„Всичко
започва от детството” е от онези книги, които наистина помагат,
напомнят ни важни истини, които често забравяме, улисани в ежедневието си и
които винаги е от полза да прочетем, и дори да препрочитаме от време на време.
Авторката,
майка на три деца, с думите си, изпълнени с много обич и разбиране, сякаш
почиства рана на дете, паднало, докато играе, за да заздравее мястото след
това. Тази игра е самият живот, а нараненото дете... – това сме всъщност почти
всички ние. Защото всеки е бил дете, някога... И почти всички родители допускат
едни и същи, повтарящи се грешки, за жалост. Стела Даскалова, с много честен и
интелигентен анализ, и наистина с любов към хората (и към децата, и към
възрастните), ги посочва, за да ги осъзнаем и да ги избягваме в бъдеще. Целта е
една – да постигнем мечтаното щастие и хармония в душата и в живота си! Затова
тази книга не е само за това как да бъдем по-добри родители, но е подходяща за
всички хора, които имат нужда да осъзнаят по-добре проблемите си и да излекуват
раните, получени в детството - тоест и за самопомощ е... Книгата съдържа
конкретни и ефективни препоръки, съвсем достъпно и ясно, недвусмислено
написани, и с това се нарежда до универсални помагала за родители като „Детето
и ние” на д-р Хаим Гинът.
Помните
ли филма „Изкуствен интелект” на Стивън Спилбърг? В него, едно малко момче-робот
мечтае само за едно – за любовта на майката, която го е осиновила... Мечтае да
се почувства истинско, обичано дете, и да има място в сърцето й за него! Преминава
през какво ли не и готово на всичко, за да „заслужи” и да живее с тази любов...
Като в тъжна приказка. А всъщност, най-тъжното е, че тя се повтаря, като в
порочен кръг, и в нашата житейска реалност... И дори се случва на обичани деца!
Само, защото родителите им не са показали и облекли в думи и прегръдка любовта
си...
„Всички щастливи семейства си приличат, всяко
нещастно семейство е нещастно по своему.” Тази прочута мисъл на Лев Толстой звучи проникновено, но всъщност не отразява истински реалността. И
щастието, и нещастието на семействата, на децата, на родителите и на
възрастните хора въобще, имат корени в едни и същи модели на възпитание, които
обаче са коренно противоположни помежду си и затова имат противоположни
резултати – именно щастие и нещастие. Тази книга разкрива проникновено тези два
модела и ни призовава да се запитаме – кой от тях бихме избрали съзнателно?
Тази
книга ни учи как да прекъснем този порочен кръг и болката от него, как да
протегнем ръце и да прегърнем детето си... И себе си дори. Стела пише с душа,
познаваща естествената мъдрост на децата и на индианците, например – тоест на
онези, които са близо до Духа, необременени от изкривени убеждения за света, в
който сме родени. Тя е смела и силна духом, и с това ни води към по-голяма съзнателност - най-вече за това, че винаги имаме избор за това с каква нагласа да приемаме нещата, които ни се случват и които ни заобикалят, и на какво да отдаваме значение. Чрез нейните топли думи разбираме, че животът ни може да е не
постоянна болка и борба, а радостно и вълнуващо пътешествие към нашето
самоусъвършенстване – като души и като човешки същества. Ако заживеем с такава
нагласа и я предадем и на децата си – светът ще види колко вътрешно
богати и колко усмихнати могат да бъдат хората! Не през цялото време, но през повечето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар