Имало едно време един Бог, който някой - всъщност Николай Сисоев - нарекъл Труден Бог. Така Николай нарекъл и първата си книга. За нея ще ви споделя няколко думи сега, и ще цитирам някои особено хубави, точни и поетични места, които открих из страниците... При интерес към книгата - пишете му или направо я поръчайте чрез Еконт:
или чрез сайта на Ники:
*
БОГ - като "Богатство"... Онова, незримото, което прелива и в зримото.
След този кратък увод - по същество, за книгата "Труден Бог".
Тя се състои от няколко части, плавно преливащи се една в друга, за да образуват едно Цяло. Едно обяснение, насъщно, за това какъв е Бог и Кой е Бог - за тези, които се интересуват от темата, разбира се. Всяко обяснение на това Кой е Бог, мисля и вярвам, че е насъщно. Като хляба. Особено днес. Всъщност винаги. Защото Човекът има нужда от Бога, и дори това да е слабост, която ни води към Него, както твърдят понякога атеистите - явно е благословена слабост, която води по благословени пътища и в крайна сметка ни учи как да бъдем по-добри хора. И как да виждаме другите преди всичко като Души, като невинни деца, играещи играта, наречена Живот, заедно с нас. А ако ги виждаме така - можем да ги обичаме, дори да са непознати. Иначе е много по-трудно... А може би и невъзможно.
Тази книга започва с мисловни експерименти (наистина важни, задълбочени и значими за всеки мислещ човек), преминава през пояснения на важни места от Библията, придружени с цитати от Книгата на книгите; минава след това през част с конкретни съвети за вглъбяване в себе си, в тишина, без мисли, или "мислогон", както го нарича Николай, и накрая завършва с няколко истории, истински и художествени, с приказки също така, както и с Поезия. Всъщност поезията е разпръсната из страниците и за мен тя е особена добра, и е чудесно, че присъства - без нея книгата нямаше да е така завършена и въздействаща.
Николай отговаря на страниците на книгата и на въпроси, които вълнуват мнозина, при това от векове:
* Как точно да си представим Светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух...
* Как да си представим Безкрайността, Вселената, Нищото, от което се била зародила...
* Как да си обясним Времето и неговото истинско значение...
* Имаме ли свободен Избор, напълно Свободна Воля, която да стои, ако решим и искаме, зад решенията в Живота ни...
* Има ли духовна същност, личност, на име Сатана или Луцифер?...
Поетичен символ на Бога има също така, на една от страниците - капката с буква Т вътре в нея и роза върху буквата.
Ето думите, които стоят зад него, като пояснение (значимо е, затова го цитирам тук):
"Розата върху кръста е Бог - порасналото разбиране и осъзнаване за Себе Си. Той поставя Себе си на кръста, за да е видим и достъпен за всички.
Розата не може да покълне и порасне без влагата на водата и светлината на Духа.
Нейното място на кръста ни помага да си спомним кои сме и да се върнем в Себе Си."
изображения дотук - личен архив на Николай
Понеже темата за Доброто, за добротата е тема, която искрено ме вълнува, ми направи впечатление, че е силно застъпена в книгата. Няма да прилагам повече цитати, но има наистина много добри съвети, да ги наречем така все пак, и "попадения" - прозрения по въпроса. Разбира се - тук е включена и темата за Състраданието (от ключова важност е!), за Любовта към Другите... Както е в Будизма и в Християнството. Във всички религии всъщност. Но тази книга е Християнска, макар по по-особен начин. Все пак - такава е, в същността си.
Николай се старае - и успява като цяло - да звучи, да разговаря приятелски. От думите му се разбира, че е наясно, че "насила хубост не става", както гласи нашата мъдра поговорка. И все пак - призовава мислещите хора да мислят - и за Бог! Книгата е интелектуално търсене и намиране на път към Него, това е формулирано ясно в нея, макар да не е лишена от сърце и сърдечност (иначе нямаше да заема центарлно място в нея също темата за Добротата).
Накрая трябва да кажа - не на всеки ще се хареса тази книга - Пътуване към Себе Си. Това не е и цел за Николай. Той не се страхува от различни мнения, от спорове... Наясно е, че може да предизвика такива и не се бои от това.
Както сам казва в публикуваното тъкмо днес интервю за "ВАРНА Е" - varnae.bg/intervu/nikolai-sisoev -
целта е преразказ на това, което е научил от Бог, след като Го е потърсил в мислите, в съзнанието си, а не нещо, писано от себе си, за своя "чест и слава".
И аз му вярвам. Защото го познавам (лично).
Всичко е лично, от някаква гледна точка.
Особено Лична следва да е връзката ни с БОГ.
Може за някой да стане такава, след прочитането на тази книга...
Тогава тя ще е изпълнила мисията си, мисля.
На добър час на книгата ти, Николай!
Нека помогне на читателите да бъдат (още) по-добри и изразяващи по-свободно истинската си Същност - чрез красиви изненади за Другите и за Себе си - по Пътя, наречен Живот.
последните две изображения са от моя личен архив
Благодаря на Николай, наш семеен приятел, за чудесната книга, която ни подари!
Няма коментари:
Публикуване на коментар