ПРЕРАЖДАНЕ...

Тъй като обичам да мисля и чувствам... и имам силен навик в тези две посоки, така да го кажа... и си мисля днес - дали след време, след години... или дори векове... ще бъде възможно да държа своя книга в ръце... С други свои ръце обаче... Душата ми може да се върне на Земята и да "облече" други дрехи, друга плът, друга Личност... Защото личността е "възел", плод на много фактори, и не се повтаря...

А аз, сякаш, вярвам в прераждането. В Душата най-вече, и в Бога... !
И в трите невидими измерения на себе си вярвам в Бога и зная, че Го има - и със Сърцето, и с Ума и с Душата си Го познавам (вече) 

Мисля, че тази моя Душа би пожелала да се върне отново на Земята, въпреки всички несгоди на този живот тук, а и може би биха я посъветвали да стори така, заради някои мои несъвършенства... Зная, че ги има, осъзнавам ги, от време на време поне, не е нужно някой да ми казва, че ги има, да ми ги посочва.... Зная /ги/. Като цяло.... И не ги отричам.

...Дали би могла Душата ми да разпознае тогава, след време, след години - книгата, написана от мен сега, в този живот, като "своя".... ? Не зная. Няма как да имам отговор на този въпрос точно.... Толкова различно се случват нещата, понякога. Толкова индивидуално... Дори и Душата да е една и съща. Личността, обстоятелствата - никога не са /същите/.... Може би, ако си поставя за цел да запомня.....



Познавам приливите и отливите - на Любов - в Душата /си/ и това ми е достатъчно, за да зная, че ще има отново такива...

Моменти, в които искам да прегърна и да дам на много и различни Души, които срещам по Пътя си - нещо стоплящо и смислено от своята Душа....

И моменти, в които няма да мога....

Когато мога - действам.

Това /следва да/ е Закон. За всички ни... Когато имаме наистина Любов в Душата си. Събудена... Очакваща да даде... отново. Нещо ценно... От себе си....

Философията явно е в кръвта ми, тоест в "кръвта" на Душата ми, "по рождение"... И отново поразсъждавах.

Понякога - при прилив в Душата си - наистина вярвам, безусловно, че имам какво да кажа на хората, което е смислено, искрено и човешко, и може да им въздейства по един или друг - смислен - начин... Да въздейства върху чувствата и мислите. На другите... А кои са Другите, ако не - подобни Части на Същността, която живее и в моята Душа.... Трудно ми е да си представя някой, много различен от мен.....

...Но трябва да помня, вече зная, че трябва да внимавам - все пак, не всички са Подобни.
Има и някои, които не са. Трябва да внимавам...
Имам тази слабост сякаш - дефект и ефект от това, че съм Творец по природа, поне сега, в този живот - проектирам твърде много от себе си върху света наоколо и върху другите... А и много от тях проектирам в себе си, сякаш... И така границите между своята Душа и Околните неща се размиват....
А те невинаги приличат на мен.

Но имам и Сродни.

Все пак.

БлагоДаря!

Прекрасен петък желая на всички, това е Денят! 



Фото - преди около пет години, в София:
Malin Pavlov Photography 

P.S. Друг е въпросът колко пъти човек се преражда в рамките на един Живот само....

https://www.youtube.com/watch?v=TyDTgconoME 

ЧОВЕКЪТ Е СРЕЩА...

За мен Човекът винаги е бил най-вече Среща.
Среща между:
Човекът, който жадува да не е сам... И страда от самотата /си/...
Човекът, който жадува понякога да е сам... За да разбере кои мисли, чувства и състояния са наистина "свои"... В тишината и покоя... От които се нуждае също.
Човекът, който знае, че има тяло.
И Човекът, който чувства, че има Душа...
Човекът, който жадува признание и знанието, че оставя следа... която ще има значение и след време...
И Човекът, който жадува спокойствие, забавяне и възможност да усети, че е жив и "себе си" - точно в Този Момент... от Безкрая....

Всички тези "Хора", а и още много, се срещат в моята Душа.
Вярвам, че се срещат и в много други Души...

Това е Съдба. От която се учим...

Понякога преживяваме нещата от гледната точка на тялото, а друг път - на Душата, но никога изцяло, сякаш го няма "другото", тяхната противоположност...

Именно Срещата за мен е Човекът.

Душата - невъплътена - вече няма да е Човек.

Нито тялото без Душа може да бъде Човек.

Има и мъки, има и Любов, и стремежи, и копнежи, които са в тялото, други - които са в Душата, а трети - по човешки - и в двете, едновременно...

Начинът на изразяване на Човека е в пресечната точка между "тук и сега" и Вечността... Защото принадлежи и на двете, по някакъв начин.

Затова именно съчувствам и съпреживявам толкова много на Хората, на Човешкото...

В това е моята /лична и надлична, отвъд-лична/ Човечност.

И когато казвам/пиша, че съм "нещастен човек" (понякога го казвам, а понякога казвам обратното) - имам предвид това, че през голяма част от Времето, в което не спя, а съм в будно състояние - като човешко същество - аз изпитвам Състрадание и/или тревога - за друго живо същество или други същества, и именно това поражда голяма част от моето "нещастие", което е станало лично... Както и да ми върви на мен в Живота - добре или зле. Зле или добре....

Това е. Накратко.

Аз съм ЧОВЕК.
Сега...
Тайна, Незнание, Невежество и Неизвестност...
Мъка и обич - в Едно.

Аз, като цяло, ценя тази Среща.

ТОПЛОТА

Понякога, мисля си, всички ние заслужаваме да бъдем по-щастливи... Да се почувстваме по-добре

Винаги, мисля си, моята топлота ще ме спасява, защото не намаля с времето, въпреки Живота ми в света... И това го считам за безценно

Понякога я губя, разбира се, изстива ми сърцето за малко, от болка, изтръпнало сякаш, след удар... Но после - отново се връща към себе си. А моето "себе си", оказа се с времето (и това издържа Проверката) - е Топлота. Повече, отколкото всичко друго... сякаш. Макар да има още много "примеси" в мен, разбира се. Включително горчивина. С топлотата си я неутрализирам, трябва, старая се... Защото аз ще остана със себе си във Вечността - духом, по Душа, и е добре да живея не с горчивина, а с топлота. И в крайна сметка - едно и също е за всички, важат правилата /"на играта"/ за всички ни, не бива да приемаме наистина нищо като чак толкова лично предназначено за нас, и лично насочено /едва ли не създадено/ само за нас... Не, за всички Е...

...

Страховете, гневът, слабостта - чувството за тях - трудно се претопяват и трансформират, трябва да призная. Като дойдат - приливна вълна са... Сякаш.

Но нищо не е невъзможно. С времето всичко се превръща от невъзможно във възможно. Стига да е по Божия промисъл за развитието на нещата, световете и най-вече - на Душите ни.

Хубав ден ви желая...

Аз реших да опитам днес как бих изглеждала с руса коса, но не в реалността, за да не "тормозя" косата, а просто помолих Gemini-то да пресъздаде по този начин моя снимка. Нали в днешно време имаме всякакви варианти /за действие и бездействие/

Подадох обаче снимка, която бях направила вече черно-бяла, и после си казах - удачно ли беше, трябваше цветна снимка да пратя, но... хареса ми резултатът, в крайна сметка

По-ангелски вид май има светлата коса... Знам ли... Вие ще кажете...

Вижте по-малко

Рудолф Щайнер - Антропософия /За една нова лекция от Тео Николов/

"Ако на тялото се дават камъни вместо хляб, неговата дейност умира - същото се случва и с душата. За нея почитта, уважението, предаността са хранителни вещества, които я правят здрава, силна - преди всичко силна за дейността на познанието. А неуважението, антипатията, пренебрегването на това, което заслужава признание, водят до загуба на способността за познание."

Вчера присъствах на една нова, чудесна лекция на Теодор Николов, в София, за което съм много благодарна - и на Тео и свързаните с него хора, и на себе си, понеже проявих воля да отида, в горещия следобед и леко замаяна, въпреки кафето. (Не успяхме да се снимаме за спомен този път, това все пак не е от решаващо значение. Най-важно си остава присъствието - на живо, духом също така...) 

"Тайните на прераждането" бе името на лекцията, скоро ще е налична и в YouTube, живот и здраве. 

Снимка на новата книга, от която всеки можеше да вземе колкото броя желае, безплатно, ще добавя в коментар. Сега исках да откроя, да подчертая този цитат - отпечатан на книгоразделител, защото е много силен и важен, според мен. Съществен.

Взех няколко броя от новата книга, както и други, осъществени по-рано във времето от Тео, така че мога да пращам като (ценен наистина) подарък, заедно с моя книга. !

"Даром сте приели, даром давайте."

- Христос

(Цитиран в книгите, които публикува и разпространява успешно Тео от няколко години насам.)

Хубава и успешна нова седмица!

Благодаря, Тео, Ванина Иванова!

Бъдете благословени! И вашият труд също!

И всеки труд, който е от сърце и Душа 

За благото на всички 

НОВИНИ - ЗА ДВЕТЕ МИ НОВИ, ОБЩИ КНИГИ!...

Приятели и непознати,

на 14-ти август излезе от печат 11-та ми книга, обща, семейна може да се каже, не само моя… (С Поезия.) Тази, която виждате на снимката по-горе. Тук сме на Камбаните, край София, на 15-ти август, по залез...

Художник на прекрасната картина на корицата - Ivaylo Voshtinarov !

***

Почти по същото време, през настоящия август, бе публикувана – най-сетне! – и още една моя обща книга, 12-та в биографията ми, може да се каже – с Николета Манчева – 

„Огърлица от Светлина“ 

я нарекохме, оставям линк тук:
https://www.lulu.com/shop/николета-манчева-and-кристина-митева/огърлица-от-светлина/hardcover/product-q6qv56e.html

Имам намерение да поръчам скоро и от нея на хартия няколко броя, за да имам за своя архив и да пратя на някои желаещи книгата… Но можете и от линка да си поръчате, самостоятелно, разбира се. С твърди корици е, доставката е от чужбина, но цената е като за България, общо взето. (Може и по Спиди, доколкото видях.) 

Книгата ни е с философски, житейски размисли, но мисля – също поетично поднесени, а и с елемент на… Вяра, Надежда и Любов. По Пътя…  Миналата есен «се роди», сега вижда бял свят…

***

А тази есен, живот и здраве, ми предстои да публикувам и у нас, и в чужбина, още една своя нова книга, чието заглавие ще споделя скоро публично, навярно, при първа възможност – когато влезе за печат… Ще е само моя този път, отново, мисля. С есета, най-вече. И един разказ – «Последният човек на Земята»… Ще бъда първа част, с продължение – още есета, които предстои да напиша… Силно се надявам да успея! И още неща планирам, но за догодина и нататък, за тази година това никак не е малко, а и за преподаване на уроци по Добродетели и може би – по литература, като любител, може да ходя в едно-две училища поне, така че съм заета, наистина, напоследък. Вярвам, че е за добро! Човек е истински жив, като работи/действа по Призвание…
Ще споделя съвсем скоро и един нов линк – към сайт, който детето ми създаде вчера или онзи ден – с нещата, които предлагаме в момента семейно като «продукти» или творби за покупка.
Реших да публикувам отново с наши средства новите си книги, за да стават по-бързо нещата, да не се бавят, а и по някои други причини, така че – добре дошли са всички нови поръчки, тъй като ще са в подкрепа на новите идеи! Да видят бял свят и те… Вярвам, че ще видят! Благодаря за подкрепата и на своето семейство – мъжът ми Васил, детето ни – Любомир, както и на майка ми Елена и на брат ми Валентин.

* Татко вече е на Небето, не е тук, мир на Душата му!... Както и таткото на моя съпруг... Нека са на светло място сега, духом, по воля Божия!

Впрочем... беше като удар право в сърцето ми този август трагедията, случила се в Пловдив, но въпреки това се старая да се съвзема и да върша своята работа, и да продължавам нататък... С вяра, надежда и обич... Макар че е трудно в наше време, наистина! Но книгите и проектите ми са стремеж към израз на тези Качества, именно, и аз не мога да ги предам... Все едно целия си Път дотук да предам... Зная, че не бива!

Желая на всички здраве и успехи за Душата!

С обич,
Кристина

P.S. При желание за книга – пишете ми лично съобщение или на имейл:
crisis @ mail.bg

И още един послепис: Има и още... Текстове и снимки за споделяне... Но нека е друг ден...
На 18-ти август, впрочем, е Рожденият ден на проекта ми:
"Един от нас споделя"...
- 13 години вече изминаха от началото!
Рядко публикувам нови интервюта вече, но не е спрян проектът, върви си... през Пустинята на света ни, на днешните ни времена...
За да бъде не керван, а оазис, всъщност.

При желание за подкрепа на книгите и проектите ми:
http://www.oneofusshares.com/p/blog-page.html

БлагоДаря!

"ЕДИНСТВО, ТВОРЧЕСТВО, КРАСОТА" !...

***

До скоро - в следващата публикация, в която ще споделя още новини и снимки!

Бъдете здрави! 

Мир и Любов! 

Радост, вдъхновение и благословение!

За всички Разумни и Светли Души... По воля Божия!