ЧОВЕКЪТ Е ВЪПРОС И НЕ ТЪРПИ ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ОТГОВОР...

Всеки опит да бъде поставено Човешкото в рамки - удря на камък.
Защото... един ден Отговорът е: Поспи. Легни.
Друг ден е: Събуди се. Стани...
В един час и миг Отговорът е: Бъди щастлив,
а в друг - изплачи Мъката си... Трупаната с дни, месеци или години....

Понякога отговорът е, че няма Отговор. Камо ли Един...
Или е така скрит, че да го намериш едва след време...
И се налага да живееш със "сляпа вяра"... в Утрешния ден...
И в Смисъла му....

В един момент Човекът е Творец.
В друг е Възприемащ.
В един е Спящ, а в друг - Буден.
В един миг е Добър и слънчев, а в друг - мрачен Защитник... дори с ярост... На нещо, което изглежда е важно, поне за Момента!....

Всичко носим в себе си. Човекът носи в себе си...
Аз мисля и вярвам, откакто се помня, в това...
И повече толерантност е нужна - към това, което Е в Момента...
Без излишни съвети,
без излишни награди,
без излишно напрежение...
Просто - приемане! Когато може...
На себе си и другите, и на Мига...

Ключът към Вечността е само в Душата.
Къде иначе?
Но жалим за загубите, за телата...
Нормално е - хора сме!

А и не сме го видели този ключ към Вечността в Душата - само предчувстваме Нещо, понякога... Или смътно си Спомняме.....
Някои от нас поне, а може и всички... не зная.

Има толкова отговори. И все валидни.

Майната им на готовите отговори... На рецептите и предписанията - милион и триста хиляди, минимум! Какво говоря - милиарди....

Всеки е малко или повече Сам на Пътя
и следва да потърси Отговорите сам,
не наготово...

Може би сме родени, заради това...
До голяма степен.
Не пречи да се ползваме от чуждата Мъдрост, когато чувстваме, че е истинска, разбира се 
Но да си припомняме и своята, своя опит - не е зле, не е излишно... Защото го затрупваме понякога - под пластове чужди съвети и очаквания... Излишно. Личният опит е важен, много важен. В него сме сигурни - именно затова е толкова значим. !

Понякога и Оптимизмът,
и Безнадеждността
звучат малко или много - с фалшива нотка в тях...
Преструват се на Точка.
Но човекът, Душата - те са многоточие .....

Нищо ново не казвам сега, но сякаш бе нужно... да го напиша сега...

Ето още нещо от мен и днешния ден:

Липса

От липсата понякога се ражда красота,
от нея понякога се ражда Любовта,
кое друго, ако не жаждата
ни кара да търсим вода...
От липсата -
в пустинята -
се ражда красота.

***

ИСКРЕНО

- За какво ти е тази рима?
Я вземи я захвърли...
- Но къде ще изкара следващата зима?
- Ще намери подслон, когато завали...
(Дори да валят само сълзи...)

В Душата отговорът скрит е,
но как да стигнем до него -
под пластове "ум" зарит е...
Не е той за "ширпотреба"...

Небесна, северна звезда ли е тази Душа,
или сме просто от плът и кръв - земя?...

Търси, не се отказвай -
като човек роден си и нямаш друг вариант,
и да не вярваш - ако продължаваш да вървиш -
Пътят сам ще те открие и ще засияе като брилянт...