петък, 21 август 2026 г.

НОВИНИ - ЗА ДВЕТЕ МИ НОВИ, ОБЩИ КНИГИ!...



Приятели и непознати,

на 14-ти август излезе от печат 11-та ми книга, обща, семейна може да се каже, не само моя… (С Поезия.) Тази, която виждате на снимката по-горе. Тук сме на Камбаните, край София, на 15-ти август, по залез...

Художник на прекрасната картина на корицата - Ivaylo Voshtinarov !

***

Почти по същото време, през настоящия август, бе публикувана – най-сетне! – и още една моя обща книга, 12-та в биографията ми, може да се каже – с Николета Манчева – 
„Огърлица от Светлина“ 

Имам намерение да поръчам скоро и от нея на хартия няколко броя, за да имам за своя архив и да пратя на някои желаещи книгата… Но можете и от линка да си поръчате, самостоятелно, разбира се. С твърди корици е, доставката е от чужбина, но цената е като за България, общо взето. (Може и по Спиди, доколкото видях.) ❤

Книгата ни е с философски, житейски размисли, но мисля – също поетично поднесени, а и с елемент на… Вяра, Надежда и Любов. По Пътя… ❤ Миналата есен «се роди», сега вижда бял свят…

***

А тази есен, живот и здраве, ми предстои да публикувам и у нас, и в чужбина, още една своя нова книга, чието заглавие ще споделя скоро публично, навярно, при първа възможност – когато влезе за печат… Ще е само моя този път, отново, мисля. С есета, най-вече. И един разказ – «Последният човек на Земята»… Ще бъда първа част, с продължение – още есета, които предстои да напиша… Силно се надявам да успея! И още неща планирам, но за догодина и нататък, за тази година това никак не е малко, а и за преподаване на уроци по Добродетели и може би – по литература, като любител, може да ходя в едно-две училища поне, така че съм заета, наистина, напоследък. Вярвам, че е за добро! Човек е истински жив, като работи/действа по Призвание…
Ще споделя съвсем скоро и един нов линк – към сайт, който детето ми създаде вчера или онзи ден – с нещата, които предлагаме в момента семейно като «продукти» или творби за покупка.
Реших да публикувам отново с наши средства новите си книги, за да стават по-бързо нещата, да не се бавят, а и по някои други причини, така че – добре дошли са всички нови поръчки, тъй като ще са в подкрепа на новите идеи! Да видят бял свят и те… Вярвам, че ще видят! Благодаря за подкрепата и на своето семейство – мъжът ми Васил, детето ни – Любомир, както и на майка ми Елена и на брат ми Валентин.

* Татко вече е на Небето, не е тук, мир на Душата му!... Както и таткото на моя съпруг... Нека са на светло място сега, духом, по воля Божия!

Впрочем... беше като удар право в сърцето ми този август трагедията, случила се в Пловдив, но въпреки това се старая да се съвзема и да върша своята работа, и да продължавам нататък... С вяра, надежда и обич... Макар че е трудно в наше време, наистина! Но книгите и проектите ми са стремеж към израз на тези Качества, именно, и аз не мога да ги предам... Все едно целия си Път дотук да предам... Зная, че не бива!

Желая на всички здраве и успехи за Душата!

С обич,
Кристина


P.S. При желание за книга – пишете ми лично съобщение или на имейл:
crisis @ mail.bg

И още един послепис: Има и още... Текстове и снимки за споделяне... Но нека е друг ден...
На 18-ти август, впрочем, е Рожденият ден на проекта ми:
"Един от нас споделя"...
- 13 години вече изминаха от началото!
Рядко публикувам нови интервюта вече, но не е спрян проектът, върви си... през Пустинята на света ни, на днешните ни времена...
За да бъде не керван, а оазис, всъщност.

При желание за подкрепа на книгите и проектите ми:
http://www.oneofusshares.com/p/blog-page.html


БлагоДаря!

"ЕДИНСТВО, ТВОРЧЕСТВО, КРАСОТА" !...

❤







***





До скоро - в следващата публикация, в която ще споделя още новини и снимки!

Бъдете здрави! 
Мир и Любов! 
Радост, вдъхновение и благословение!
За всички Разумни и Светли Души... По воля Божия!


петък, 14 август 2026 г.

За новата Ни Книга! "ОТ ЛЮЛКАТА ДО ЛЮБОВТА"...



 В този нелек за България момент... Момент (и период) на Изпитание... Тъкмо сега излиза от печат нашата първа обща книга - на мен и моите най-близки - съпругът ми Васил и синът ни Любомир

❤
Може би е точно навреме... Човек никога не знае.
Но има Сила свише, която ни ръководи, вярвам(e)...
Днес ще е готова, отпечатана във Видин, край тихия Дунав, от Compact Print * Краси Начев. Има чудесно оформление, по идея на човека до мен, Васко, изпълнена отлично от Рачо Миланов. С надписи на разделите и стихотворенията на глаголица също. Благодарим!
Утре (специален и голям християнски празник е, важен ден от годината!) най-вероятно ще е при нас, или в началото на другата седмица. И ще мога да пращам към вас, които пожелаете Книгата! Не е голяма, но в нея има Сърце... Само с поезия е. Така решихме сега...
"От Люлката до Любовта" - това е името ѝ 🩵 📖 🕊️
(То е от мен, в моето съзнание дойдоха тези думи преди време...)
Може да я поръчате и заедно с други мои книги, или с "дреха за книга" - от майка ми, ще споделя снимки скоро, или с шал, оплетен от мен... И така нататък...
Любчо създава и картини с "Ятовата гласна" - по-големи, по-малки, върху платно с магнит...
Избор има.
Сега споделям първите ми думи в книгата, както и някои от творбите - мои, на Васко и на детето ни ❤
"Ние сме едно българско семейство. Обикновено или не – вие ще кажете, когато прочетете книгата ни. Тя е първа обща за нас, и 11-та поред за мен, Кристина Митева (CandySays)."
Впрочем - и тримата днес сме (вече) вегетарианци, и тримата сме вярващи, и танцуваме Паневритмия заедно и поотделно понякога. Обичаме я.
"Ний сме слънчеви лъчи на Любовта,
дошли в света..."
***
ЗАБРАВЕНО ОТ УТРЕШНИЯ ДЕН ∞
Пристигнал си, приятелю!
Ти идваш от далече,
за да почувстваш тръпката на таз‘ земя.
Не търсиш ти живота вечен –
имаш го,
а си дошъл за чувството
наречено „живот“.
Познаваш всичко – хората, Земята
и бъдните и минали съдби,
но си забравил и минаваш слепешката
в търсене на своите следи.
Път ли? Няма.
Светът е твой и те очаква,
а ти се гмуркаш в тъмните води.
Посока? – Същата!
Прахът в гънките на дрехите,
вкусът на утринния хлад
и тежестта на новата ти плът
са същите като преди.
Минаваш през света, приятелю,
живееш, дишаш и обичаш;
земята се изнизва под краката ти – безкрайна;
животът те люлее в люлка от бодли
и сякаш те обгръща цял.
А ти, забравил своето начало
в не един и два се вричаш,
но пак ще те докосне малката ти тайна,
че живота между после и преди
само за единствен миг е спрял.
Васил
***
ИДВА ДУШАТА ∞
"Бъди красив самият ти и ще откриеш, че целият свят е пълен с красота" – афганска поговорка
Ето, идва Душата –
и отваря широко вратата
за Любовта...
И там, където имало е злочеста съдба,
започва да цъфти Пролетта...
Предава се тялото –
предава се на Духа,
предава се на Цялото,
което е създал Бог – дори чрез плътта...
Дойде ли в тялото Душа –
ставаш част от Копнежа всемирен
по Любов, Мир и Красота,
които не умират...
Кристина
***
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ДЕТЕ ∞
Не остарявай, дете…
Остани винаги на двайсет и две.
Не, по-добре – на шестнайсет.
Нужно е – както Апостолите бяха точно дванайсет.
Не остарявай, дете!
Има време...
За старостта и смъртта, и за всичко.
Дори за безвремие,
за съзерцание на небе и тревички...
Ако остарееш –
върни назад времето.
Знам – в Душата си винаги ще копнееш
да оставиш някъде – завинаги – бремето.
Не остарявай, дете!
Пази сърцето си повече от очите...
Само с Него ще видиш своята и на Другите –
съдбите.
Ще излъжеш някак и гравитационната истина
и ще стигнеш – по детски – звездите...
Но ще бъде наистина.
Кристина
***
ХЛЯБ ∞
Понеже нямам брашно
хляб от мъка ще си замеся,
сълзи ще нароня вместо вода
и една горчива усмивка
вместо подкваса
(дори за мъката трябва мая).
Оставям надеждата –
тя суета е,
ще си търся друга тава.
През рамо поглеждам,
но няма и там.
Какво пък?
Ще метна хляба направо
в своята житейска съдба.
Брашно – няма.
Но мъка – колкото искаш.
Само че май вече в очите е сухо
и глад за мъка почва да ме притиска.
А без нея, вярвайте,
в душата е някак си кухо...
Хляб със мъка ще си замеся.
Васил
***
ПРЕД ХРАМА ∞
Люта зима бе. Виеше виелица… Хвърчеше сняг –
като че опитваше да покрие… вината човешка.
Сякаш се опитваше да преведе на другия Бряг
Човека – да не върши вече грехове или грешки.
На прага на храма Човек стоеше…
Сякаш за нищо не съжаляваше…
Но в ръцете си брадва държеше…
И сякаш с нещо наум се прощаваше.
Дойде пролет. Тръгна зеленината
да покрива отново Земята…
Пред храма отново стоеше Човек.
Този път се прекръсти – тихо, само в Душата
и влезе… Не търсеше в храма позлата.
Потърси Бога – от все сърце,
търсеше прошка –
задето бяха изцапани неговите ръце,
търсеше реката – да измие своето лице,
да види отново и да се порадва –
на Новия ден, на новата пролет…
И хвърли в огън с ярост своята брадва.
Дойде есента. Кротка и тиха…
Като дъжд, като мъгла…
Мяркаше се около храма една Душа…
Камбанния звън в нея вече не стихваше…
Идната зима Човекът за храма се грижеше.
Кристина
***
ЦАЙТНОТ ∞
(Или: за изкуството да губиш…)
Времето (късо еспресо)
и дългите –
като последствия –
грешни решения
ми преподадоха този
полу-горчив,
полу-сладък
Урок –
научих се да губя
(с достойнство!),
Господи...
Благодаря за загубите
по Пътя.
Велико бе да се науча
на това именно,
наистина.
Това изкуство,
най-смирено,
тихо,
дори стаено –
като на дъно –
на Душа...
То ме направи
истинска.
Истинска като
губеща
хоризонтите
и перспективите,
дърветата и птиците
Земя...
Земя,
останала само
по Небеса –
очи – езера...
Кристина
***
НАДЕЖДА ∞
Над снега подава се кокиче
в този бял и хладен зимен ден,
по пътя задава се момиче
с поглед благ и чисто-вдъхновен.
А кокиче нему радва се и пей:
„Привет, радостно детенце,
чедо Любаво на Любовта,
ти юнак си, че живееш
в този труден, но надежден свят!“
И момичето с надежда му отвърна:
„О, цветенце, поникнало в снега,
Благодаря за всичко аз на Бога –
с тези Херувимски думи ще полетя.
И ще отида в Божествен свят надежден,
и подарък безценен на всички ще даря!“
Любомир
***
P.S. Надписах една картичка за Васко и Любчо на 24-ти май, тази година... Сбъдна се Пожеланието ми!
БлагоДаря!
🙏
И още един Послепис:
Васко прави прекрасен, истински хляб! С квас. Брашно има, поне засега, Слава Богу! 🩵






петък, 7 август 2026 г.

До Философски факултет... (Аз - на 44 сега.)

 София, 2026, аз...

🩵
До Философски факултет, на Софийския университет, където учех преди 📚 (И завърших с отличие...)
*
Вече имам няколко книги "зад гърба си"...
Все с красиви и смислени заглавия (а и Съдържание), мога да се гордея с тях!
Ако реша да се гордея с нещо...
И с детето си мога да се гордея... като цяло... В случай, че реша. (То направи и тази снимка.) Всъщността гордостта не е най-доброто, по-доброто и важното е, че го ОБИЧАМ.
🩵
*
Планирам още книги... И се чувствам като луд човек малко, по този повод... Защото много хора днес пишат/пишем, а остана ли кой да чете? (Е, да, зная - има. И все пак има доза лудост в това свещено начинание и занимание - Изкуството, което - уж - не е насъщно, като хляба и доматите, тоест - храната за тялото...)
*
...Не работя в момента. И не уча в момента.
Всъщност и двете правя, но не официално.
Самостоятелно... Самоук да си - харесвам това. Ценя го... И това. Например...
*
Имам идеи, прекрасни, и планирам нови книги. И календари, фото-изложба дори, представяния на книги, срещи с публика...
...
Но злото, сблъсъка с него - ме "обезвреди" сякаш.
Намаля енергията ми... Силите ми. Или поне така се чувствам и така си мисля...
Не ме уби, но ме поболя...
(Светлината обаче не намаля, дори напротив!)
...
Исках да защитавам преди, да се жертвам, ако трябва...
Сега... нещата се промениха. Чувствам, че не мога. А и реших, че искам да живея по-дълго - заради детето ми. И заради прекрасния човек до мен. И заради своите книги и Задачи. Житейски, важни за Душата ми.... Стига да е възможно... И въпреки трудностите на остаряването и на живеенето по-дълго тук, на Земята. В трудно време.
Изглеждам като обикновен човек. Не потърсих друго (друг външен вид) - не ми беше до това...
Татуировки имам само в Душата си.
И навярно така ще бъде до края...
Харесвам боядисаните в синьо, зелено и розово коси, но и много обичам косата си - такава, каквато е....
...
Някакви спирачки и бариери се появяват, мяркат се... Както често се случва. И аз зная - трябва да внимавам. "В картинката"...
Да укрепя Душата си и своите/нейните сили.
*
Сега съм кротка и миролюбива Душа.
(А всъщност винаги съм била такава.
Въпреки някои "изблици"... В моменти на "ударна енергия".)
Само с добро се опитвам...
За друго не ми останаха сили.
(И може би е за добро...)
Малки, добри дела.
Дребни, стоплящи жестове...
Почти незначителни...
Като стъпки в снега...
(Образно казано.)
Които водят към Дома.
...
❤
(P.S. През декември ставам на 45.
И напоследък успях да напълнея с 3 килограма, ура! 🍀)




събота, 1 август 2026 г.

Днешната ми усмивка... Първо-августовска 🙂

Продължавам, все така,

да бъда като слънцето и дъжда...
Ту плача, ту се усмихвам...
И ден с ден, и час с час не си приличат, или само външно...
Не зная нормално ли е или не... Доста приличам на децата. Може и да е нормално. Дори хубаво... 🩵🙏
🍀
"Никога не можеш да влезеш в една и съща река два пъти..."
...
Да, продължавам да мисля и да се вълнувам повече за Душите. Те са все пак онова, което... Остава.
🪽
И... Мисля си - колко противоречив е Човекът. В това число и аз. 🩵
В ранната си младост имах изключително развит усет и възприятие най-вече за дълбоко трагичното в Живота, земния. Плачех често, и за други хора и съдби...
Но Животът ме поведе по по-светъл Път...
По-слънчев...
Чрез моите съпруг и дете...
🌞🌻✨
(Едновременно буди възхищение и жал у мене Човекът! Има и привлекателни, и непривлекателни черти... Това се отнася и за себе-възприятието ми. Объркващо, но какво да се прави... Вече споделих - като слънцето и дъжда съм... Все още, все така. Душа... Слънчогледова....)
🙏
✨