Някои познават това чувство... По-скоро Състояние...
Други - не. Или все още не....
И всеки си знае за себе си... Чул ли е вече онзи Зов в Душата си, или не....
Призованите (вече) - не могат да се отклонят, дори да "лъкатушат" по Пътя-Живот... Дори да не са идеални. Все още... (А те често не са. Отнема повече време... Съвършенството.)
Призованите обикновено са /били/ и счупени... "Счупени"...
Здраво място нямат по себе си, понякога... Или така се чувстват, вътрешно. Вътре в Душата си, в сърцето си...
Такива именно са благословени!
И нерядко - на тях се крепи Светът /ни/.
Такава е Волята Божия навярно, която наричаме Съдба...
Такъв е Промисълът, или следствието от отклонението в следването Му...
Както и да е - така да бъде!
Да живеят "счупените"! Те именно - подобно на митичния Атлас - крепят света на раменете си...
А сърцето им е по-здраво от Камък.
Защото е нежно като Камъка, който е положен в Основите на този Свят... Поради Благословение свише
"Христос в пустинята", от Иван Крамской, 1872 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар