Дневник на писателя : ПРЕРАЖДАНЕ...

Тъй като обичам да мисля и чувствам... и имам силен навик в тези две посоки, така да го кажа... и си мисля днес - дали след време, след години... или дори векове... ще бъде възможно да държа своя книга в ръце... С други свои ръце обаче... Душата ми може да се върне на Земята и да "облече" други дрехи, друга плът, друга Личност... Защото личността е "възел", плод на много фактори, и не се повтаря...

А аз, сякаш, вярвам в прераждането. В Душата най-вече, и в Бога... !
И в трите невидими измерения на себе си вярвам в Бога и зная, че Го има - и със Сърцето, и с Ума и с Душата си Го познавам (вече)

Мисля, че тази моя Душа би пожелала да се върне отново на Земята, въпреки всички несгоди на този живот тук, а и може би биха я посъветвали да стори така, заради някои мои несъвършенства... Зная, че ги има, осъзнавам ги, от време на време поне, не е нужно някой да ми казва, че ги има, да ми ги посочва.... Зная /ги/. Като цяло.... И не ги отричам.

...Дали би могла Душата ми да разпознае тогава, след време, след години - книгата, написана от мен сега, в този живот, като "своя".... ? Не зная. Няма как да имам отговор на този въпрос точно.... Толкова различно се случват нещата, понякога. Толкова индивидуално... Дори и Душата да е една и съща. Личността, обстоятелствата - никога не са /същите/.... Може би, ако си поставя за цел да запомня.....

Познавам приливите и отливите - на Любов - в Душата /си/ и това ми е достатъчно, за да зная, че ще има отново такива...

Моменти, в които искам да прегърна и да дам на много и различни Души, които срещам по Пътя си - нещо стоплящо и смислено от своята Душа....

И моменти, в които няма да мога....

Когато мога - действам.

Това /следва да/ е Закон. За всички ни... Когато имаме наистина Любов в Душата си. Събудена... Очакваща да даде... отново. Нещо ценно... От себе си....

Философията явно е в кръвта ми, тоест в "кръвта" на Душата ми, "по рождение"... И отново поразсъждавах.

Понякога - при прилив в Душата си - наистина вярвам, безусловно, че имам какво да кажа на хората, което е смислено, искрено и човешко, и може да им въздейства по един или друг - смислен - начин... Да въздейства върху чувствата и мислите. На другите... А кои са Другите, ако не - подобни Части на Същността, която живее и в моята Душа.... Трудно ми е да си представя някой, много различен от мен.....

...Но трябва да помня, вече зная, че трябва да внимавам - все пак, не всички са Подобни.
Има и някои, които не са. Трябва да внимавам...
Имам тази слабост сякаш - дефект и ефект от това, че съм Творец по природа, поне сега, в този живот - проектирам твърде много от себе си върху света наоколо и върху другите... А и много от тях проектирам в себе си, сякаш... И така границите между своята Душа и Околните неща се размиват....
А те невинаги приличат на мен.

Но имам и Сродни.

Все пак.

БлагоДаря!

Прекрасен петък желая на всички, това е Денят!