1. Кога започна да пишеш?
К. М. Започнах да пиша още като дете. В ученическите и студентските години… Окуражаваха ме – родители, учители, приятели – трябва да призная. Това изигра своята роля. Пиша и проза, и поезия, а най-вече – поетична проза. Това е наистина красива сфера…
2. Какво те вдъхновява и имаш ли си магичен ритуал или пък специфична атмосфера при писане - музика, пълна тишина?
К. М. Нямам магичен ритуал, но обичам да слушам красива и любима музика, пишейки – това улеснява сякаш потока на съзнанието, на мисълта ми… Също така обичам да имам чаша до мен – с кафе по-често вече. Това ми носи уют. И в интерес на истината – пиша най-често у дома, и почти изцяло – само в София. При пътувания – почти никога. С изключение на едно кратко и вдъхновено есе, което написах в Солун, преди около две години. Включено е в книгата ми „Memento Amoris“ – стана финал на иначе поетичната книга. Нарекох го „Обичам те… (Писмо)“. Морето може би ме вдъхнови тогава също… Но най-вече – Любовта. Присъствието ѝ до мен. То дава криле на дните… А понякога човек пише, заради липсата ѝ и копнежа по нея. Поне при мен е така.
3. Кой е твоят пръв читател, човекът на когото имаш доверие да дадеш текста си за първо мнение? А имаш ли учител в писането?
К. М. Във времето – на различни хора съм давала за първи път да прочетат мой текст, моя нова творба. Понякога – споделям и направо в интернет, публично, без да зная кой първи ще прочете новата творба… За нова книга – сега се доверявам изцяло и най-вече на моя съпруг, Васил. Учител в писането нямам. Както и да звучи… Пиша интуитивно, като под диктовка свише. Наистина… Може би Бог е моят учител или главен вдъхновител, за да пиша. Този Бог, когото наричат: Любов. Но иначе – обичам безкрайно много Достоевски и определено мога да го посоча като любимия си писател. Все пак – не зная дали се уча от него… Мисля, че се уча, но в житейски смисъл, не в литературен. Уча се директно от Душата му, разкрита чрез книгите, безбройните страници, редове, думи… Уча се на душевна сила, непоколебим стремеж и воля за развитие на благородни идеи, Любов, Вяра, Смисъл. Това го споделям най-искрено… Негов (наистина красив!) портрет – дело на Калин Терзийски, мир и светлина за Душата му – е над бюрото ми. Винаги до мен, когато съм у дома и пиша…
4. Ласкае ли те интересът към творчеството ти и харесваш ли похвалите, а също така как се справяш с критиката?
К. М. Да, радва ме интересът на хората към творбите ми и най-вече – положителната им, сърдечна оценка, която понякога е дори много възторжена – чак не зная как да отговоря на това! Но приемам – с благодарност. Добрите думи са храна за Душата ми. А навярно и за всяка друга Душа, затова обичам и аз да казвам/пиша добри думи на хората… Критика, за моя радост, очаквано или не – не е имало, сякаш, за мои творби досега, или не съм разбрала, ако е имало… Възможно е да няма отрицателни отзиви, защото не съм известна… Не се и стремя към популярност на всяка цена. Зная, че цената е висока. Спокойствието е важно за мен, тъй като съм изстрадал човек.
5. Имаш ли си любима тема на писане и какво ще споделиш с нас за награденото произведение?
К. М. Не зная дали имам любима тема. Развивам различни идеи, които идват в ума ми – обикновено с лекота… Може би все пак любими теми за мен са: Любовта, Смъртта, Общочовешкия Път, Вечността, Времето… И ние в него, като човешки същества. Обичам и митологичните образи и символи – като Феникса, например, който е Жар-птица за славяните. За наградената творба – разказа ми „Златното момиче и златната ябълка – Книгата“ – мога да споделя, че я написах (както обикновено пиша) на един дъх, както се казва, и веднага разбрах, че се получи добре и има възможност да бъде отличена… Но по-важното за мен, в случая, е че я написах въобще. Че последвах импулса, породен от хубавата тема на конкурса, за което благодаря! Щом прочетох темата – почти веднага ми хрумна идеята и я развих. И я изпратих. Така се получават най-добре нещата май, по принцип.
6. Вярваш ли в силата на словото да променя съдби?
К. М. Да, вярвам. И са ми споделяли… И по себе си зная. Въобще – в широк смисъл – в силата на Изкуството вярвам. Но само в това, което е родено естествено, от Душата на човек. Това, което не е могло да остане неродено… така да се каже.
7. Участието ти в конкурси какво ти дава и в предизвикателствата на ''Светулки през ноември и Людмила Данова'' за пръв път ли участваш?
К. М. По принцип рядко участвам в конкурси, поне засега, и всъщност почти никога моя творба не е била отличавана, само веднъж моя книга бе получила грамота за добро, на високо ниво, представяне в различни жанрове, доколкото си спомням… Свикнала съм да чета положителни отзиви най-вече от читатели, не от жури на конкурс. За втори път участвам в предизвикателство на „Светулки през ноември и Людмила Данова“… Благодаря за оценката, която творбата ми получи този път! Златна работа е „златното момиче“, а и „златната ябълка“… Знаех си, че моята любов към златната есен, която започва сега, ще отвори сякаш магически „врата“ за мен и творбата ми… И така стана, наистина.
8. Имаш ли хоби и ако е да, какво е то?
К. М. Имам, да. Да плета шалове с пръсти и да ги подарявам (предимно). Научи ме детето ми – моят син, Любомир, който се научи в училище на това. А имах идея да се науча да плета, когато бях бременна с него… Интересен е Животът, и магичен, наистина. Също така обичам да рисувам, но нямам особена дарба за това, просто е приятно и спокойно време за мен този вид творчество… Много обичам да слушам музика и да правя сбор от песни, които си подхождат, според мен, а после – ако споделя – и според други, оказва се. Но рядко се занимавам с тези неща… вече. Също така обичам да пиша старателно и красиво надписи и планове – по листа у дома и из тефтери… Почти никога не ги чета след това. Всъщност сега се уча да им обръщам внимание, да ги чета понякога… Все пак – рожби са на част от моето време. Фотографията е истинско хоби за мен, сега се сещам… Добре, че не я пропуснах! Все неща в този дух.
9. Обичаш ли да четеш съвременни български автори и имаш ли любим сред тях?
К. М. Вече да. Започнах да чета доста български автори, от десетина години насам. Мога да „отлича“ с чисто сърце като любими за мен книгите на: Радослав Гизгинджиев (магически пише, наистина!) и Иво Иванов (който живее в Канзас, САЩ, сега). Творбите на Стефан Кръстев мога да отлича също. Пише невероятно… Понастоящем живее и работи в Плевен. Много интересен човек, мой добър приятел, който днес има рожден ден и го поздравявам специално, по този случай!
10. Какво искаш да знаят хората за теб – сега е моментът за твоята визитка, биографични данни и всичко, което смяташ, че трябва да се знае от читателите - как би се представила?
„Разнолика, нестройна душа“ съм, както пише поетът Димчо Дебелянов. Опитвам се да подредя хаоса (си) и може би затова пиша. Но и заради другите хора и идеите, които обитават в моето съзнание, и които са наистина благородни, като цяло. Чувствам и мисля (понякога), че мога да допринеса с книгите си за доброто на човечеството. И вярвам в това дори. Понякога!... Иначе – родена съм през 1981-ва година в София. Имам свое прекрасно семейство – съпругът ми се казва Васил, а синът ни – Любомир, почти на 15 години вече, учи в езикова гимназия. Аз също завърших такава навремето, точно през 2000 г. и после завърших успешно, с отличие, СУ „Свети Климент Охридски“, специалност „Културология“. Работила съм като редактор, библиотекар (в УНСС) и прочие… За няколко месеца работих и в Министерство на културата като стажант. Имам няколко проекта дотук, като първият и най-добре развит от тях е: „Един от нас споделя…“ – от август 2013 г. Той е за интервюта с най-различни хора, българи и чужденци, известни и неизвестни, които отговарят на едни и същи въпроси, които написах като под диктовка преди години. Общочовешки въпроси. Безплатни са за четене, целите, в блога: www.oneofusshares.com.
Имам и 12 книги, публикувани дотук. С поезия и проза, самостоятелно творчество и съвместни – с други автори. В това число – и две книги по проекта ми „Един от нас споделя“ дотук. И една – на английски език – моят „Феникс“, чрез „Амазон“ може да лети по света, образно казано…
Каня Ви да прочетете някои мои мисли тук:
А тук е „Феникс“ – на български, споделен е за четене от всички желаещи, защото… в него е Душата ми, до голяма степен. И доста хора са ми споделяли, че им е повлиял истински, душевно и сърдечно. Наистина е написан с вдъхновение свише… Бях само на 22 (от август 2004-та е тази творба). Ето тук е:
Да благодарим за изчерпателните отговори и да пожелаем още успехи на Кристина Митева!
***
И аз благодаря! И споделям красивата грамота днес (сега си я видях, аз съм отнесен човек, през част от времето поне...)
Копирам тук и интервюто, което дадох (наистина подробно, в мой стил, може да се каже - често отговарям така), приятно и ползотворно четене на онези от вас, които решат да го прочетат!
