Октомври - време за Новости... Отново!

Вчера имахме годишнина от сватбата си - с моя прекрасен Васил !

Но реших, че е добре да споделя друго, да напиша нещо "встрани"... Както често правя, впрочем.

Аз съм човек, който болезнено много се е лутал в Живота...

Който неволно е посял (или е допуснал, като влияние от света) и пожънал хаос в Душата си,

раздвоение, непостоянство, трудност в следването на една линия и един Път...

Но...

Освен всичко това, по-горе, и човек, който е вярващ - в Бога, безсмъртието на Душата и Незримия (за нас) свят, и осъзнаващ своята - душевна - отговорност към Цялото, към Мирозданието, към всичко и всички (Вселенски принципи), а не на последно място - и към развитието на собствената си Душа и нейното подобрение. Тоест нейното (отвъд-човешко) здраве и Живот! Който се простира далеч отвъд смъртта, каквато я познаваме тук и сега... Вярвам. И донякъде - зная.

И именно от това мое неволно падение и от тази моя Вяра (в Божествения промисъл зад всичко, зад целия Живот и свят, светове дори) - от тях се ражда и моята вътрешна борба. Моята динамика...

Да надмогна, да преодолея слабостта си...

Грешките си...

В минало и настояще време. Които могат да се отразят и на бъдещето, ако не ги спра и не променя посоката, малко или повече...

И с усилия на Волята си, както и с помощ Свише (неизменна е тя!) - аз напредвам. Понякога много бавно и трудно.

Друг път - по-бързо и лесно. (Явно, когато посятото от сърцето ми в Живота отдавна - сега дава плодове. С Божия благословия.)

[Впрочем тези, които най-често чувствам като сродни и близки до сърцето ми Души са все такива... С подобна борба. Но невинаги, разбира се.]

Заради Вярата си мога да бъда Верен човек.

И няма да предам искреното си споделяне. Своя изповеден начин на писане, който практикувам понякога, периодично...

Защото зная, че може да е и Е от полза и за други хора.

Дори да са малко, дори да са единици...

Човек, тоест Душата не бива да се връща сама при Бога...

Трябва да "води" някого със себе си.

Казват... Мъдрите. И аз им вярвам.

И ще се трудя неуморно, вярвам още и в това - до последния си земен дъх. Ще се постарая да стане така... Е, няма да е точно неуморно, защото се уморявам, по човешки, но... Духът води и когато човек иска да го следва - от все сърце и Душа - тогава успява. Въпреки умората, която остава назад... във времето. И губи значение, пред резултатите, които постигаме за Вечността.

Вярвам.

И още нещо - безкрайно ме трогва фактът, че не ни изоставят Свише, никога! Стига само да имаме сърце и Душа с добра Воля... С воля за Добро...

И споделям за "фон" на тези свои днешни размисли - "гърба" на бъдещата ми, 13-та книга (и 9-та изцяло моя, авторска, след няколко други - с разкази и есета, със стихове и афоризми, и след една детска книжка дотук)

Скоро ще споделя и "лицето" на бъдещата книга. Почти настояща вече... (Имам нетърпение да е в ръцете ми, на хартия, както може да се каже също...)

Графичен дизайн - Рачо Миланов, повече за него - много свестен човек е! - ето тук: vidin-almanac.bg/artist/рачо-миланов-вълов/

Приятно е да работиш с хубави хора!

И разбира се - драго и мило е да живееш с такива!

Благодаря на моя Васил, от все сърце и Душа, че е до мен от ГОДИНИ - такива, в които се развивам душевно, и той ми дава възможност за това, както и на нашето златно момче - Любомир - неговата прегръдка стопля моя свят, неизменно!

44

19