НИЕ ВСИЧКИ... ПО VIA DOLOROSA ВЪРВИМ...

Съзнателно или не. Доброволно или не...

Аз не мисля, че има от какво да се лекувам. Нося в сърцето си раните и Даровете, които получих по Пътя си... От хората, от други Души... Това е Живот, не е нещо, което подлежи на лечение. Вярвам в това. Моят опит, моят "багаж", моят кръст...

И знаете - всеки си има... Свой.

Въпросът е другаде - самата Земя, самата среда, в която живеем и сме потопени да не е болна, да оздравее, да се промени към по-добро, да се излекува в крайна сметка - не толкова отделните същества, които са на нея сега... При излекувана Земя - всяка Душа ще се излекува, от само себе си. От общата Честота... На Любов и Доброта. На Мир и Хармония... Но това е Божа работа, наистина - работа на Господ. Аз зная... Благословение насила не се дава и получава, всичко хубаво и смислено е Дар/ом/... 

Та... Очаквам Бог да благослови Земята, това ми е молитвата към Него най-вече, сега. През 2025-та... За себе си нищо не искам, вече, наистина. Но за Живота тук, за детето си, за... Всички. И всичко...

*

Допускам, отдавна вече, че може да нося не човешка, а ангелска Душа... (Може пък да е човешка, превръщаща се в Ангелска...) Има някои признаци... Ако наистина е така - не мога да очаквам хората да ме разбират (напълно), повечето хора... Дори при добро желание... То е все едно малко дете да разбира по-голям човек, с друг опит, с по-дълъг Път, изминат вече, с друга Същност дори... Учителя - Беинса Дуно - казва, че Пътя на Ангелите и Този на Хората са различни - първият е Път на Любовта, а вторият - по-болезнен, труден, мъчителен, по-тесен - Пътят на Мъдростта. Не казвам аз това... Но мисля, че е Истина.

Аз... пожелах да бъда тук, по свое желание съм на Земята и пак мога да дойда, имам сякаш такова желание - тогава ще бъде съвсем различно, разбира се... Не че ми е най-любимото място във Вселената, но някак исках - и успях! - да прегърна Човечеството и Земята... С Душата си. Да ги разбера успях, да вникна... И желанието да помогна остана, дори се усили с времето...

Докато има страдание - ще има и Състрадание. И така е нормално, така е редно да бъде. В реда на нещата е...

Затова не искам да ми е леко, още повече сега. Само да мога да нося тежестта... Когато не мога - моля се на Господ да ми помага, само тогава... Само да ми помага да я нося, не да я махне от мене тежестта, тя е доброволна. Ако ще я маха - нека е от всички, от Човечеството, от Земята, тогава и аз се съгласявам на лекота, да ми е леко... Най-сетне... Един ден и това... ще стане. Вярвам.

Дотогава - аз вървя по Via Dolorosa, също като всички вас, и призовавам - да си носим кръстовете, с усмивка дори, с кротост, с благост, когато може... Ако някой падне под тежестта - да му помогнем да се изправи и пак да носи, да вървим заедно... Не да се крием, не да крием кръстовете в някой ъгъл, засрамени... Засрамени от какво? От страданието. Че то е "предписано" от Бог, за мен това е ясно. Свята истина...

Нека с достойнство го понасяме.

Да си помагаме... Вместо да се замеряме с камъни, дори само словесни...

Нека вдигаме счупените, ранените криле на другите Души... Така се става Човек! И Ангел също...

Само чистата Любов, от Душа към Душа лекува истински - да помним това!

И към дадено място също...

...

Заедно!... Това е Любовта за мене - ЗаЕдно.

А когато Бог реши, че няма нужда вече от Кръстове и всички уроци са научени и добре усвоени, и ще бъдат приложени...

Каква радост ще бъде тогава за всички! За всички свободни, освободени!... От тежестта...

Та - тук съм. Нося. По своя воля. Помагам... По своя Воля.

Заедно сме...

По Пътя...

Аз не съжалявам. В крайна сметка...

Пак бих... Пак Душата ми би прегърнала Човека, пак би тръгнала с Него по този трънлив Път...

Не се страхувам. Не искам лекота. Не и преди Бог да я дари.

Само да ни дава сили... И Мъдрост, и Любов. Само за тях се моля.

Това е "моята философия".

Благодаря на прочелите докрай.

* Фотография - Автопортрет

"БОГ Е ЛЮБОВ" - И НАД ВСИЧКО СА БОГА И ЛЮБОВТА...

ЗА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ И ПОРОЦИТЕ НА ЧОВЕКА, СПОРЕД ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА.

 Хората, уви, изпадат в големи драми... В противоречия, скандали... То може и заради тях да се тресе Земята. Аз искам да стоя настрана от скандалите. Не от липса на смелост /мисля си/, а поради желание и дори жажда за Мир. Все пак е Злорадство човек да се радва на караници, който и да участва в тях... Не им се радвам. Учителя говори за Всемирното Бяло Братство, което помага на Човечеството, така, между другото, и на което пречи Черната ложа, Черното Братство. По план Божий може би, с цел развитие на нещата... Навярно. 

Учителя дава и тази формула, като най-силна - за Човека поне:

"В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." 

В пентаграма, който е древен символ, Учителя вписва пет думи, а те са именно тези:

ИСТИНА, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ, ЛЮБОВ

*
Пентаграмът, обърнат нагоре (с един лъч, който символизира главата на Човека, тоест умът, съзнанието) - това е правилното развитие на човека, на хората - с поглед нагоре, към Звездите, поетично казано. Обърнат надолу същият този пентаграм е символ, използван от недоброжелатели, тъй да се каже, на хората, на Човечеството, и означава - обръщане надолу към Земята, към центъра на Земята, тоест към подземието, Ада, смъртта...
*
Преди години бе създаден един филм, наречен простичко - "Седем". Аз още учех тогава... През далечната 1995-та е споделен с хората публично. Режисьорът е Дейвид Финчър, участват звезди като Брад Пит, Морган Фрийман и други. Филмът, накратко, изследва темата за Седемте смъртни гряха. А те са - похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и гордост, но в смисъл на надменност. Има леки различия тук-там, когато ги описват - някъде добавят суетата и отчаянието също. Няма да разказвам филма, който желае може да го гледа, разбира се. Не е най-приятен, естествено, трябва да кажа, но... при желание - дава храна за размисъл.

Аз го запомних и след години, когато завършвах Софийския университет, специалност Културология, имах право заради отличен успех да пиша дипломна работа, вместо да ходя на изпит, и реших да пиша по тази тема именно:
"Добродетелите и пороците на човека според християнската етика"
Тоест - за демоничното и ангелското, и как едното ни изкушава, другото ни помага... Помолих Калин Янакиев, тогава доцент, ако не греша, сега - професор, небезизвестен, да ми помага за тази дипломна работа и той се съгласи. Малко работихме заедно по нея, но все пак - той бе научният ръководител. От него разбрах, че в православието няма "седем смъртни гряха", това е израз, присъщ на католицизма по-скоро /дано не греша, но мисля, че е така/, а според православната традиция има "просто" пороци на човека. И съответно - добродетели. Тогава проф. Калин Янакиев ми препоръча литература, аз си я набавих, четох и писах... Главно четох и цитирах в работата си един том на "Добротолюбие", със сравнително ранни християнски текстове по темата, 3-4 век, да речем, от Йоан Лествичник и други. От тази книга (мисля, че бе издание на Атонски манастир, Света гора, Гърция), разбрах за "Лествицата" - Божествената стълбица, водеща към Небето, и още много в този Дух...

Аз, доколкото си спомням, реших да "противопоставя" на седемте основни порока - седем основни добродетели, като взех за "основа" ценностите, изповядвани през Античността, 4 на брой, а именно:
Мъдрост / Разумност
Умереност
Смелост
Справедливост

и над тях, като венец поставих 3-те "надграждащи" впоследствие християнски, да речем - и средновековни - ценности, най-висшите:
Вяра
Надежда
Любов

Като съответно похотта, чревоугодието и други се "компенсират" с умереност, разумност и прочие...
Вярата и Надеждата "омиротворяват" отчаянието и леността...
А Любовта... Тя се "прицелва" директно срещу "най-висшата ценност", с обратен знак, а именно - Горделивостта. А също смекчава и Гнева, до голява степен. Потушава го...

Тоест Любовта е универсалната противоотрова.

Такива неща, общо взето, писах в моята дипломна работа преди 20 години точно /през есента на 2005-та я защитих успешно и се дипломирах с отличие/. Разбира се - добавях много цитати, което често правя и тук, във ФБ впрочем, към днешна дата, но това са детайли. Та така. При желание - помислете по тази тема... Дадох храна за размисъл. Не само аз давам такава, разбира се, но и аз... Така ми диктува душата ми. Дано ви бъде от полза споделеното.

Бог да даде добро на всички, според мярката си за различните Души 
Амин.

P.S. Бях на около 23, когато писах тази дипломна работа, а на 31 започнах да чета Учителя (бях вече майка тогава)...

https://beinsadouno.org/пентаграмът/
 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Витрувиански_човек

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пентаграм

  
 

"PHOENIX" - вече и на английски!... В Амазон.

Скъпи приятели и непознати...

Днес, на Архангеловден, ще споделя с вас най-сетне линк към моя "Феникс" в Амазон - за първи път моя книга излиза на чуждестранна "сцена", на английски, разбира се! Поне като начало...

Дължа на Alex Krasimirov изцяло тази стъпка напред, в посока - читателите по света, не само у нас, защото той даде идеята и направи почти всичко по това публикуване, действително. Благодаря му от все сърце! Той знае, но нека и тук... Както аз съм помагала, така и на мен ми помагат... Това е Колелото на Живота...

Та - ето го линка:

https://www.amazon.com/dp/B0DL6MN6ZH

Можете да препоръчате и на близки, роднини и приятели, които са в чужбина - ще е безценно това за мен... И предварително благодаря!

Тъкмо 20 години, откакто написах "Феникс" (това се случи през август, 2004) и 10 години, откакто излезе на български, в първата ми истинска книга на хартия - чрез издателство "Захарий Стоянов" (София, 2014)...

Мога да пиша и споделя много за този разказ-приказка (дори притча), а и да цитирам много хора, които са написали много силни думи за нея, популярни и "обикновени" личности, но се поуморявам да повтарям и аз... Защото вече споделях във времето. Това са 20 години все пак! Не е вчера "родена" творбата... Бях само на 22. А хората се влюбиха в моята интерпретация на митологичната история за Феникса... Възкръсващата от пепелта птица, вечно жива, оживяваща, отново и отново... Символ и на Душата, впрочем. Както и пеперудата... А има и пеперуда в разказа. Това вече много хора го знаят :)

Както и да е, това са детайли, донякъде незначителни подробности.

Силата на тази моя творба е, че е писана след среща с Божествена енергия, с Ангели... Наистина. И успях да предам чрез думите нещо дълбоко автентично и важно, като състояние и преживяване. Нещо универсално.

Изпитах такова щастие при една най-обикновена разходка по залез слънце в крайния столичен квартал, през август, бях сама... Тръгнах тъжна и с объркани, смесени чувства от дома си, бях пред дилема, отново, а аз се боя от дилемите, особено много ме натъжават... Слушах по пътя "Black celebration" на Депеш Мод... И както си вървях... Дойде нещо Светло до мене, слезе, помилва ме по косите сякаш или отдалече ми прати "въздушна целувка", но аз никога няма да забравя това... И посланието:

"Ние винаги ще бъдем с тези, които обичаме"

Моя слабост е тревогата в това отношение... Може би затова то ме намери именно мен... А всъщност много хора са така. Хора с чисти сърца, чувства и мисли, и дълбоко тревожни.... В нашия объркан свят.

Именно заради това, че живеем в такъв свят, ние имаме нужда, и аз, и вие - от напътствия и помощ свише, от красиви - но и пълноценни като съдържание, не само като форма прекрасни - Ангелски послания... Божествени послания...

За мен е огромна чест и радост да мога да съ-участвам, по една или друга причина, в предаването на такива послания именно... Невинаги осъзнавам съвсем това, но сега с искрена благодарност към Небесата споделям това!

Та... Това е моят "Феникс" - въплътил част от тези послания, важна част... Може да се чете (целият!) и напълно безплатно в мой блог, давала съм линк неведнъж, ако някой проявява интерес сега и не го намира - нека ми пише лично съобщение, когато мога - ще пратя. Не е "засекретен" и не се продава само, държа да уточня това. В смесен стил е, тоест - и се подарява, и се продава. За да мога да живея и аз, и да подкрепя семейството си, разбира се. Дано!...

Благодаря, че прочетохте!

Тази книга е идея и за подарък за Рождество Христово, наближава предколедната "треска"...

А ако искате да пиша отново и нещо повече за Ангелите, за това, което зная лично или прочетох и систематизирах (писах в Университета такава курсова работа, на тази тема, по свой избор) - мога да споделя в бъдеще. Все пак - не само на Архангеловден, но всеки Божи ден имаме нужда от помощ и закрила... Такъв е този свят.

#phoenix #sharing #story #book #angels #God #human #soul

P.S. www.facebook.com/photo.php?fbid=9117541024937155 - на 25-ти октомври успяхме да публикуваме книгата в Амазон и вече е одобрена...

*

Впрочем, нямах намерение да пиша приказка, тогава, на 22 години, не бях майка още, но... Съзнанието ми има памет за архетипи и символи, както е обичайно за нас, хората... Юнг знае това и го е описал.

И още нещо... Сега тъкмо е "времето" на създездието Скорпион, а символ на този зодиакален знак е и Фениксът. А аз съм родена много близо до "владенията" му... В началото на декември.

Някои НОВИ ОТЗИВИ ЗА МОИ КНИГИ И ТВОРБИ...

Реших да споделя няколко от отзивите, които са ми писали различни хора за книгите ми...

Казвам си, понякога - "Какво значение имат книгите днес? Твоите книги... Няколко страници на хартия... Сред толкова много други! Като есенни листа... А в света има толкова сериозни проблеми!... Хората имат толкова трудности днес, от всякакво естество... На кой му е до книги?"

После се сещам, че Те са половината ми Живот, може да се каже, и щом аз мога да ги прегърна, може би и някой друг може... 

Затова - ето, споделям... С благодарност! И това са малка част от прекрасните, и дори възторжени отзиви, които получих през годините... И продължавам да получавам!...

"Прочетох "Планетата Земя е тъжно-синя". Останах изненадан от лесното леене на текста, от чистотата на думи и мисли! Същевременно вътрешно преживявах душевен катарзис, за което Благодаря! Чистотата на душата също може да е заразна, де да можеше всички да сме такива!

Не съм сигурен дали всички, които я четат, ще го почувстват така, но дано да е!"

Димитър Пенчев, от Панагюрище (юли 2017)

*

"Здравей Криси! Благодаря ти от все сърце за посланията, книгите, споделеното! Чета ги и трите едновременно. Не бързам. Имам чувството, че си ме благословила и си ми подарила най-светлото и хубавото от теб и творбите си. Благодаря ти! Благодаря! Благодаря! Бог с теб и в теб до винаги и след това!"

Jeni Fiikov, живееща във Финландия сега...

*

Благодаря за книгата, прекрасна е, особено "Музиката на Живота", когато човек разбира, че всичко се крие в простотата, Любовта и онази вдъхновяваща вътрешна чистота, разпалваща пламък в очите и сърцата. Въпреки тъгата в другите два, там също има интересни нюанси, има мъжество, оптимизъм, трансформация. Въпреки всичко, дори и в тях прозира лъч светлина..."

Климентъ Петковъ, от Пловдив

*

"ТИ СИ СТРАХОТЕН ЧОВЕК/ СТРАХОТЕН ФЕНИКС!

Изключително се радвам че има такива (живи) писатели... Твоят талант просто е безкраен, то не е само писане... То е умението да го напишеш така, че да влезеш в душата, в тялото на читателя и да станете като едно цяло, докато чете... Аз съм херметик и не зная дали има бог, но ако има благодаря му, че е създал човек като теб... И съжалявам за всичко, през което си минала, за да станеш толкова добра в това (защото зная, че да си толкова добър писател и поет не идва от наученото в училище), но ето - имало е смисъл!

Ти с този разказ ме спря да се превърна отново в това, в което се бях превърнал преди... Накратко този разказ ме върна към живота, но все пак това е фениксът! МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ, НЕ МОГА ДА ОПИША КОЛКО МНОГО СЪМ ТИ БЛАГОДАРЕН, ЧЕ СИ НАПИСАЛА ТОВА ! 

 "

Николай (млад човек, от Врачанско)

И още много, много...

Тук също има някои отзиви, отдавна публикувани от мен в един от блоговете ми, частица са и те:

kristinamiteva-writer.blogspot.com/2016/06/blog-post_24.html

Слава на Бога, че успявам да достигна с Думите си до Душите! Поне до някои Души!...

Скоро ще споделя още....

 

"ТРУДЕН БОГ" - от Николай Сисоев

Имало едно време един Бог, който някой - всъщност Николай Сисоев - нарекъл Труден Бог. Така Николай нарекъл и първата си книга. За нея ще ви споделя няколко думи сега, и ще цитирам някои особено хубави, точни и поетични места, които открих из страниците... При интерес към книгата - пишете му или направо я поръчайте чрез Еконт:

popup.bg/products/truden-bog

или чрез сайта на Ники:

truden.com/contact

*

Сред първите думи, ползвани от древното човечество е думата Бог, казват изследователи.

БОГ - като "Богатство"... Онова, незримото, което прелива и в зримото.

След този кратък увод - по същество, за книгата "Труден Бог".

Тя се състои от няколко части, плавно преливащи се една в друга, за да образуват едно Цяло. Едно обяснение, насъщно, за това какъв е Бог и Кой е Бог - за тези, които се интересуват от темата, разбира се. Всяко обяснение на това Кой е Бог, мисля и вярвам, че е насъщно. Като хляба. Особено днес. Всъщност винаги. Защото Човекът има нужда от Бога, и дори това да е слабост, която ни води към Него, както твърдят понякога атеистите - явно е благословена слабост, която води по благословени пътища и в крайна сметка ни учи как да бъдем по-добри хора. И как да виждаме другите преди всичко като Души, като невинни деца, играещи играта, наречена Живот, заедно с нас. А ако ги виждаме така - можем да ги обичаме, дори да са непознати. Иначе е много по-трудно... А може би и невъзможно.

Тази книга започва с мисловни експерименти (наистина важни, задълбочени и значими за всеки мислещ човек), преминава през пояснения на важни места от Библията, придружени с цитати от Книгата на книгите; минава след това през част с конкретни съвети за вглъбяване в себе си, в тишина, без мисли, или "мислогон", както го нарича Николай, и накрая завършва с няколко истории, истински и художествени, с приказки също така, както и с Поезия. Всъщност поезията е разпръсната из страниците и за мен тя е особена добра, и е чудесно, че присъства - без нея книгата нямаше да е така завършена и въздействаща.

Николай отговаря на страниците на книгата и на въпроси, които вълнуват мнозина, при това от векове:

* Как точно да си представим Светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух...

* Как да си представим Безкрайността, Вселената, Нищото, от което се била зародила...

* Как да си обясним Времето и неговото истинско значение...

* Имаме ли свободен Избор, напълно Свободна Воля, която да стои, ако решим и искаме, зад решенията в Живота ни...

* Има ли духовна същност, личност, на име Сатана или Луцифер?...

Поетичен символ на Бога има също така, на една от страниците - капката с буква Т вътре в нея и роза върху буквата.

Ето думите, които стоят зад него, като пояснение (значимо е, затова го цитирам тук):

"Розата върху кръста е Бог - порасналото разбиране и осъзнаване за Себе Си. Той поставя Себе си на кръста, за да е видим и достъпен за всички.

Розата не може да покълне и порасне без влагата на водата и светлината на Духа.

Нейното място на кръста ни помага да си спомним кои сме и да се върнем в Себе Си."

изображения дотук - личен архив на Николай

Понеже темата за Доброто, за добротата е тема, която искрено ме вълнува, ми направи впечатление, че е силно застъпена в книгата. Няма да прилагам повече цитати, но има наистина много добри съвети, да ги наречем така все пак, и "попадения" - прозрения по въпроса. Разбира се - тук е включена и темата за Състраданието (от ключова важност е!), за Любовта към Другите... Както е в Будизма и в Християнството. Във всички религии всъщност. Но тази книга е Християнска, макар по по-особен начин. Все пак - такава е, в същността си.

Николай се старае - и успява като цяло - да звучи, да разговаря приятелски. От думите му се разбира, че е наясно, че "насила хубост не става", както гласи нашата мъдра поговорка. И все пак - призовава мислещите хора да мислят - и за Бог! Книгата е интелектуално търсене и намиране на път към Него, това е формулирано ясно в нея, макар да не е лишена от сърце и сърдечност (иначе нямаше да заема центарлно място в нея също темата за Добротата).

Накрая трябва да кажа - не на всеки ще се хареса тази книга - Пътуване към Себе Си. Това не е и цел за Николай. Той не се страхува от различни мнения, от спорове... Наясно е, че може да предизвика такива и не се бои от това.

Както сам казва в публикуваното тъкмо днес интервю за "ВАРНА Е" - varnae.bg/intervu/nikolai-sisoev -

целта е преразказ на това, което е научил от Бог, след като Го е потърсил в мислите, в съзнанието си, а не нещо, писано от себе си, за своя "чест и слава".

И аз му вярвам. Защото го познавам (лично).

Всичко е лично, от някаква гледна точка.

Особено Лична следва да е връзката ни с БОГ.

Може за някой да стане такава, след прочитането на тази книга...

Тогава тя ще е изпълнила мисията си, мисля.

На добър час на книгата ти, Николай!

Нека помогне на читателите да бъдат (още) по-добри и изразяващи по-свободно истинската си Същност - чрез красиви изненади за Другите и за Себе си - по Пътя, наречен Живот.

последните две изображения са от моя личен архив

Благодаря на Николай, наш семеен приятел, за чудесната книга, която ни подари!