ИЗБРАНИ МОИ МИСЛИ - 2-ра част

ВЯРАТА Е ВРАТА,

НАДЕЖДАТА Е ПРОЗОРЕЦ,

ЛЮБОВТА Е ДОМ...

*** 

Ангелът е мост

между божественото във Вселената

и божественото в Човека

~

Любовта превръща кървящото сърце в златно

~

"Винаги е по-голямата сестра на никога, родена в Рая, за разлика от никога – дума, родена от тъгата на земята... Но те не са само думи. Те са цветя... Когато успеем да минем докрай през всичко и се върнем Там, ще видим полята, побелели не от сняг, а от Надежди...

Защото Някой ни обича..."

от разказа "Надеждата - бялото цвете"

~

Мост търси, или ти го построй,

но не оставай в застой...

„Промяна” е една дума,

но изтрива стария свят като с гума.

~

от мои стихове:

Август пече нашия хляб в пещта си
и напомня със звезден глас:
"Бъдете добри стопани на живота си!
Няма кой да стори това вместо вас..."

~

Ако всеки беше силен,

ако всеки беше слаб,

какво щяхме да правим ние на Земята,

щяхме ли да сме сестри и братя?

~

Суета на суетите - всичко е суета!,

възкликнал някой някога, в стари времена.

Но аз не мога да се съглася,

защото познавам човешката душа!

~

Най-голямата болка за живото сърце е липсата на Вяра, Надежда и Любов

~

"По своя магичен начин музиката сякаш бе отключила врата в стената между тях и бе успяла да взриви тишината между душите им... Сякаш един нов свят се роди в този миг от тяхната прегръдка. Свят на обич, непознаваща и непризнаваща граници. Свят, в който бяха винаги заедно, прегърнати...

~

Когато душата започне да диктува решенията и действията ни, животът ни се променя много бързо към по-добро. Онова, за което сме копняли и сме смятали, че не може да се случи, става реалност. Всичко си идва на мястото и започваме истински да живеем. Нужна е само малко смелост и стъпка във вярната посока и пътят сам ни повежда напред...

~

-Какъв цвят има небето? 

-Цвят на любов. 

-А какъв цвят има земята?

-Цвят на съдба...

-А морето?

-Цвят на сълзи.

-Някой трябва много да е плакал... А на какво ухаят цветята? Например полските – маргаритките, незабравките, маковете?

-На прегръдка между двама души... На усмивка между непознати... На това ухаят всички цветя. И особено букетът от свежи, полски цветя след дъжд...

-А на какво ухаем ние, децата?

-На нов живот...

-А какво предизвикват добрите ни постъпки? 

-Танц на звезди... Горе, в небето, когато заспим...

-А какъв е смисълът на живота ни? 

-Какъв е смисълът ли? Да обикнем еднакво и небето, и земята. Дърветата, Бог, другите хора, и себе си дори...

-Къде живее Бог?

-В сърцето ти, когато е добро и обича.

-Наистина ли?

-Да, разбира се. 

-А колко още изгреви и залези на Слънцето ще има? Някой преброил ли ги е?

-Ангелите ги броят и записват всичко някъде, със сигурност. Но само Бог знае точния им брой засега...

-Ще го попиташ ли като го видиш? За да ни кажеш после.

-Добре, заради вас ще го попитам. Но и вие сами можете да го попитате, ако искате...

-Наистина ли? И Бог ще ни отговори?

-Да. Той отговаря на всеки, който истински се интересува от отговора...

~

Все някак някога стигаме до щастието си, щом ни е писано..."

из разказа "Музиката на живота", от книгата "Планетата Земя е тъжносиня"

~

"Преливаха се сезоните... Понякога в един ден дори – прехвърчаха снежинки, а после слънчеви лъчи ги стапяха върху релсите, раждаха се деца, летяха пеперуди, чуваха се дори ударите на сърце, когато бе тихо... Сърцето на Бог или на някой Човек бе това? Кой знае...

Приличаха си твърде много понякога. Понякога... Най-вече, когато изпитваха Самота. И любов, и копнеж... И когато сънуваха. И след всеки сън се раждаше Нов ден и Нов живот. И се раждаха нови светове и нови посоки...

Влакове тръгваха нанякъде и се връщаха... при Бог и единствената гара, където се роди Животът."

от разказа "Бог и самотната гара"

~

Смирението тече във вените ми като река...

*

Пътят на Доброто винаги е най-добрият Път... 

*

Най-хубаво е човек за човека да е Ангел...

*

Пътят е път, когато

е докрай извървян.

В посока - безкрая...

*** 

Изгрев... (моя снимка от нашето Черноморие)

Избрани мои мисли - 1-ва част