Спомням си го и днес...

И как се опитваше да каже, че няма немци, руснаци, българи, американци... всички по някакъв начин сме хора... Просто хора...

Както казваха и пееха за това някои наши любимци... От Европа и отвъд Океана...

Граждани на света... Не знам дали е най-правилно казано, и все пак... това Сме.

Особено, погледнато от Космоса...

Ама кой да гледа от там? ?!?

Няма кой... Или почти няма... Шепа космонавти на МКС, от които нищо не зависи... Поне да станат писатели после или интервюта да дават... И това е нещо! Да обяснят на хората долу как стоят нещата от неземна перспектива...

А аз знам. Без да летя насън... просто зная.

Липсват широко скроените хора. Малко са... тук.

Помня как призоваваше да бъдем смели.

Как казваше/пишеше:

"Истинската мощ е в края на силите. В края на слабостта..."

Нещо в този Дух. И е така, наистина.

И отсега мога да предскажа, без да съм пророк, че - впрочем - и аз ще липсвам на някои хора, когато ме няма...

Но сега е просто една неделна сутрин.

Та да не говорим такива неща...

Макар че човек никога не знае - кой, какво и докога...

В това е чарът, но и бичът на човешкото съществуване.

На битието ни...

Как обичам да мисля и пиша за това Битие!

Голямо хоби ми е... Призвание. Какво да се прави...

"И стихове пиша,

тъй както умея"

Понякога друго не му остава на човек...

Така променя насоката на съзнанието си - към Творчество...

От мъка към Творчество...

И без връщане назад...

С Калин Терзийски в Столична библиотека, не съм сигурна тази фотография за спомен от кой е направена точно, затова няма да пиша име... Хубава неделя пожелавам на всички!