Днес искам да споделя с вас, скъпи приятели и читатели, два отзива за втората ми книга "Слънчогледите се прераждат в слънца", които са ми особено скъпи и за които сърдечно благодаря на Дани и Васко, защото са отделили наистина от времето си, за да напишат тези прекрасни думи за книгата и да ме подкрепят... <3
~
Впрочем с тази своя книга участвам в класацията "ЛЮБИМИ БЪЛГАРСКИ КНИГИ" на фондация "Буквите" за книги, публикувани през последните 12 месеца - ето къде може да гласувате за "Слънчогледите...", ако имате желание: bukvite.bg/clas/book.php?id=21
/Гласуването става много лесно - през Фейсбук-профила ви./
Тук можете да намерите връзки към откъси от книгата, публикувани в интернет - candysays.blog.bg
Тук можете да намерите връзки към откъси от книгата, публикувани в интернет - candysays.blog.bg
~
Ето и двата отзива, за които стана дума в началото на тази публикация :)
Скъпоценният живот...
Слънчогледи, които оживяват, подават ни ръка, и
с благи и изящни, но и решителни слова възраждат оптимизма и жизнелюбието в
душите ни и ни помагат да насочим взор към всеобхватната светлина на слънцето,
на доброто.
Така бих нарекла творбите на Кристина Митева от
новата й книга „Слънчогледите се прераждат в слънца”, така ме накараха да се
почувствам. Създадени с проникновение, богати на поезия, те са призвани да
вливат живителни сили в душите ни, да превръщат тъгите в радости, да дават смисъл.
И са храна за размисъл – защото човек освен че чете, неминуемо малко или повече
прави и свой нов прочит на обхванатите важни теми, преоткрива ги, а това е нещо
много ценно.
Тук е мястото да кажа, че ми се иска никой
читател да не се поддаде на риска да възприеме книгата на Кристина като сборник
с постулати. Тя е сборник с красиви знания, които подкрепят духа и предразполагат
към размисли и осмисляне! Тъй като познавам Кристина, нямам съмнение, че именно
това я е водило!
Темите в творбите са общочовешки, а прочитът на
Кристина Митева е оригинален и вълнуващ, изпълнен с прозрения, с разбиране и
внимание и с онази неподправена смела мъдрост, която спохожда хората с много
фина чувствителност. Книгата е толкова съдържателна, че трябва да се чете бавно.
И да се прочете отново. Много бавно и внимателно, защото всяка творба, дори
всяко изречение носи смисъл, до който трябва да се достигне, да се вникне.
Може би някой ще си помисли, че разлиствайки
страниците, ще се потопи в розов възторжен свят, обгърнал единствено добрата
страна на човека и загърбил реалността. Ще бъдете изненадани, дори стъписани:
Още в първото си есе „Ти си човек” Кристина изважда наяве тежката
противоречивост на човешката природа, която може да наранява и обижда, но и да
се грижи. Може да реже с нож, но и да рисува с всички цветове, със същите ръце.
И сякаш прегръщайки ни, със загриженост, а не с
назидание, Кристина ни прошепва: Мисли и
избирай внимателно!
Изборът ни харесва, когато ни носи щастие или
чувство за лично достойнство или нещо друго, което е ценно за нас – ни казва
авторката в есето „Сами избираме какви да
бъдем”, посветено също на избора.
Всички есета ме развълнуваха, но най-силно ме
докосна „Река, музика, душа...”. Аз съм любителка на планинските езера, в
буквалния смисъл на думата. В моите очи те одухотворяват планините, омайват ме
със спокойните си бистри води.
Кристина обаче ме накара да преоткрия красотата
на реката. В прекрасната й творба реката оживява, говори. Отмива и отнася
горчилките. Носи и предава силата на Живота, ласката на Мъдростта, радостта на
Музиката. И човек започва да усеща така жадуваното облекчение на споделената
болка.
Затова авторката ни насърчава: „Когато сте тъжни и отчаяни – идете и
седнете на брега на някоя река. Просто поседете край нея. Ако трябва –
поплачете, мислете, гледайте я, слушайте я или спете край нея...”
Книгата включва и интересни отзиви на Кристина
за други книги на други писатели-личности – за Радослав Гизгинджиев и романа му
„Рай”, за Людмила Филипова и нейната красива книга „Където се раждат ангелите”,
за Калин Терзийски, за поредицата „Ням свят” на Стефан Кръстев, за Иво Иванов и
„Кривата на щастието”. Мисля, че това, което свързва всички тези хора и тези
книги, е голямата човещина, толкова жадувана и толкова недостигаща ни.
Кристина не е пропуснала да посвети добри думи
на своите любими автори, от които черпи вдъхновение и опора – Достоевски и
Вонегът.
Следва разделът „Автопортрети, нарисувани с
думи”. Откровения, които пленяват и ни помагат още по-добре да опознаем авторката,
нейната душа и търсенията й, любовта и красотата, които носи в себе си. „Аз
пазя като скъпоценност всяка добра дума, която някой някога ми е казал, за да
имам сили, когато са ми нужни”. Нима тези искрени думи на Кристина не са лек за
всеки?
Много приятна изненада са стиховете, събрани в частта
„Душата ми е поле от слънчогледи”. Леят се с невероятна лекота, пресъздават
светове, превръщат сълзи в надежда.
„Вятър гони листата” е стихотворението, което
най-много ме очарова. С поетичния си танц, претворяващ сякаш целия живот.
Вятърът – това са годините, времето. Листата – това е случилото се в живота,
спомените, мислите, хората, местата, музиката, изгледаните филми, прочетените
книги, любовта, болките и настроенията и най-трудните решения.
„И миналото,
когато трябва,
отронва се меко от душата, както от дърво
се отронват през есента листата...”
Книгата завършва с разказа „Сътворение”. Той е
една магия, скъпоценен кристал.
По вълшебен начин Кристина е успяла да види и да
изрази сякаш целия живот, целия смисъл на света, на вселената, на човека, на
Всичко. И да предаде своите послания и прозрения.
Много фино е съчетала описателните разяснения,
разсъждения и изводи с разказа за конкретни действия на конкретни хора.
Има приказно обаяние в умението на Кристина да
преплете безкрая на космоса, планетите, галактиките и времето със земното,
човешкото, познатото, сегашното. Движението и спокойствието. И Красотата.
В желанието си да представя по-точно
впечатленията си от книгата, реших да изброя някои цитати:
„Не сме
наказани с Живот, а сме дарени с такъв”
„Поемете
дълбоко въздух, простете си някак миналите си погрешни избори и с вяра и
усмивка посрещнете Новия ден!
„Да бъдем
в хармония с различните неща у себе си, колкото и да са противоречиви понякога”
„Никога не
позволявайте на някой да ви „смали”. А и вие се старайте да не „смалявате”
другите...”
„Телата ни
са ограничени, но душите – не”
„..ние
имаме трески за дялане – макар едни повече, други – по-малко”
„Въздържанието
от злословене върши чудеса в човешкия живот”
„Отучването
също е вид учене.”
„А колко е
хубаво, когато се научим да живеем по-добре, усвоявайки определени неща, когато
смъкнем от плещите си поне част от товара, който мъкнем неизбежно със себе си
през живота... Колко е хубаво! И леко...
„Човек е
призван да преодолява себе си.”
„Ако се
чувстваме по-добре, отколкото сме се чувствали, ако сме по-полезни и спокойни в
отношенията си... – то това е безпогрешен ориентир, че сме на прав път.”
„Душите...
почти винаги имат нужда от тези две неща едновременно – да се усъвършенстват,
научавайки и усвоявайки нови умения, знания и уроци, както и да бъдат излекувани
от стари рани, травми, погрешни схващания и модели.”
„Научаваме,
че можем да бъдем „ние”, вместо „аз” и „ти”.”
„...някои
хора с нежно сърце крият любовта си от очите на света. И носят черни очила, за
да не разпознае някой в очите им нежността...”
„Знаех, че
любовта не е в страстта, във високите токчета и гримовете на жените, нито в
парите на мъжете, нито в игрите на онези, които се преструват на влюбени, за да
бъдат с някого за малко...”
„Но вече
зная, че живота не е просто пъстър, а безкрайно дълбок. Неизчерпаем...”
„ Лесно е
да обичаме или мразим живота, според временните обстоятелства. Но аз мисля, че
сме призвани да се научим да го ценим, уважаваме и разбираме в дълбочина...”
„Според
мен най-добре правят хората, които изграждат и възпитават в себе си известна
дисциплина и уравновесеност на отношението си към Живота.”
„...нишките
на истинския живот – този, в който не си вече само „Аз”, а нещо повече.”
„Есенцията
на Любовта е грижата за Другия.”
В заключение бих казала, че творбите и личността
на Кристина са необходимият голям плюс, който балансира душата ми и ме кара да
се чувствам по-пълноценно. Тя е толкова крехка и нежна, и толкова силна! И книгата
й е такава – фина и силна!
Даниела
Василева
Човечеството е поле
със слънчогледи...
Още преди да знам
кога издателят ще се обади, че книгата вече е отпечатана, бях решил веднага да
отида и да взема тиража.
Не защото авторът е
моето момиче и спътница в живота.
Не защото имам
някакви семейни или други битови задължения.
Не защото отпечатването
се позабави и срещна доста трудности от различно естество.
Не защото я прочетох
на телефона си в метрото, на път за работа и обратно.
Не.
А защото я прочетох
на един дъх и с риск да пропусна спирките си.
Защото пътуването
докато четях, траеше само миг и думите от текста се стелеха в съзнанието ми и
заглушаваха записа, съобщаващ коя спирка следва. Сякаш влакът не пътуваше към
крайната станция, а возеше всички нас – пътниците, към един свят, изпълнен с
много истина, много доброта и много смисъл.
Всеки творец, бил той
художник, музикант, писател или друг, изразява себе си чрез своето творчество.
Същото важи и за Кристина Митева, автор на „Слънчогледите се прераждат в
слънца“. Аз имам рядката възможност, не просто да наблюдавам от първия ред
развитието ѝ като творец, но и да
участвам в него на сцената, на която животът ни е поставил да сме заедно.
Самият аз разбирам чудесно огънят и тръпката на преживяването, наречено
създаване на словесна творба. Това по естествен начин ме направи съпреживяващ
участник в пътя и вдъхновението на Криси, докато тя събираше своите мисли,
вдъхновение и просветление, пишейки настоящата книга.
Имах възможността да
видя лутанията на твореца, търсещ понякога и слепешката, верния път към сякаш
винаги далечната точка светлина в мрака на човешката съдба. Път изстрадан, но
изпитан, разбран и споделен, защото доброто е наистина Добро, само когато е
споделено с търсещите. Защото водата утолява жаждата, само когато е споделена
със жадния. Защото плодовете на душата са свещен дар към Бог, само когато са
споделени с бедните духом.
Това разбиране, което
е и естествена същност на Криси, доведе в крайна сметка до раждането на
„Слънчогледите се прераждат в слънца“. Защото творецът не може да остане
затворен в себе си, в своя свят на откровение и изследване. Творецът трябва да
сподели своя път към светлината и доброто с другите, за да намери смисъл
преливащата му душа. Този път често е осеян с различни трудности и изпитания,
но да видиш, че друг е успял означава да вървиш по-уверено по стъпките,
оформящи твоя път.
Книгата е сбор от
разнообразни по жанр и изказ текстове – стихове, есета, разкази. Всички те са
изградени от изразени с думи картини от душата на Криси, които тя грижливо е
оформила и подредила в поредица от текстове. Тези картини рисуват живите образи
на съзнанието, търсещо смисъла на доброто и злото в нашия свят и мястото на
човешката съдба, приклещена между тях. Отгръщайки страниците една по една,
читателят не един и два пъти ще открие между тях своите болки, страдания,
радости и откровения и ще се почувства герой на една сцена, споделена с цялото
човечество. Читателят ще открие и съпреживее отново своя собствен криволичещ и
несигурен път между доброто и злото, което се нарича ЧОВЕШКИ ЖИВОТ. Защото
животът се ражда там, между бреговете на двете изначални сили, между
напрежението, породено от вечния напор на светлината и мрака в душата на всеки
един от нас.
Какво от това ли?
За някои – нищо. То е
ясно.
Но който открие себе
си като герой в страниците на книгата, който разпознае собствените си стъпки в
пресъздадените истории, той ще знае със сигурност – има поне още един като мен.
Това е преломният момент, когато в тъмнината на несигурността и самотата
просветва първият лъч споделеност. Това е моментът, в който душата намира
смисъла на всичко, за което се е борила и страдала. Тогава страданието се
превръща в благодатни плодове, отгледани със изстрадан труд и поднесени на
олтара човечеството. Тогава сълзите избликват златни направо от душата, защото
тя най-после е стъпила на пътя към дома, както Криси казва в едно свое
стихотворение, включено в книгата:
“Да позлатиш...
...сълзите си,
и пътя си,
живота си,
сърцето си
да позлатиш...
И не в прах,
а в светлина
да се превърнеш
един ден...
У дома да се
завърнеш.
Позлатен.”
Защото така или
иначе, всички ние се завръщаме в своя дом, откъдето сме излезли преди време.
Защото тази книга
описва едно от многото завръщания, преплитащи се и преливащи в магията на
ЖИВОТА.
Защото това завръщане
е изписано в книгата с много Чистота, Любов и Вдъхновение.
Васил Йорданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар