ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА...

това прекрасно изображение е от интернет

ЗА МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ, ЗА КРАСОТАТА И ЗА ВЕЧНОСТТА

Днес за най-необятната тема отново искам и трябва да пиша. Едно кратко уточнение - намерението ми е /волево/ да публикувам по рядко тук, както преди време. За да не натрапвам присъствието си, неволно, иначе публикациите ми ще са все в този дух, в който са били и досега - ценни, поне за някои хора. Благодаря за вниманието /и днес!/ <3 Полезно да е за Душата ви това, което сега ще напиша и ще прочетете /някои от вас/. Надявам се - ще имаме Време...
~

"Любе жали ден до пладне
майка жали чак до гроба"

/финалните думи на народна песен/

Тези думи звучат красиво в песента, но не са верни, не и във всички случаи. И любимият човек /любимата, и родител /майка или баща/ могат да обичат безусловно. Абсолютно сигурно е това, има безброй примери от Живота, автентични, неподправени... И често те са вдъхновението на Творците, а и обратното го има - Изкуството вдъхновява хората да вярват в Любовта, да са възприемчиви за нейната Реалност, да се настройват на нейните високи честоти... Най-хубавото е това! <3 За това за мен лично, искреното човешко творчество, от Душа и сърце, винаги ще бъде една крачка пред Науката, колкото и да е ценна тя, сама по себе си. Но тя е лишена /поне засега, официално/ от една важна съставка - Невидимото, духовното и вярата в него, усета за него. А то е неделима част от безусловната Любов, от Божественото измерение на душите и на Живота ни...
Но нека се опитам да разкажа сега една кратка Приказка за Любовта
...
Някога, много отдавна, Земята, плаваща в студения Космос, била гола скала. После се появили първите живи тела - малки, после - по-големи... Нямали пол. Не и първите видове.
Дълъг път изминал Животът на Земята, много дълги години, векове и хилядолетия минали, и се родили тук и двата пола - мъжки и женски. Новост, която завладяла Света...
Малко преди да се роди Христа, живял Платон - философ с много опитна Душа и ясно виждане за нещата. Той прозрял, че двата пола са като две половинки /заради това и думата "пол" - от "половина"/ и облякъл в мит своето прозрение. Той казвал в него - те се търсят, вечно, откакто са разделени на половинки, жадуват отново за своята изгубена цялостност... Никога повече няма да бъдат Цели, освен когато изпитват истинска, силна Любов. И отдаденост.
Хората нямали време, което да дадат на Любовта, за да се развие тя, да израсте като едно красиво Дете, да стане действително Голяма... И вечна. Но Бог имал време и им го дал с тази Цел - да станат Цели в Любовта. Отново <3
Част от хората разбрали, прозрели този Божий план, други - съвсем не...
Някои нарекли с наистина грозни имена половите органи /и те навярно идват от думата "половина"/, снимали ги отблизо, показвали ги и ги рисували насам и натам - онова, което трябвало да бъде най-лично, за да има шанс човек да стане Цял, да съхрани в Душата си най-важната Цел... Постепенно мнозина престанали да вярват, че са половинки. Престанали да търсят. Въпреки тъгата и копнежа, които изпитвали понякога... Започнали да пият хапчета. За да забравят най-вероятно. Да забравят най-истинското в Живота. Да го погребат някъде под пластове други образи и вяра в друго...

Появили се много книги, които учели: "най-важното е да обичате себе си. С-е-б-е С-и! Не вярвайте в Друга Любов! Тя не съществува освен в приказките, които искат да ви измамят... и да ви боли после още повече..."

Завета на Христос бил някак, леко, оставен настрана... Той също говорел за Любовта:

"Обичай ближния, както себе си."

Какво значело това? Значи - да не мразим себе си, да не се виним излишно, същото, което и към другите да проявим - същото и към себе си. И обратното... Като в "Ин и Ян" - изображението, родено на Изток - преливащи сме... един до друг, в кръговрат... Равни. И взаимодействащи.

~

Всъщност всичко било по-просто. Бог не иска твърде много да затрудни Душите ни, иначе как ще намерим Пътя обратно към Него?...

Ако погледнем делфините - как безгрижно се радват на водата и на присъствието си, как си помагат, а помагат и на други, и на нас, хората...

Ако чуем най-красивите мелодии и текстове - в тях винаги е вплетена Любовта. Онази, безсмъртната...

Ако видим най-красивите картини на света - в тях е втъкана Любовта - като нежен поглед, като нишка, която облича всичко в ефирност...

Ако видим най-красивите скулптури - в тях е Ангелската красота на някои хора, на някои състояния и черти на лицето, на тялото...

Ако прочетем най-ценните книги на света - в тях е възпята или изплакана Любовта, променяща Животи и Съдби, във вечно движение, като вихър, който просто танцува и въвлича в своя свещен танц Душите, които успее да заплени, да запали...

...

Ако погледнем в някоя обикновена вечер през някои прозорци на обикновени домове по света - пак ще Я видим. Тиха и скрита почти, сякаш незабележима...

Някой подава на друг чаша вода... След години другият прави същото за първия, който е подал... Взаимна грижа се нарича. Много е лесно, много е простичко. /Достатъчно е да не се съмняваш в Любовта и да намериш още някой, който не се съмнява в Нея.../ Давам ти каквото мога, даваш ми каквото можеш... Най-важното остава желанието да Дадеш. Да се погрижиш. Защо? Защото обичаш... Защото има нещо, трудно назовимо може би, което те кара да се грижиш...

Хората едно име са му дали. Любов...

Сексуалността, интимността по-добре да кажем, е една малка частица от нея. Важна, но частица... И онези, които не разбират думата "интимност", едва ли могат да разберат съвсем и думата Любов... Защото Тя няма нужда от показност. Няма нужда от друго, освен да Е, да съществува... И верността не е трудна, тя се ражда в Обещанието между двама, за общ път, за единство, каквото и да става, при всички обстоятелства, дори да умееш да обичаш в душата си и други хора, дори да си влюбен/а в Любовта... Най-малкото - ако има Дете или деца - Любовта обхваща и тях, тази, която е Обещание, родено между Двама.

По хоризонтала и по вертикала съществува Тя. Майка или баща на рожба дават... Всичко, което могат.

Любим - на любима /и обратното/ - също.

Понякога и приятели, помежду си... Но е по-трудно. Там е Любов като потенциал, неразгърната. Защото именно Животът заедно дава място и време на Любовта да расте, да се изрази, да се усили, макар невидимо. Да Дава... Макар и "просто" чаша вода на някой, който в момента не може да стане и сам да си вземе. Или сама...

Та това е накратко за Любовта.

Няма нужда от имена за някои неща. Те само развалят Магията...

Любовта е именно Магия. Най-бялата, необяснимата, Красивата...

~

Опитах и днес. Написах каквото можах в този момент. Хубав петък - Ден на Любовта, Хармонията и Красотата...

Да бъдем обичащи и обичани ! ...

По най-красивия възможен начин.

Иначе от животът не става Живот... Поне според мен.

Моите думи винаги ще са слуга на Любовта. Така сърцето ми пожела.

14.10.2022,

Кристина