ТОВА НЕ Е ПОЕЗИЯ...

В прозата на дните -

сякаш от хиляда години живея -

понякога губя посоката,

целта,

а дори и смисълът,

и се опитвам дори от себе си

да скрия,

че Животът понякога е в повече...

За мен...

Като приливна вълна,

която не мога да спра,

дори да се нуждая от това

да си почина... В съня.

Но зная -

убедил ме е Животът,

че накрая

пак ще пожелая

да се събудя

и да погледам в твоите очи...

Дори през своите сълзи.

...

Аз отдавна зная, че подвластни сме -

всички ние -

на прозата на дните,

но някои се борим -

с усилие -

малко сол да извлечем

от тази приливна вълна -

Живота,

онази сол,

която някои наричат Поезия,

други - Любов,

а аз мога да нарека дори -

сън в съня,

но с поглед в любимите очи...

И тези редове придобиват смисъл,

когато ги споделям,

и нямат - ако ги оставя в шкафа

на Съмнението,

затова отдавна свикнах да не се съмнявам -

поне в това, което пиша,

било то поезия или проза,

или просто -

дихание и малко сол

от моя Живот,

тленен и Вечен....

P.S. Всички думи са,

за да не кажа:

"Липсваш ми"...

В прозата на деня.

Затова те търся -

не толкова в поезията на нощта,

колкото в тази на Вечността...

Там искам да останем.

Неразделни...

Това ще е навярно

истинската Поезия,

отвъд Съня.

ПРЕРАЖДАНЕ...

Тъй като обичам да мисля и чувствам... и имам силен навик в тези две посоки, така да го кажа... и си мисля днес - дали след време, след години... или дори векове... ще бъде възможно да държа своя книга в ръце... С други свои ръце обаче... Душата ми може да се върне на Земята и да "облече" други дрехи, друга плът, друга Личност... Защото личността е "възел", плод на много фактори, и не се повтаря...

А аз, сякаш, вярвам в прераждането. В Душата най-вече, и в Бога... !
И в трите невидими измерения на себе си вярвам в Бога и зная, че Го има - и със Сърцето, и с Ума и с Душата си Го познавам (вече) 

Мисля, че тази моя Душа би пожелала да се върне отново на Земята, въпреки всички несгоди на този живот тук, а и може би биха я посъветвали да стори така, заради някои мои несъвършенства... Зная, че ги има, осъзнавам ги, от време на време поне, не е нужно някой да ми казва, че ги има, да ми ги посочва.... Зная /ги/. Като цяло.... И не ги отричам.

...Дали би могла Душата ми да разпознае тогава, след време, след години - книгата, написана от мен сега, в този живот, като "своя".... ? Не зная. Няма как да имам отговор на този въпрос точно.... Толкова различно се случват нещата, понякога. Толкова индивидуално... Дори и Душата да е една и съща. Личността, обстоятелствата - никога не са /същите/.... Може би, ако си поставя за цел да запомня.....



Познавам приливите и отливите - на Любов - в Душата /си/ и това ми е достатъчно, за да зная, че ще има отново такива...

Моменти, в които искам да прегърна и да дам на много и различни Души, които срещам по Пътя си - нещо стоплящо и смислено от своята Душа....

И моменти, в които няма да мога....

Когато мога - действам.

Това /следва да/ е Закон. За всички ни... Когато имаме наистина Любов в Душата си. Събудена... Очакваща да даде... отново. Нещо ценно... От себе си....

Философията явно е в кръвта ми, тоест в "кръвта" на Душата ми, "по рождение"... И отново поразсъждавах.

Понякога - при прилив в Душата си - наистина вярвам, безусловно, че имам какво да кажа на хората, което е смислено, искрено и човешко, и може да им въздейства по един или друг - смислен - начин... Да въздейства върху чувствата и мислите. На другите... А кои са Другите, ако не - подобни Части на Същността, която живее и в моята Душа.... Трудно ми е да си представя някой, много различен от мен.....

...Но трябва да помня, вече зная, че трябва да внимавам - все пак, не всички са Подобни.
Има и някои, които не са. Трябва да внимавам...
Имам тази слабост сякаш - дефект и ефект от това, че съм Творец по природа, поне сега, в този живот - проектирам твърде много от себе си върху света наоколо и върху другите... А и много от тях проектирам в себе си, сякаш... И така границите между своята Душа и Околните неща се размиват....
А те невинаги приличат на мен.

Но имам и Сродни.

Все пак.

БлагоДаря!

Прекрасен петък желая на всички, това е Денят! 



Фото - преди около пет години, в София:
Malin Pavlov Photography 

P.S. Друг е въпросът колко пъти човек се преражда в рамките на един Живот само....

https://www.youtube.com/watch?v=TyDTgconoME 

ЧОВЕКЪТ Е СРЕЩА...

За мен Човекът винаги е бил най-вече Среща.
Среща между:
Човекът, който жадува да не е сам... И страда от самотата /си/...
Човекът, който жадува понякога да е сам... За да разбере кои мисли, чувства и състояния са наистина "свои"... В тишината и покоя... От които се нуждае също.
Човекът, който знае, че има тяло.
И Човекът, който чувства, че има Душа...
Човекът, който жадува признание и знанието, че оставя следа... която ще има значение и след време...
И Човекът, който жадува спокойствие, забавяне и възможност да усети, че е жив и "себе си" - точно в Този Момент... от Безкрая....

Всички тези "Хора", а и още много, се срещат в моята Душа.
Вярвам, че се срещат и в много други Души...

Това е Съдба. От която се учим...

Понякога преживяваме нещата от гледната точка на тялото, а друг път - на Душата, но никога изцяло, сякаш го няма "другото", тяхната противоположност...

Именно Срещата за мен е Човекът.

Душата - невъплътена - вече няма да е Човек.

Нито тялото без Душа може да бъде Човек.

Има и мъки, има и Любов, и стремежи, и копнежи, които са в тялото, други - които са в Душата, а трети - по човешки - и в двете, едновременно...

Начинът на изразяване на Човека е в пресечната точка между "тук и сега" и Вечността... Защото принадлежи и на двете, по някакъв начин.

Затова именно съчувствам и съпреживявам толкова много на Хората, на Човешкото...

В това е моята /лична и надлична, отвъд-лична/ Човечност.

И когато казвам/пиша, че съм "нещастен човек" (понякога го казвам, а понякога казвам обратното) - имам предвид това, че през голяма част от Времето, в което не спя, а съм в будно състояние - като човешко същество - аз изпитвам Състрадание и/или тревога - за друго живо същество или други същества, и именно това поражда голяма част от моето "нещастие", което е станало лично... Както и да ми върви на мен в Живота - добре или зле. Зле или добре....

Това е. Накратко.

Аз съм ЧОВЕК.
Сега...
Тайна, Незнание, Невежество и Неизвестност...
Мъка и обич - в Едно.

Аз, като цяло, ценя тази Среща.

ТОПЛОТА

Понякога, мисля си, всички ние заслужаваме да бъдем по-щастливи... Да се почувстваме по-добре

Винаги, мисля си, моята топлота ще ме спасява, защото не намаля с времето, въпреки Живота ми в света... И това го считам за безценно

Понякога я губя, разбира се, изстива ми сърцето за малко, от болка, изтръпнало сякаш, след удар... Но после - отново се връща към себе си. А моето "себе си", оказа се с времето (и това издържа Проверката) - е Топлота. Повече, отколкото всичко друго... сякаш. Макар да има още много "примеси" в мен, разбира се. Включително горчивина. С топлотата си я неутрализирам, трябва, старая се... Защото аз ще остана със себе си във Вечността - духом, по Душа, и е добре да живея не с горчивина, а с топлота. И в крайна сметка - едно и също е за всички, важат правилата /"на играта"/ за всички ни, не бива да приемаме наистина нищо като чак толкова лично предназначено за нас, и лично насочено /едва ли не създадено/ само за нас... Не, за всички Е...

...

Страховете, гневът, слабостта - чувството за тях - трудно се претопяват и трансформират, трябва да призная. Като дойдат - приливна вълна са... Сякаш.

Но нищо не е невъзможно. С времето всичко се превръща от невъзможно във възможно. Стига да е по Божия промисъл за развитието на нещата, световете и най-вече - на Душите ни.

Хубав ден ви желая...

Аз реших да опитам днес как бих изглеждала с руса коса, но не в реалността, за да не "тормозя" косата, а просто помолих Gemini-то да пресъздаде по този начин моя снимка. Нали в днешно време имаме всякакви варианти /за действие и бездействие/

Подадох обаче снимка, която бях направила вече черно-бяла, и после си казах - удачно ли беше, трябваше цветна снимка да пратя, но... хареса ми резултатът, в крайна сметка

По-ангелски вид май има светлата коса... Знам ли... Вие ще кажете...

Вижте по-малко

Рудолф Щайнер - Антропософия /За една нова лекция от Тео Николов/

"Ако на тялото се дават камъни вместо хляб, неговата дейност умира - същото се случва и с душата. За нея почитта, уважението, предаността са хранителни вещества, които я правят здрава, силна - преди всичко силна за дейността на познанието. А неуважението, антипатията, пренебрегването на това, което заслужава признание, водят до загуба на способността за познание."

Вчера присъствах на една нова, чудесна лекция на Теодор Николов, в София, за което съм много благодарна - и на Тео и свързаните с него хора, и на себе си, понеже проявих воля да отида, в горещия следобед и леко замаяна, въпреки кафето. (Не успяхме да се снимаме за спомен този път, това все пак не е от решаващо значение. Най-важно си остава присъствието - на живо, духом също така...) 

"Тайните на прераждането" бе името на лекцията, скоро ще е налична и в YouTube, живот и здраве. 

Снимка на новата книга, от която всеки можеше да вземе колкото броя желае, безплатно, ще добавя в коментар. Сега исках да откроя, да подчертая този цитат - отпечатан на книгоразделител, защото е много силен и важен, според мен. Съществен.

Взех няколко броя от новата книга, както и други, осъществени по-рано във времето от Тео, така че мога да пращам като (ценен наистина) подарък, заедно с моя книга. !

"Даром сте приели, даром давайте."

- Христос

(Цитиран в книгите, които публикува и разпространява успешно Тео от няколко години насам.)

Хубава и успешна нова седмица!

Благодаря, Тео, Ванина Иванова!

Бъдете благословени! И вашият труд също!

И всеки труд, който е от сърце и Душа 

За благото на всички