Неотдавна
се зачетох в една книга, чийто предговор, написан от автора, започва така:
„Немного книги могат да се похвалят с това,
че са спасили човек. Но ето тази – „13 парчета от счупеното време”, спаси един.
Мен.
Преди шест години бях затънал в една от
най-дълбоките дупки на света. Алкохолът беше мой брат, депресията – моя сестра.
Спях през деня. Нощем мислех за смъртта. И пиех.”
Авторът
е Калин Терзийски, разбира се.
А той
не е само писател... От тази книга става ясно, че той е чудесен и наистина
талантлив художник. Но сам казва, че не смее да се представя като такъв „официално”.
Даже и „писател” не е искал да го наричат. Всъщност е лекар. Нищо че сега не
практикува. По призвание е и
художник, и лекар, и писател. В този ред точно! Той е хронологичен ред в
случая. От дете рисува. Работил е в психиатрия, по специалността си. И пише...
И с трите дейности помага на хората. На който – както успее. Според случая...
Но той,
както гласи клишето /а клишетата са верни в почти 100% от случаите – именно затова
са станали клишета!/ е и раним, чувствителен човек. Душа, открита към света и
хората... Затова навярно пие. Затова навярно изпада периодично в депресия,
макар да е постигнал много в живота си. И когато това стане – неговото време
(онова време, дето тече вътре в неговите вени и в неговото сърце) се счупва...
Така
той, от време на време, е принуден да изживява счупването на своето време...
Уви.
А аз се
надявам най-искрено, че отново ще се появи книга, или пък изложба, която да го
спаси от счупеното на парчета време. Дано!... Ако мога – ще помогна за това.
...Но
какво е всъщност това счупено време?
Ще се
опитам да обясня... Защото като творец, и - смея да твърдя - сродна душа на
Калин, мога да го разбера до голяма степен. Отвътре...
Ето
моето обяснение:
Тече си
времето – например в пясъчен часовник. Тече и всичко е нормално. Керваните си
вървят през пустинята на живота, кучетата си лаят, но човек успява да се справя
с нещата (и със себе си!) и се чувства, общо взето, добре. Но понякога нещо се
случва. Сякаш някой хвърля камък по часовника, и ето – пясъка в него се
разсипва навсякъде... И човек започва да губи почва под краката си, сякаш
затъва в подвижни пясъци... Знаете – коварно е! Или поне сте чували... Опитва
се да върне пясъка в часовника, опитва се да поправи „счупеното време”, а също
така да си стъпи на краката отново, но е трудно, до невъзможност понякога
сякаш...
И
единствения начин да се спаси човек е сам да изскочи от подвижните пясъци – с голямо
усилие на волята /не коя да е, а Волята за Живот!/. И да си направи сам нов
пясъчен часовник. Или пък такъв от камък – за да не закъсва човек по същия
начин след време...
Много
мога да ви говоря за времето. И за книгите /а тези на Калин не са малко!/. И за
хората. Както и за художника/ лекаря/ писателя/ с една дума – Твореца и Човек –
Калин Терзийски. Защото вече го познавам. Но ще оставя неговите творби сега да
говорят за него. Мисля, че така е най-добре и най-честно. А той обича честните
неща. Надявам се, че в следващите картини и редове ще усетите Душата му.
...Преди
това само ще кажа още едно нещо – Калин и жената до него – Ивана, са едни от
най-милите и сърдечни хора на света! Поне сред тези, които аз познавам... Винаги
ще помня как посрещнаха и прегърнаха мен и съпруга ми в дома си през един така студен
неделен ден, който всъщност не бе отдавна – 24 януари 2016 година. С такива
хора наоколо е по-хубаво да се живее!...
~
...Ето
и обещаните няколко „парчета от счупеното време” на Калин. Всъщност – капки кръв
от сърцето му...
*
Той живее в книга
Хербаризиран между тридесет и втора
И тридесет и трета страница
А книгата е сложена на рафт
А рафтът се намира във мазе
Което е във стара къща...
Която е отдавна изоставена
И тъй като животът му не е
Безкрайно интересен и
Изпълнен с удоволствия
Човекът, който е хербаризиран
Се занимава с размишления
И четене на двете страници
Между които се намира.
*
ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ЧОВЕК
Човечеството е човек
Който не знае
В началото е или във края
На своето скиталчество
Човечеството е човек:
Току що се е събудил и е станал
Кръвта все още го боли, главата му се мае
Седи уплашено и гледа:
Дали сега е неговото спазматично детство
Или пък странното му неразположение
Е тежкото, последно и накъсано
Задъхване
Което, ние знаем,
Задъхване преди Смъртта е
Човечеството е човек
Който не знае
В началото е или във края
На своето скиталчество
Човечеството е човек:
Току що се е събудил и е станал
Кръвта все още го боли, главата му се мае
Седи уплашено и гледа:
Дали сега е неговото спазматично детство
Или пък странното му неразположение
Е тежкото, последно и накъсано
Задъхване
Което, ние знаем,
Задъхване преди Смъртта е
*
*
ДНЕСКА СТАНАХ РАНО
Господ е златотърсач
Търси във реката
Късове от злато
Или просто се навежда
Във ръката със решето?
Слага ситото на дъното
Чака го да се напълни
Ситото му е Светът!
Има нишки от стомана
Хиляди – кръстосани!
Важното от дребното разделят...
Днеска ситото на Господ е затлачено...
Станах рано тази сутрин
И помислих:
Няма ли да хване Господ
(Страшно е да се помисли!)
И да тръсне силно ситото
да изтърси гневно тинята?
Няма ли със тинята да падне
Във реката много злато?
Аз от тинята ли съм във ситото?
Или от златото?
И въобще...въобще...въобще
Страшно е да се помисли!
Господ злато ли издирва?
Търси във реката
Късове от злато
Или просто се навежда
Във ръката със решето?
Слага ситото на дъното
Чака го да се напълни
Ситото му е Светът!
Има нишки от стомана
Хиляди – кръстосани!
Важното от дребното разделят...
Днеска ситото на Господ е затлачено...
Станах рано тази сутрин
И помислих:
Няма ли да хване Господ
(Страшно е да се помисли!)
И да тръсне силно ситото
да изтърси гневно тинята?
Няма ли със тинята да падне
Във реката много злато?
Аз от тинята ли съм във ситото?
Или от златото?
И въобще...въобще...въобще
Страшно е да се помисли!
Господ злато ли издирва?
*
*
„Помислих си: Никой не знае какво е
преживял някой друг в живота си. Само преживявалият си знае – колко пъти, как и
защо е бил щастлив, нещастен, учуден, объркан или просто е гледал как тече уж
невидимото време.”
/”Имен
ден за добрия човек”/
Тези стихове от пост на Емилия Естаткова:
ОтговорИзтриванеПаднеш ли не се изправяй бързо поседи...
Къде са публикувани официално?
Това са думи на Калин - автограф е дал някому с това послание. Емилия Истаткова бе публикувала тази снимка, която и аз публикувах тук, в коментар под негов статус във Фейсбук. Затова написах, че чрез нея имам тази снимка. Вероятно е дал автограф на нея самата...
ОтговорИзтриване