За новата ми книга - следващата - планирана за ноември 2026 !

Този хубав, прекрасен човек нарисува една картина... Портрет на Достоевски. Заради мен. И тя си е над бюрото ми, у дома, и това ми напомня, че съм щастлив човек, въпреки мъките човешки, по няколко причини, сред които и тази - защото умея да ценя и защото съм обичала и обичам, и познавам (душевно, а понякога и на живо) прекрасни хора!

И... този портрет, тази картина имах и все така имам идея да стане корица на моя следваща книга. Бъдеща... Почти настояща вече. Оформям я сега. Калин ми разреши, в неговия мил стил, да я сложа да краси моя книга, питах го изрично, бе още жив! Преди около година го попитах за това... "Само да пише името ми", каза ми. "Разбира се!" - отвърнах аз. Е, сега името ще е в черен правоъгълник оградено, уви, но какво да се прави... Това е положението. Все пак - ние сме тук. И любовта към него си я има. Живее си.

Та какво да споделя още за тази книга - няма да е идеална, съвършена. Отсега мога да го кажа. Защото... не мога в момента да направя нещо идеално. Липсва ми съсредоточеност, търпение - преди успявах, понякога, да проявя повече. Но вярвам, че има смисъл да я създам точно такава - и точно сега - малко хаотична книга, в моя най-често случващ се стил, струва ми се, но носеща един спомен - за една съвършена хармония и мелодия... Спомен, който стопля четящия и... остава като нещо съществено в ума. Вярвам. Случвало се е с мои книги/творби вече, според споделеното от Читатели...

След тази книга, която - живот и здраве - ще осъществя тази есен - вярвам, че ще е готова за рождения ден на Достоевски, през ноември... Та след нея - вече имам сериозното намерение да си дам някаква почивка, въпреки многото идеи, да пренасоча малко или повече усилията си - към по-практични и належащи въпроси.

Сигурно ще пиша още, отново, но... кога след това ще издам пак книга - не зная. Здраве да е... И Живот!

Виждам, че трудно се събужда интерес към Книга - от години го виждам - дори тя да е добра, наистина.

Трудно е човек да се бори почти самостоятелно... с твърде много неща, на много "фронтове"...

Страдам и от замайване - напоследък, отново - Луиз Хей пише, че това е знак за липса на съсредоточаване, за разпиляване в много посоки и идеи... Ами - така е. Зная. Истина си е това...

И... ще се радвам да споделяте, когато публикувам нова книга - може би можете да ми помогнете с това.

Както и да препоръчате /споделите, когато прочетете нещо от мен и ви хареса, наистина... Когато ви даде нещо - на сърцето или ума... Храна за размисъл или топло чувство.

...

Просто споделям. Вечерно... На 1-ви октомври...

Днес написах предговора. Ще поработя още малко върху подредбата и "изчистването" на съдържанието, и/или ще добавя нещо ново, и ще я дам за предпечат и печат.

Благодаря на майка ми и брат ми, които този път осигуряват нужната сума - оценявам безкрайно всяка подкрепа по Пътя си!

Старая се... Оценявам, дори когато мълча по въпроса.

Все да говоря за едно и също - не бива...

Всеки би омръзнал, правейки така...

Та...

Това е. Споделих.

Благодаря за вниманието.

Лека нощ... и... за финал на тази публикация споделям един цитат от Вонегът, когото Кайо много обичаше като Човек и Писател:

"Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас."

- Кърт Вонегът

P.S. Заглавието на бъдещата ми книга е разкошно, според мен, ще го споделя скоро, като е книгата в предпечат и печат! Обичам смислените - сами по себе си - заглавия...

Не зная кой е човекът (или фотографът), стоящ зад тази снимка, затова не споменавам име... Взех я от интернет. Статията в Уикипедия за нашия прекрасен Кайо е тъкмо с тази фотография.

Светла памет и мир на Душата му!

Нека всеки, който може - да остави такава светла и добра следа...

54

11

Честит празник на Поезията и Музиката!...

 

ГОЛЯМА Е БОРБАТА...

Но тогава и Дарът свише е огромен...

Това, което е лек, то е и отрова...

Но и това, което е отрова - лек е!

И така вървят хората, Душите - от векове,

напред - към нови дарове...

Зная, въжето щом е опънато над бездна -

тежък става този земен кръст!

И няма къде да скриеш скръбта,

тя за нова градина е земна пръст...

Нека си повтаряме и разберем това.

То е ключ за тъй важната за нас врата -

към утешената Душа.

P.S. За своя Живот аз днес благодаря!

РАЖДАНЕТО, ЛЮБОВТА, СМЪРТТА, РАБОТАТА...

Това са "колоните" на храма на човешкото Битие...

Ни повече, ни по-малко.

Раждането остава бързо назад... Като първа стъпка... която скоро се забравя.

Остават тези трите:

Любовта

Смъртта

Работата

-

за осмисляне...

За преживяване и пътуване...

Защо написах смъртта преди работата?

Защото за някои хора, с особена чувствителност (дарени навярно) - усещането, мисълта за смъртта, предчувствието - стават двигател за Работа...

Стават гориво - за превозното средство, с което минаваме през този свят, за по-малко или повече време - гориво за Тъгата, която е свещена, и е смесена със Състрадание, мекота, обич, склонност да разбереш и да простиш...

Това е сърцето, което обича.

Само то работи истински.

В този свят...

P.S. Хубав ден, успешна седмица...

Зная, че ме обичате.

И аз ви обичам.

Вижте анализите и рекламите

Подсилване на публикацията

4

2