Понякога, мисля си, всички ние заслужаваме да бъдем по-щастливи... Да се почувстваме по-добре
Винаги, мисля си, моята топлота ще ме спасява, защото не намаля с времето, въпреки Живота ми в света... И това го считам за безценно
Понякога я губя, разбира се, изстива ми сърцето за малко, от болка, изтръпнало сякаш, след удар... Но после - отново се връща към себе си. А моето "себе си", оказа се с времето (и това издържа Проверката) - е Топлота. Повече, отколкото всичко друго... сякаш. Макар да има още много "примеси" в мен, разбира се. Включително горчивина. С топлотата си я неутрализирам, трябва, старая се... Защото аз ще остана със себе си във Вечността - духом, по Душа, и е добре да живея не с горчивина, а с топлота. И в крайна сметка - едно и също е за всички, важат правилата /"на играта"/ за всички ни, не бива да приемаме наистина нищо като чак толкова лично предназначено за нас, и лично насочено /едва ли не създадено/ само за нас... Не, за всички Е...
...
Страховете, гневът, слабостта - чувството за тях - трудно се претопяват и трансформират, трябва да призная. Като дойдат - приливна вълна са... Сякаш.
Но нищо не е невъзможно. С времето всичко се превръща от невъзможно във възможно. Стига да е по Божия промисъл за развитието на нещата, световете и най-вече - на Душите ни.
Хубав ден ви желая...
Аз реших да опитам днес как бих изглеждала с руса коса, но не в реалността, за да не "тормозя" косата, а просто помолих Gemini-то да пресъздаде по този начин моя снимка. Нали в днешно време имаме всякакви варианти /за действие и бездействие/
Подадох обаче снимка, която бях направила вече черно-бяла, и после си казах - удачно ли беше, трябваше цветна снимка да пратя, но... хареса ми резултатът, в крайна сметка
По-ангелски вид май има светлата коса... Знам ли... Вие ще кажете...
Вижте по-малко
