/КОЙ УТОЛЯВА ЖАЖДАТА ЗА СВЕТЛИНА?/
Днес за Светлината иде реч...
Тя пътува отдалеч.
просто обича - Световете и Земята...
Нима не знаем - светът е светъл,
заради Светлината.
Но ето там - избухва ален мрак,
роден от разгневени души,
и разцъфва цветето на Злото пак,
и заплашва всичко да опустоши,
но идва бързо Слънчев лъч -
гнева да потуши,
мрака да изцери,
душите да утеши, успокои...
И ето тук, сега, явяват се -
трева, пчела, мечта,
поляна със цветя...
И всички те жадуват и приветстват - не пролетта,
а тъкмо онази Светлина,
която нощта превръща в ден,
слага край на угнетяващ плен
и пресътворява света уморен...
И идва тя, и идва тя...
Родена светла и Благословена с топлина.
*
P.S. Написано от мен току-що, по случай Световния Ден на Поезията,
и вдъхновено от един поздрав /и към мен, за което благодаря!/ с прекрасното, безсмъртно стихотворение на Емили Дикинсън /превод - Цветан Стоянов/:
*
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.
*
Изображение - интернет
Честит празник!