"ЧОВЕЧНОСТ И ВЕЧНОСТ" - най-новата ми книга!

 Днес, с вълнение, реших да споделя с вас корицата на най-новата ми книга, която ще бъде отпечатана на хартия до края на този месец, живот и здраве! Сега нанасяме финални корекции в съдържанието, събирам и първи отзиви вече… Но дори и пет души само да я прочетат и харесат/обикнат – пак е радост за мен, духовна радост!

(Ще бъде в малък тираж, впрочем, поне засега...)

Тя е посветена на Човешкото, на Душата, на Пътя, на Бога, на Ангелите, които ни помагат, също така – на Калин Терзийски, светла му памет - той именно нарисува този портрет на Достоевски, през есента на 2021-ва година, по моя молба... 

Посвещавам книгата и на всички добри хора по света, и също – на всеки, който някога е водил/изпитвал вътрешна борба в себе си...

Това е може би най-откровено християнската ми книга, добавих в началото ѝ също и икона на Иисус Христос – от иконоборческия период, много интересна, запазена и открита в Синай, Египет.

С тази книга почитам и свои любими Творци, като навярно – ще има продължение на тази Книга, в бъдеще, и ще има там дори повече от и за тях…

Книгата няма особени претенции, освен да отразява Душата (ми) и моста към Човешкото, по който Тя е минала, както и Хоризонта, съзрян като шир напред, като нужен въздух – за същата тази Душа… За всички Души, впрочем! Особено за изстрадалите…

Тази моя книга съдържа в себе си някак, по мистичен път, всичките ми други книги – и миналите, и бъдещите… Чувствам я, по някаква причина, като наистина специална Книга, поне за мен. Може би и заради почитта, така да се изразя, към висши Идеали, на която давам ясно глас в тези страници, а изпитвам отдавна, както и заради корицата, която събира двама много скъпи на сърцето ми хора, Личности – Достоевски, любимият ми писател, както вече знаят много от вас, които четат думите и публикациите ми редовно, и Калин Терзийски, който нарисува неговия портрет. По моя молба… И Творбата остава – да краси нашия свят. Слава Богу!

Не зная до кои хора ще стигне книгата, кому е нужна… Но зная, че бе нужна – на мен, а и на света. Именно сега. Тази есен. Тази година. И затова я осъществявам… Защото знаех, че трябва да я осъществя. (И ми бе помогнато, за да успея, благодаря!) 

Накрая – споделям, че книгата съдържа есета, разкази, стихове, афоризми… Хаос, но такъв, който „ражда танцуваща звезда“, казано по Ницше… И завършва тази моя книжна „рожба“ с един специален разказ, наречен от мен: „Последният човек на Земята“… Тъжен, може би, но и светъл!

Приятно четене на тези, които ще се доверят на тази книга, да ги „преведе“ през някои мигове и часове от техния живот 

 Нека стигне до хората, които наистина имат нужда от подобно четиво, и когато най-много имат нужда!

Мога с увереност да кажа едно – написах тази книга с Любов към Човека!!

***

Споделям и част от първия отзив за книгата – написан преди два дни от Стефан Кръстев, изключително талантлив писател (и приятел!):

„В личен разговор, с леко притеснена усмивка, Кристина Митева, нарече книгата си: „малко хаотична“, нещо което малко по-късно се уверих, че не отговаря на истината.

Като всеки творец тя се вълнува, има треската когато духовете на думите излязат от репетиционната на съзнанието и застанат на сцената пред публиката.

Книгата е много стройна, последователна и концептуална. Това е съпреживян в голямо многообразие смисъл на безсмъртната фраза на Блез Паскал, че човекът е средина между ангела и Бога.

Но тук не става въпрос за интелектуално тълкуване на гениалния философ, нито пък за тълкуване на далеч по-древния Сократ, който също говори за средината, а след него и стоици, и епикурейци, след тях стотици християнски мислители, всеки интерпретиращ по свой начин този етичен принцип, за да го позиционира в тезата си, на която се е посветил.

Кристина не е тълкувател на нито един от тях, а импулсивен, естествен последовател. Тя стои в редицата им. Сърцата, непосредствена, съпреживяваща всяка своя дума.

Книгата е сборник от беседи; топли, човешки. Такива, които затрогват дори скептик като мен и му припомнят, че все пак дълбоко в себе си вярва и в морала. По същият начин биха въздействали и на циниците, защото във всеки циник има загърнато едно невинно сърце, което не само може, а и иска да повярва. Биха въздействали и на не особено начетения духовен човек, и по същия начин на високо ерудирания академик в хуманитарния сектор.

В какво е силата ѝ?

Тя е просто естествена.

Тук нямаме модерния лама или гуру, който се нуждае от последователи и събрал материал оттук-оттам предлага някаква етична каша, от каквато все пак имат нужда хората, и в никакъв случай не би им навредила.

Тук нямаме политик, който стои на трибуната на своите принципи и се опитва да впечатли чрез тях електората си.

Тук нямаме дори писател, който пише това, което много добре знае, че ще продаде, а е едно изповядващо се сърце, което има нужда да се открие… а то е красиво. И то все пак е писател, но живороден, не възпитан от времена, условности и конюнктура.“

***

Около 140 страници ще е като обем, тоест - не е голяма, освен като Смисъл, Душевност и Послания... Така ми се струва.

В Душата си нося благодарност, че тази книга се осъществява сега!

Благодаря и на Рачо Миланов за дизайна (графичното оформление) и на издателство Compact Print - Видин за професионализма и съдействието!

До нови срещи!... 

Октомври - време за Новости... Отново!

Вчера имахме годишнина от сватбата си - с моя прекрасен Васил !

Но реших, че е добре да споделя друго, да напиша нещо "встрани"... Както често правя, впрочем.

Аз съм човек, който болезнено много се е лутал в Живота...

Който неволно е посял (или е допуснал, като влияние от света) и пожънал хаос в Душата си,

раздвоение, непостоянство, трудност в следването на една линия и един Път...

Но...

Освен всичко това, по-горе, и човек, който е вярващ - в Бога, безсмъртието на Душата и Незримия (за нас) свят, и осъзнаващ своята - душевна - отговорност към Цялото, към Мирозданието, към всичко и всички (Вселенски принципи), а не на последно място - и към развитието на собствената си Душа и нейното подобрение. Тоест нейното (отвъд-човешко) здраве и Живот! Който се простира далеч отвъд смъртта, каквато я познаваме тук и сега... Вярвам. И донякъде - зная.

И именно от това мое неволно падение и от тази моя Вяра (в Божествения промисъл зад всичко, зад целия Живот и свят, светове дори) - от тях се ражда и моята вътрешна борба. Моята динамика...

Да надмогна, да преодолея слабостта си...

Грешките си...

В минало и настояще време. Които могат да се отразят и на бъдещето, ако не ги спра и не променя посоката, малко или повече...

И с усилия на Волята си, както и с помощ Свише (неизменна е тя!) - аз напредвам. Понякога много бавно и трудно.

Друг път - по-бързо и лесно. (Явно, когато посятото от сърцето ми в Живота отдавна - сега дава плодове. С Божия благословия.)

[Впрочем тези, които най-често чувствам като сродни и близки до сърцето ми Души са все такива... С подобна борба. Но невинаги, разбира се.]

Заради Вярата си мога да бъда Верен човек.

И няма да предам искреното си споделяне. Своя изповеден начин на писане, който практикувам понякога, периодично...

Защото зная, че може да е и Е от полза и за други хора.

Дори да са малко, дори да са единици...

Човек, тоест Душата не бива да се връща сама при Бога...

Трябва да "води" някого със себе си.

Казват... Мъдрите. И аз им вярвам.

И ще се трудя неуморно, вярвам още и в това - до последния си земен дъх. Ще се постарая да стане така... Е, няма да е точно неуморно, защото се уморявам, по човешки, но... Духът води и когато човек иска да го следва - от все сърце и Душа - тогава успява. Въпреки умората, която остава назад... във времето. И губи значение, пред резултатите, които постигаме за Вечността.

Вярвам.

И още нещо - безкрайно ме трогва фактът, че не ни изоставят Свише, никога! Стига само да имаме сърце и Душа с добра Воля... С воля за Добро...

И споделям за "фон" на тези свои днешни размисли - "гърба" на бъдещата ми, 13-та книга (и 9-та изцяло моя, авторска, след няколко други - с разкази и есета, със стихове и афоризми, и след една детска книжка дотук)

Скоро ще споделя и "лицето" на бъдещата книга. Почти настояща вече... (Имам нетърпение да е в ръцете ми, на хартия, както може да се каже също...)

Графичен дизайн - Рачо Миланов, повече за него - много свестен човек е! - ето тук: vidin-almanac.bg/artist/рачо-миланов-вълов/

Приятно е да работиш с хубави хора!

И разбира се - драго и мило е да живееш с такива!

Благодаря на моя Васил, от все сърце и Душа, че е до мен от ГОДИНИ - такива, в които се развивам душевно, и той ми дава възможност за това, както и на нашето златно момче - Любомир - неговата прегръдка стопля моя свят, неизменно!

44

19