокойна обстановка, без спешни неща и бързане... В хубав ден, може и да не е слънчев, но да е хубав все пак, да не е леден или горещ, защото не съм в най-добра физическа форма и здравословното ми състояние сега не позволява претоварване и пренапрежение

Но пак казвам/пиша - снимам с Любов! Което винаги дава добри резултати, опитът - Животът го е доказал... Във времето.

Засега предлагам за тази есен това, по-нататък - ще видим.

Подчертавам - любител съм, не съм професионалист, а лаик в тази сфера, но пък - можете, чрез моето предложение, да имате снимки за спомен от Творец, писател... Което за някои хора може да има някакво значение.

Вярвам.

Поздрави на всички, с пожелание за прекрасни и пълноценни есенни дни!

Здраве и благословение за всички ни!

При желание - пишете ми - коментар, лично съобщение или по имейл - crisis - в - mail.bg

Точно сега съм с някакъв вирус ("в схватка"... чрез чайове, пчелен прашец и прочие), но през красивия и вече златисто-огнено-есенен Октомври мисля да започна и от време на време да споделям тук резултати, живот и здраве

Едно последно (засега) пояснение - следобедните часове са най-подходящи за мен през този сезон, а и най-слънчеви, по принцип

P.S. Да не забравя - логото е дело на Gemini, днес го "поръчах" чрез кратко описание и много ми допадна веднага резултатът, не съм го връщала за корекции, така остава, на този етап поне.

Идеята за името - Крис Снима - е на моя съпруг - Васил Йорданов - много ми допадна и му благодаря! Няма да го променям - така ще остане, със сигурност!

Запазвам си правото, разбира се - да преценя дали мога към даден момент да се съглася с подобен ангажимент - фотосесия или не мога по някаква причина

Благодаря за вниманието, хубав петък и чудесни почивни дни!!

#акцент, #фотография, #СлънчевДен, #есен, #София