До Философски факултет... (Аз - на 44 сега.)

 София, 2026, аз...

До Философски факултет, на Софийския университет, където учех преди (И завърших с отличие...)

*

Вече имам няколко книги "зад гърба си"...

Все с красиви и смислени заглавия (а и Съдържание), мога да се гордея с тях!

Ако реша да се гордея с нещо...

И с детето си мога да се гордея... като цяло... В случай, че реша. (То направи и тази снимка.) Всъщността гордостта не е най-доброто, по-доброто и важното е, че го ОБИЧАМ.

*

Планирам още книги... И се чувствам като луд човек малко, по този повод... Защото много хора днес пишат/пишем, а остана ли кой да чете? (Е, да, зная - има. И все пак има доза лудост в това свещено начинание и занимание - Изкуството, което - уж - не е насъщно, като хляба и доматите, тоест - храната за тялото...)

*

...Не работя в момента. И не уча в момента.

Всъщност и двете правя, но не официално.

Самостоятелно... Самоук да си - харесвам това. Ценя го... И това. Например...

*

Имам идеи, прекрасни, и планирам нови книги. И календари, фото-изложба дори, представяния на книги, срещи с публика...

...

Но злото, сблъсъка с него - ме "обезвреди" сякаш.

Намаля енергията ми... Силите ми. Или поне така се чувствам и така си мисля...

Не ме уби, но ме поболя...

(Светлината обаче не намаля, дори напротив!)

...

Исках да защитавам преди, да се жертвам, ако трябва...

Сега... нещата се промениха. Чувствам, че не мога. А и реших, че искам да живея по-дълго - заради детето ми. И заради прекрасния човек до мен. И заради своите книги и Задачи. Житейски, важни за Душата ми.... Стига да е възможно... И въпреки трудностите на остаряването и на живеенето по-дълго тук, на Земята. В трудно време.

Изглеждам като обикновен човек. Не потърсих друго (друг външен вид) - не ми беше до това...

Татуировки имам само в Душата си.

И навярно така ще бъде до края...

Харесвам боядисаните в синьо, зелено и розово коси, но и много обичам косата си - такава, каквато е....

...

Някакви спирачки и бариери се появяват, мяркат се... Както често се случва. И аз зная - трябва да внимавам. "В картинката"...

Да укрепя Душата си и своите/нейните сили.

*

Сега съм кротка и миролюбива Душа.

(А всъщност винаги съм била такава.

Въпреки някои "изблици"... В моменти на "ударна енергия".)

Само с добро се опитвам...

За друго не ми останаха сили.

(И може би е за добро...)

Малки, добри дела.

Дребни, стоплящи жестове...

Почти незначителни...

Като стъпки в снега...

(Образно казано.)

Които водят към Дома.

...

(P.S. През декември ставам на 45.

И напоследък успях да напълнея с 3 килограма, ура! )

Днешната ми усмивка... Първо-августовска 🙂

Продължавам, все така,

да бъда като слънцето и дъжда...
Ту плача, ту се усмихвам...
И ден с ден, и час с час не си приличат, или само външно...
Не зная нормално ли е или не... Доста приличам на децата. Може и да е нормално. Дори хубаво... 

"Никога не можеш да влезеш в една и съща река два пъти..."
...
Да, продължавам да мисля и да се вълнувам повече за Душите. Те са все пак онова, което... Остава.

И... Мисля си - колко противоречив е Човекът. В това число и аз. 
В ранната си младост имах изключително развит усет и възприятие най-вече за дълбоко трагичното в Живота, земния. Плачех често, и за други хора и съдби...
Но Животът ме поведе по по-светъл Път...
По-слънчев...
Чрез моите съпруг и дете...

(Едновременно буди възхищение и жал у мене Човекът! Има и привлекателни, и непривлекателни черти... Това се отнася и за себе-възприятието ми. Объркващо, но какво да се прави... Вече споделих - като слънцето и дъжда съм... Все още, все така. Душа... Слънчогледова....)

1 август 2026... Красив нов месец!

 Хубав август, приятели и непознати!

Моят започна с Паневритмия, в Борисовата градина, София, с моето дете и други сродни Души 
*
Здраве и Радост желая на всички ! 
*
Юли го изпратих с факта, че новата ми книга (която е всъщност Наша, но за това - по-късно) -
"ОТ ЛЮЛКАТА ДО ЛЮБОВТА",
чиято готова корица скоро ще представя тук,
"влезе" в предпечатна подготовка, и до края на месеца, живот и здраве, ще е готова, за радост!
Доверих/ме/ се за тази своя книга на ИК Compact Print - град Видин (река Дунав да ни я "ориса", тъй да се каже) 
*
Душата трябва да се изрази през Август... И през всеки друг месец от Годината!
И през всяка година от Живота!
За да е пълноценен и смислен Той 

P.S. Снимка - с телефон - от мен или от детето ми, Дунавската равнина, през юли (2026) 

***

"Любов"

Надпис в подлез - снимката взех от Alex Yosifov - заедно с него публикувах своя "Феникс" на английски, за което му благодаря от все сърце! 

Писател при (паметник на) Писателя отива...

 

Днес е рождената дата на Александър Сергеевич Пушкин! Един от основните символи на безкрайно красивата Руска литература...

www.bglibrary.net/stih-aspushkin/index.htm

Този паметник е в центъра на София, до Руската църква.

"ЗВЕЗДА" - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО ПОСЛАНИЕ...

 МОЖЕ БИ НАЙ-ВАЖНОТО В ЖИВОТА (НИ) !

Вижте и чуйте... Ако желаете, разбира се!

Аз слушам... внимателно.... Понякога! И сега така......

"Една Звезда

Проправи път, където беше Тъмнина

Едва

сега

поглеждам към Небето и благодаря

Тя дойде, когато трябва,

Пита ме дали ѝ вярвам

И ме взе за ръка,

Беше там, когато страдам,

Беше с мен, когато нямам (нямах?)

И в нощта

В мен изгря

Една,

една звезда

ми каза Тайната –

дори да бъдеш сам,

ще бъдем Двамата.

Разбрах това,

че случайностите са били Съдба,

каква

шега

в уморени две ръце държа света,

аз – Магьосника, Глупака

и на всички карти Знака

знам, че в мен е Ключа..

И да падна –

Ще се хвана,

В мен завинаги остана

Част от теб,

От една…

Една звезда

Ми каза Тайната –

Дори да бъдеш сам –

Ще бъдем Двамата"

https://www.youtube.com/watch?v=ljQYPn6XYKA - Papi Hans...

/Текстът го записах аз, тази сутрин, слушайки Песента.../

Не знаех до онзи ден нищо за него... Само бях чувала името... Но се зачетох и заслушах... И чух... изключително важни послания! НАСЪЩНИ...

Когато разбрах коя е Майка му - разбрах... всичко си дойде на мястото Тя е Kristin Dimitrova (дано не ги безпокоя и двамата с това тагване тук, но реших, че е по-добре така... !)

Чуйте! Вижте... Помислете... ако желаете...

Аз... чух...

и Благодаря!

!!!

P.S. И Учителя говори за Това... За тази Тайна... От най-дълбоките.

Аз имам Интуиция, вродена, защото... може би и заради него - Баща ми бе такъв също... Вярваше в ЗВЕЗДИТЕ... И ВРЪЗКАТА НИ С ТЯХ... Знаеше Тайната.... Никога не ми я каза с думи, но тя остава в кръвта на човек, запечатана... Знае се от сърцето, което изпомпва тази кръв, ден след ден... За да Живеем... и на този свят... Който не е Единственият!

...

Освен в кръвта ни, поне на някои от нас, Тайната - на Цялото мироздание е записана и Там - в Звездите, в ядрата им...

Вярвам - лично от Бога или от Творците - Синовете/Децата Му....

...

Ние сме милиарди на света днес...

И в затворите, и на свобода,

в радост и изобилие,

в чрезмерна скръб и самота -

Всеки от нас има такава Звезда,

докато има Душа...

Творците най-добре, според мен, предават това съкровено, съдречно, вътрешно Знание нататък, към Другите хора....

Това е тяхната Саможертва. Която свише се оценява дълбоко, вярвам.

Свети Пътят напред...

Дори за онези, които са в затворите, дори за телата - в болници, безброй по света сега, и дори... в пръстта... В земята... Важи тази Връзка, божествената! Тя помага да минем през Мрака, и нищо друго не помага като Нея!

Другото ѝ име, навярно, е: Любовта....

...

"Дори да бъдеш сам,

ще бъдем Двамата"

...

На сватбата ни, в една тетрадка за пожелания, моя Свекър, който също знаеше Тайната... написа само това за нас:

"Звезди,

звезди,

звезди!..."

Сега разбирам защо...

***

Тази Божия тайна, която държи Всичко свързано - цяла Вселена като в една клетка, с мембрана... Не клетка - като Затвор, а именно - с мембрана, клетка от Тяло... Тялото на Бога...

Тя казва още:

когато двама тук се обичат,

те са свързани с още двама (поне) - Горе,

своите Сродни Души и Звезди...

И така - когато се свързват Двама -

поне Четирима стават Едно, по най-чист начин...

И така стават Гроздове, Съзвездия...

Опознаване и сближаване между различни групи Сродни Души...

С цел - финално Единство на Всичко и Всички... Доколкото е Възможно.

А може наистина Е възможно...

Дали някой може да се самоотлъчи от това Общо Божествено Слънце - не зная.... Нека е Божия тайна - може ли или не може.

...

Аз не искам да се отлъча, това за себе си го знам, със сигурност.

Вярвам в Любовта и я Зная, което е повече от Вяра дори...

И нека сме Повече такива!... Такива Души на света...

Тогава и тук ще стане Рай... Безкрай... Отиващ и преливащ се в друга Вселена, когато тук дойде Края... На тази...

Божията тайна е отвъд Думите!!!

Дори отвъд Музиката!.....

Отвъд Всичко! За да държи Всичко Заедно....................

По Божествения звезден и най-чист начин..............

Но Я разбираме понякога, поне отчасти, загатната - чрез Думите и Музиката на някои Творци.....

Благодаря, че прочетохте /до края/! Дано разбрахте... Коментарите под песента в YouTube показват, че много хора вече Разбират..............

"ВСЯКА ДУША Е ЛЪЧ ОТ СЛЪНЦЕТО НА ЛЮБОВТА"

(- ДРЕВНАТА МЪДРОСТ го казва...)