Днешната ми усмивка... Първо-августовска 🙂

Продължавам, все така,

да бъда като слънцето и дъжда...
Ту плача, ту се усмихвам...
И ден с ден, и час с час не си приличат, или само външно...
Не зная нормално ли е или не... Доста приличам на децата. Може и да е нормално. Дори хубаво... 

"Никога не можеш да влезеш в една и съща река два пъти..."
...
Да, продължавам да мисля и да се вълнувам повече за Душите. Те са все пак онова, което... Остава.

И... Мисля си - колко противоречив е Човекът. В това число и аз. 
В ранната си младост имах изключително развит усет и възприятие най-вече за дълбоко трагичното в Живота, земния. Плачех често, и за други хора и съдби...
Но Животът ме поведе по по-светъл Път...
По-слънчев...
Чрез моите съпруг и дете...

(Едновременно буди възхищение и жал у мене Човекът! Има и привлекателни, и непривлекателни черти... Това се отнася и за себе-възприятието ми. Объркващо, но какво да се прави... Вече споделих - като слънцето и дъжда съм... Все още, все така. Душа... Слънчогледова....)

1 август 2026... Красив нов месец!

 Хубав август, приятели и непознати!

Моят започна с Паневритмия, в Борисовата градина, София, с моето дете и други сродни Души 
*
Здраве и Радост желая на всички ! 
*
Юли го изпратих с факта, че новата ми книга (която е всъщност Наша, но за това - по-късно) -
"ОТ ЛЮЛКАТА ДО ЛЮБОВТА",
чиято готова корица скоро ще представя тук,
"влезе" в предпечатна подготовка, и до края на месеца, живот и здраве, ще е готова, за радост!
Доверих/ме/ се за тази своя книга на ИК Compact Print - град Видин (река Дунав да ни я "ориса", тъй да се каже) 
*
Душата трябва да се изрази през Август... И през всеки друг месец от Годината!
И през всяка година от Живота!
За да е пълноценен и смислен Той 

P.S. Снимка - с телефон - от мен или от детето ми, Дунавската равнина, през юли (2026) 

***