РАЖДАНЕТО, ЛЮБОВТА, СМЪРТТА, РАБОТАТА...

Това са "колоните" на храма на човешкото Битие...

Ни повече, ни по-малко.

Раждането остава бързо назад... Като първа стъпка... която скоро се забравя.

Остават тези трите:

Любовта

Смъртта

Работата

-

за осмисляне...

За преживяване и пътуване...

Защо написах смъртта преди работата?

Защото за някои хора, с особена чувствителност (дарени навярно) - усещането, мисълта за смъртта, предчувствието - стават двигател за Работа...

Стават гориво - за превозното средство, с което минаваме през този свят, за по-малко или повече време - гориво за Тъгата, която е свещена, и е смесена със Състрадание, мекота, обич, склонност да разбереш и да простиш...

Това е сърцето, което обича.

Само то работи истински.

В този свят...

P.S. Хубав ден, успешна седмица...

Зная, че ме обичате.

И аз ви обичам.

Вижте анализите и рекламите

Подсилване на публикацията

4

2

Спомням си го и днес...

И как се опитваше да каже, че няма немци, руснаци, българи, американци... всички по някакъв начин сме хора... Просто хора...

Както казваха и пееха за това някои наши любимци... От Европа и отвъд Океана...

Граждани на света... Не знам дали е най-правилно казано, и все пак... това Сме.

Особено, погледнато от Космоса...

Ама кой да гледа от там? ?!?

Няма кой... Или почти няма... Шепа космонавти на МКС, от които нищо не зависи... Поне да станат писатели после или интервюта да дават... И това е нещо! Да обяснят на хората долу как стоят нещата от неземна перспектива...

А аз знам. Без да летя насън... просто зная.

Липсват широко скроените хора. Малко са... тук.

Помня как призоваваше да бъдем смели.

Как казваше/пишеше:

"Истинската мощ е в края на силите. В края на слабостта..."

Нещо в този Дух. И е така, наистина.

И отсега мога да предскажа, без да съм пророк, че - впрочем - и аз ще липсвам на някои хора, когато ме няма...

Но сега е просто една неделна сутрин.

Та да не говорим такива неща...

Макар че човек никога не знае - кой, какво и докога...

В това е чарът, но и бичът на човешкото съществуване.

На битието ни...

Как обичам да мисля и пиша за това Битие!

Голямо хоби ми е... Призвание. Какво да се прави...

"И стихове пиша,

тъй както умея"

Понякога друго не му остава на човек...

Така променя насоката на съзнанието си - към Творчество...

От мъка към Творчество...

И без връщане назад...

С Калин Терзийски в Столична библиотека, не съм сигурна тази фотография за спомен от кой е направена точно, затова няма да пиша име... Хубава неделя пожелавам на всички!

КРЪСТ... ОТ ВЛИЯНИЯ... И Посоки... 4

Всъщност са повече - поне 5-6, но сега реших да пиша за тези - толкова основни за мен.

Може би не всеки, но някои от нас имат подобни "кръстове" - кръстосани влияния, най-силни, които чувстват цял живот върху себе си, в Душата си... Или поне през голяма част от Времето. И които са светогледо-формиращи. Или по-точно съвпадат, резонират, както се казва - със собствената Душа, особено силно...

Разбира се, ние оказваме също на свой ред влияние върху някои хора. Близки и по-далечни...

И търпим влияние.

И всичко това е една особена Смес, който има голямо значение за Душата и Пътя, мисля си.

Хората, които ни влияят най-силно - и положително, по-скоро - те са нашите лични Пътеводни светлини... Северни звезди...

За мен да споделя, отдавна исках:

1. Достоевски.

Мисля, че първото голямо и силно, насъщно дори влияние върху Душата ми бе от него, именно.

Бях на 17. Бях чела много, вече... Заради по-самотното си, може да се каже, детство.

И веднъж просто попаднах на неговите романи - у дома или в книжарница - не помня вече (но Достоевски е наистина, буквално, навсякъде, и днес, "превъплътен" в безброй преводи и издания!)...

Никога не бях чела нищо подобно! И до днес - не мога да го сравня с никого... По въздействие. Явно - върху сродните му Души, тези със сродна чувствителност. И сродни страдания, стремежи и интереси, душевни...

Помня, че ставах да се разхождам из стаята, понякога, когато четях негови творби - не можах да сдържа емоцията си, просто стоейки на едно място... Душата ми се събуждаше, като от сън, и като птица в клетка се "блъскаше" в пространството на стаята, в която бях и четях... Искаше да отлети, може би... развълнувана.

Неговите думи "удариха" право в сърцето ми. В сърцето на сърцето ми....

И никога, никога няма да забравя това.

***

2. Горе-долу по същото време започнах да слушам музика, съзнателно... И имаше доста касетки - с групи от Сиатъл, САЩ, които бяха най-силната вълна тогава за мнозина от нас... През 90-те, имам предвид. Брат ми бе донесъл касетките у дома.

Слушах ги сама, предимно.

На касетофона, с уокмен и слушалки навън, както дойдеше, по път за училище също... Бях в последните класове на гимназията.

Най-силно ми въздейства, няма да забравя, Музиката на Alice in chains. Вокали - Лейн Стейли. Обичах и обичам още много музиканти и певци, но той зае и остана на специално място в Душата ми. Имах - отново - чувството, че сме "една Душа в две тела"... Може би илюзия, но... Така се чувствах, така преживявах нещата, наистина! Не ме вълнуваше толкова, че е /толкова!/ красив, възприемах го като Душа, наистина....

Когато научих, че е починал - от свръхдоза или нещо подобно, сам у дома - през април 2002-ра - слушах отново негови песни и плаках... Не можех да повярвам, че не е бил намерен цели две седмици, исках да съм могла да бъда до него, в тези последни часове, поне някои да го прегърне, да го държи в ръцете си.... Наистина мислех за това, също!

***

3. Мартин Гор. Депеш Мод.

Бях ги чувала много пъти, но изведнъж - някак - наистина ги ЧУХ - с Душата си, когато една приятелка, съученичка, даде касетка на шофьора на буса, с който се връщахме у дома, през лятото на 2000 година, след празнуване на Боровец, след абитуриентския ни бал... /Благодаря ѝ!/

На тази група успях да отида на концерти, неведнъж - Истанбул, Загреб, София (след като бях родила вече, и танцувах много!)...

Много, много обичам Мартин Гор.

Отново същото чувство - една и съща Душа, в различни тела, в различни краища на света.....

Прегръдка насън... Когато заспивах в отчаяние.... Прегръдка, която да ми даде сили - да Живея. Да се събудя и да стигна до по-добрия утрешен ден.

Мартин...

Обичащ немския... Англичанин. Безподобен човек... Гений. Още жив... /Нека е жив!/

И... заради неговата Музика, имам чувството - успях да се съхраня физически, като тяло. Да не се разболея... Да танцувам понякога, от сърце и Душа... Да остана в Живота - да разбера, докрай, че Материята може да бъде Одухотворена, и това е наша Цел и Смисъл... Може да бъде Смисъл, наистина.... Някак го разбрах от неговата Душа това послание, разкодирах го между редовете на песните, емоцията в гласа, поведението на сцената, и прочие, и прочие... Всеки житейски жест, който е излъчил...

Никога не бих направила опит да му пиша и да изразя чувството си - невъзможно е... Макар и да е жив, някъде там. И нека така да бъде!... Аз зная, предполагам, че ще се срещнем - Отвъд... Отново, навярно. Мисля, че се знаем, наистина....

***

4. Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/.

България.

Четвъртото влияние върху Душата ми...

Идеята за Бялото братство.

За Доброто, Истината, Любовта.

Тези, за които и (любимия за мен също) Платон говори/пише.

Това Влияние се сля някак с това на моя съпруг, Васил, и това на сина ни, Любомир...

Странно е и е дълга история, но така се случи.

Когато бях на 30 - 33, най-вече! Христовата възраст...

След нея - не мисля, че човек може да изпитва толкова силни Влияния... вече. Оформен е.

***

Разбира се, има много други.

И все са Ценни за мен.

Но тези са Открояващи се, по особен начин.

Сигурно така ми е било "Предписано", свише, както казва моето дете...

Четири влияния - като от Четири различни посоки на Света...

Днес.

В името на Утрешния ден... Някак. Мистично.

В Душата - утроба на Новите светове....

Надявам се, че ви бе интересно и полезно да прочетете.

Може да си помислите за подобна ретроспекция за собствения ви Път и Живот дотук...

P.S. Колажът не е идеален, знам, набързо го създадох...

Простете, толкова мога сега. Уморена съм от някои задачи, а и кашлях тези дни... Вече съм по-добре.

И още един послепис - Ван Гог знаете - също го обикнах много....

*** "Любовта е хармония на Духа. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила слънцата." - Учителя... ***

ИСКАМ ДА МИСЛЯ ДОБРО ЗА ХОРАТА...

Нанякъде сме тръгнали, а всъщност - постоянно пътуваме

вселенски, галактически, чрез тази малка планета - Земя...

И мислите, и чувствата - преплитат се във корабни въжета,

да удържат победа една...

Но тя изглежда тъй далече... Понякога, понякога....

Родени, смъртни, тленни, вечни...

Кое избра, кое избра?

...

И всеки има днес свой терапевт, или почти всеки,

и излива своята Душа - сякаш навеки

ще триумфира болката, ще липсва Любовта.....

...

Къде, къде да отида, Господи? Днес и винаги - прати ме,

където ще е най-добре,

за моето и Твоето сърце,

и там, където ще берем заедно узрели плодове...

...

Метро в големи градове,

самолети, автобуси, влакове и релси -

нали пазите хората, Ангели красиви,

и ти, Боже... Днес къде си?

...

Аз искам да мисля добро за хората,

и мнозина се мъчат и опитват като мене...

Подобни сме, различни, но и подобни,

като ръкавици, разноцветни, за делата на ръцете Ти....

...

Нека и те мислят добро, но всъщност - както могат...

И аз невинаги умея

красиви мисли в Душата си да храня и от нея да лея...

...

Един ден Лунапаркът ще затвори.

Ще потънат вратите в бръшлян...

Вход към Другия свят ще се отвори.

Вход, който сега стои най-често скрит и невидян...

...

Ние ще узреем един ден като плодове

наесен,

през септември,

и ще очакваме новото Рождество -

на прага на Новото, през декември...

(И детето ми е като мен!...)

...

Дари ни утеха, Господи, или не ни дарявай -

Ти си знаеш

кога да ни каляваш...

...

Тези редове - "бял стих", могат да имат и две други заглавия -

"Това не е Поезия /втора част/"

или "Голяма борба"...

Но има ето това:

Аз искам да мисля добро за хората.

И днес... И сега.

Да имам Вяра в нашата Съдба....