петък, 25 септември 2026 г.

КРЪСТ... ОТ ВЛИЯНИЯ... ЧЕТИРИ ОСНОВНИ ПОСОКИ...


Всъщност са повече - поне 5-6, но сега реших да пиша за тези - толкова основни за мен.
Може би не всеки, но някои от нас имат подобни "кръстове" - кръстосани влияния, най-силни, които чувстват цял живот върху себе си, в Душата си... Или поне през голяма част от Времето. И които са светогледо-формиращи. Или по-точно съвпадат, резонират, както се казва - със собствената Душа, особено силно...
Разбира се, ние оказваме също на свой ред влияние върху някои хора. Близки и по-далечни...
И търпим влияние.
И всичко това е една особена Смес, който има голямо значение за Душата и Пътя, мисля си.
Хората, които ни влияят най-силно - и положително, по-скоро - те са нашите лични Пътеводни светлини... Северни звезди...
За мен да споделя, отдавна исках:
1. Достоевски.
Мисля, че първото голямо и силно, насъщно дори влияние върху Душата ми бе от него, именно.
Бях на 17. Бях чела много, вече... Заради по-самотното си, може да се каже, детство.
И веднъж просто попаднах на неговите романи - у дома или в книжарница - не помня вече (но Достоевски е наистина, буквално, навсякъде, и днес, "превъплътен" в безброй преводи и издания!)...
Никога не бях чела нищо подобно! И до днес - не мога да го сравня с никого... По въздействие. Явно - върху сродните му Души, тези със сродна чувствителност. И сродни страдания, стремежи и интереси, душевни...
Помня, че ставах да се разхождам из стаята, понякога, когато четях негови творби - не можах да сдържа емоцията си, просто стоейки на едно място... Душата ми се събуждаше, като от сън, и като птица в клетка се "блъскаше" в пространството на стаята, в която бях и четях... Искаше да отлети, може би... развълнувана.
Неговите думи "удариха" право в сърцето ми. В сърцето на сърцето ми....
И никога, никога няма да забравя това.
***
2. Горе-долу по същото време започнах да слушам музика, съзнателно... И имаше доста касетки - с групи от Сиатъл, САЩ, които бяха най-силната вълна тогава за мнозина от нас... През 90-те, имам предвид. Брат ми бе донесъл касетките у дома.
Слушах ги сама, предимно.
На касетофона, с уокмен и слушалки навън, както дойдеше, по път за училище също... Бях в последните класове на гимназията.
Най-силно ми въздейства, няма да забравя, Музиката на Alice in chains. Вокали - Лейн Стейли. Обичах и обичам още много музиканти и певци, но той зае и остана на специално място в Душата ми. Имах - отново - чувството, че сме "една Душа в две тела"... Може би илюзия, но... Така се чувствах, така преживявах нещата, наистина! Не ме вълнуваше толкова, че е /толкова!/ красив, възприемах го като Душа, наистина....
Когато научих, че е починал - от свръхдоза или нещо подобно, сам у дома - през април 2002-ра - слушах отново негови песни и плаках... Не можех да повярвам, че не е бил намерен цели две седмици, исках да съм могла да бъда до него, в тези последни часове, поне някои да го прегърне, да го държи в ръцете си.... Наистина мислех за това, също!
***
3. Мартин Гор. Депеш Мод.
Бях ги чувала много пъти, но изведнъж - някак - наистина ги ЧУХ - с Душата си, когато една приятелка, съученичка, даде касетка на шофьора на буса, с който се връщахме у дома, през лятото на 2000 година, след празнуване на Боровец, след абитуриентския ни бал... /Благодаря ѝ!/
На тази група успях да отида на концерти, неведнъж - Истанбул, Загреб, София (след като бях родила вече, и танцувах много!)...
Много, много обичам Мартин Гор.
Отново същото чувство - една и съща Душа, в различни тела, в различни краища на света.....
Прегръдка насън... Когато заспивах в отчаяние.... Прегръдка, която да ми даде сили - да Живея. Да се събудя и да стигна до по-добрия утрешен ден.
Мартин...
Обичащ немския... Англичанин. Безподобен човек... Гений. Още жив... /Нека е жив!/
И... заради неговата Музика, имам чувството - успях да се съхраня физически, като тяло. Да не се разболея... Да танцувам понякога, от сърце и Душа... Да остана в Живота - да разбера, докрай, че Материята може да бъде Одухотворена, и това е наша Цел и Смисъл... Може да бъде Смисъл, наистина.... Някак го разбрах от неговата Душа това послание, разкодирах го между редовете на песните, емоцията в гласа, поведението на сцената, и прочие, и прочие... Всеки житейски жест, който е излъчил...
Никога не бих направила опит да му пиша и да изразя чувството си - невъзможно е... Макар и да е жив, някъде там. И нека така да бъде!... Аз зная, предполагам, че ще се срещнем - Отвъд... Отново, навярно. Мисля, че се знаем, наистина....
***
4. Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/.
България.
Четвъртото влияние върху Душата ми...
Идеята за Бялото братство.
За Доброто, Истината, Любовта.
Тези, за които и (любимия за мен също) Платон говори/пише.
Това Влияние се сля някак с това на моя съпруг, Васил, и това на сина ни, Любомир...
Странно е и е дълга история, но така се случи.
Когато бях на 30 - 33, най-вече! Христовата възраст...
След нея - не мисля, че човек може да изпитва толкова силни Влияния... вече. Оформен е.
***
Разбира се, има много други.
И все са Ценни за мен.
Но тези са Открояващи се, по особен начин.
Сигурно така ми е било "Предписано", свише, както казва моето дете... ❤
Четири влияния - като от Четири различни посоки на Света...
Днес.
В името на Утрешния ден... Някак. Мистично.
В Душата - утроба на Новите светове....
Надявам се, че ви бе интересно и полезно да прочетете.
Може да си помислите за подобна ретроспекция за собствения ви Път и Живот дотук...

P.S. Колажът не е идеален, знам, набързо го създадох...
Простете, толкова мога сега. Уморена съм от някои задачи, а и кашлях тези дни... Вече съм по-добре.

И още един послепис - Ван Гог знаете - също го обикнах много....

*** "Любовта е хармония на Духа. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила слънцата." - Учителя... ***
🩵
📖🙏




ИСКАМ ДА МИСЛЯ ДОБРО ЗА ХОРАТА...


Нанякъде сме тръгнали, а всъщност - постоянно пътуваме
вселенски, галактически, чрез тази малка планета - Земя...
И мислите, и чувствата - преплитат се във корабни въжета,
да удържат победа една...
Но тя изглежда тъй далече... Понякога, понякога....
Родени, смъртни, тленни, вечни...
Кое избра, кое избра?
...
И всеки има днес свой терапевт, или почти всеки,
и излива своята Душа - сякаш навеки
ще триумфира болката, ще липсва Любовта.....
...
Къде, къде да отида, Господи? Днес и винаги - прати ме,
където ще е най-добре,
за моето и Твоето сърце,
и там, където ще берем заедно узрели плодове...
...
Метро в големи градове,
самолети, автобуси, влакове и релси -
нали пазите хората, Ангели красиви,
и ти, Боже... Днес къде си?
...
Аз искам да мисля добро за хората,
и мнозина се мъчат и опитват като мене...
Подобни сме, различни, но и подобни,
като ръкавици, разноцветни, за делата на ръцете Ти....
...
Нека и те мислят добро, но всъщност - както могат...
И аз невинаги умея
красиви мисли в Душата си да храня и от нея да лея...
...
Един ден Лунапаркът ще затвори.
Ще потънат вратите в бръшлян...
Вход към Другия свят ще се отвори.
Вход, който сега стои най-често скрит и невидян...
...
Ние ще узреем един ден като плодове
наесен,
през септември,
и ще очакваме новото Рождество -
на прага на Новото, през декември...
(И детето ми е като мен!...)
...
Дари ни утеха, Господи, или не ни дарявай -
Ти си знаеш
кога да ни каляваш...
...
Тези редове - "бял стих", могат да имат и две други заглавия -
"Това не е Поезия /втора част/"
или "Голяма борба"...
Но има ето това:
Аз искам да мисля добро за хората.
И днес... И сега.
Да имам Вяра в нашата Съдба....
🩵






четвъртък, 24 септември 2026 г.

ЧОВЕКЪТ Е ВЪПРОС И НЕ ТЪРПИ ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ОТГОВОР...


❤

Всеки опит да бъде поставено Човешкото в рамки - удря на камък.
Защото... един ден Отговорът е: Поспи. Легни.
Друг ден е: Събуди се. Стани...
В един час и миг Отговорът е: Бъди щастлив,
а в друг - изплачи Мъката си... Трупаната с дни, месеци или години....

Понякога отговорът е, че няма Отговор. Камо ли Един...
Или е така скрит, че да го намериш едва след време...
И се налага да живееш със "сляпа вяра"... в Утрешния ден...
И в Смисъла му....

В един момент Човекът е Творец.
В друг е Възприемащ.
В един е Спящ, а в друг - Буден.
В един миг е Добър и слънчев, а в друг - мрачен Защитник... дори с ярост... На нещо, което изглежда е важно, поне за Момента!....

Всичко носим в себе си. Човекът носи в себе си...
Аз мисля и вярвам, откакто се помня, в това...
И повече толерантност е нужна - към това, което Е в Момента...
Без излишни съвети,
без излишни награди,
без излишно напрежение...
Просто - приемане! Когато може...
На себе си и другите, и на Мига...

Ключът към Вечността е само в Душата.
Къде иначе?
Но жалим за загубите, за телата...
Нормално е - хора сме!

А и не сме го видели този ключ към Вечността в Душата - само предчувстваме Нещо, понякога... Или смътно си Спомняме.....
Някои от нас поне, а може и всички... не зная.

Има толкова отговори. И все валидни.

Майната им на готовите отговори... На рецептите и предписанията - милион и триста хиляди, минимум! Какво говоря - милиарди....

Всеки е малко или повече Сам на Пътя
и следва да потърси Отговорите сам,
не наготово...

Може би сме родени, заради това...
До голяма степен.
Не пречи да се ползваме от чуждата Мъдрост, когато чувстваме, че е истинска, разбира се ❤
Но да си припомняме и своята, своя опит - не е зле, не е излишно... Защото го затрупваме понякога - под пластове чужди съвети и очаквания... Излишно. Личният опит е важен, много важен. В него сме сигурни - именно затова е толкова значим. !

Понякога и Оптимизмът,
и Безнадеждността
звучат малко или много - с фалшива нотка в тях...
Преструват се на Точка.
Но човекът, Душата - те са многоточие .....

Нищо ново не казвам сега, но сякаш бе нужно... да го напиша сега...

Ето още нещо от мен и днешния ден:

Липса

От липсата понякога се ражда красота,
от нея понякога се ражда Любовта,
кое друго, ако не жаждата
ни кара да търсим вода...
От липсата -
в пустинята -
се ражда красота.

***

ИСКРЕНО

- За какво ти е тази рима?
Я вземи я захвърли...
- Но къде ще изкара следващата зима?
- Ще намери подслон, когато завали...
(Дори да валят само сълзи...)

В Душата отговорът скрит е,
но как да стигнем до него -
под пластове "ум" зарит е...
Не е той за "ширпотреба"...

Небесна, северна звезда ли е тази Душа,
или сме просто от плът и кръв - земя?...

Търси, не се отказвай -
като човек роден си и нямаш друг вариант,
и да не вярваш - ако продължаваш да вървиш -
Пътят сам ще те открие и ще засияе като брилянт...

❤


сряда, 23 септември 2026 г.

НЕ БЪДИ КАТО ЛИСТО НА ВЯТЪРА... /Честита есен!/

 

🩵✍️🍂

Бъди като река, течаща в своето корито,
винаги напред към целта - Океан,
не бъди като листо, подмятано от Вятъра...
Ти си Природа, в движение.
Бъди слънчевия ден, който блести в красота,
не оставяй цветята да увехнат в градините,
без лъч светлина...
Бъди човекът, който е оставил следа -
така дълбока, че я помнят с векове,
дори да не е била цел, и всичко тленно да умре -
част от нас е създадена Небесна...
Бъди северната звезда,
която вечно показва вярната посока,
за изгубените в нощта,
в мрака на Океаните на тази Земя - бъди фар,
бъди фотони Светлина...
Насочени натам,
накъдето Духът е показал...
📖
Може да бъде изображение с природа, мъгла, дърво и облак

вторник, 22 септември 2026 г.

Достоевски и Ницше !...

 "Фридрих Ницше открива творчеството на Фьодор Достоевски сравнително късно в живота си – през февруари 1887 г. в Ница, но това събитие оставя дълбок отпечатък върху немския философ. Ницше описва това откритие като един от най-щастливите моменти в живота си, сравнявайки го с откриването на музиката на Бизе или четивата на Стендал.

Ето как се развива тази интелектуална „любов от пръв поглед“ и какво е нейното значение:
Първата среща с творчеството
Ницше попада съвсем случайно на френския превод на повестта „Записки от подземието“ (под френското заглавие L'esprit souterrain – „Подземният дух“) в една книжарница. В писмо до своя приятел Франц Овербек от 23 февруари 1887 г.
Ницше пише: „Не знаех дори името на Достоевски допреди няколко седмици... Инстинктът на родството (или как да го нарека?) се обади веднага; радостта ми беше извънредна.“
По-късно той прочита „Записки от Мъртвия дом“ и „Унижените и оскърбените“, които затвърждават възхищението му.
Защо Ницше обиква Достоевски?
В книгата си „Залезът на боговете“ (1889) Ницше открито заявява: „Достоевски е единственият психолог, от когото нещо съм научил; той е една от най-щастливите случайности в живота ми.“
Разбирането на човешкото страдание:
Ницше е поразен от начина, по който руският писател описва престъпниците, сибирските затворници и маргиналите. За разлика от повърхностните френски или немски романисти, Достоевски показва, че тези хора не са просто „злодеи“, а притежават невероятна духовна сила, издръжливост и дълбочина.
Критиката на повърхностния морал:
И двамата мислители усещат наближаващата криза на европейския нихилизъм и виждат фалша в буржоазния морал и повърхностния хуманизъм.
Разминаването: Християнството
Въпреки огромното си възхищение към психологическия гений на Достоевски, Ницше остава негов идеологически опонент по отношение на вярата.Достоевски вижда спасението от нихилизма и човешкото страдание в Христос, в смирението, състраданието и православието.
Ницше (авторът на „Антихрист“) вижда в състраданието слабост, която руши човешкия дух. Той търси преодоляването на нихилизма чрез Свръхчовека и волята за власт.
Интересно е, че Ницше така и не прочита най-големите романи на Достоевски – „Престъпление и наказание“ (знае само резюмето му) и „Братя Карамазови“. Много изследователи смятат, че ако Ницше беше прочел образи като Разколников или Иван Карамазов, диалогът между двамата титани на мисълта щеше да бъде още по-драматичен, тъй като Достоевски сякаш е предсказал появата на идеите на самия Ницше години преди те да бъдат написани."
AI-преглед на темата, от "прима виста", допада ми, затова споделям
❤
✍️📚📖
P.S. Ценя високо Ницше и виждам Сродството,
но оставам - ако трябва да избера - на страната на Достоевски.
Неговата позиция съвпада напълно с моята... Дали е повлиял на Душата ми, навремето, и под негово или нечие силно влияние така се формирах, или "от само себе си" и е "просто съвпадение" - не зная... Но и аз ценя най-високо Състраданието. То е нещо като Съдба за мен... Както и да действа на човешкия Дух... (Но не вярвам да действа разрушително, все пак. Въпреки всичко....)

И още един послепис - мисля, че Ницше е обикнал Достоевски, подобно на мен и много други, защото е почувствал как самият Писател се е превърнал с Времето в Свръхчовек, въплътил е идеята, не е писал само... Затова е така голямо влиянието му и днес, постоянно, откакто са се "родили" романите му на бял свят. През "море" от кръв, пот и сълзи - Достоевски е победил. Надвил е съдбата си. И себе си, в смисъла на думите, които е написал сам:

"Искаш ли да победиш света,
победи себе си"
...
🩵