Дневник на писателя : "ЧОВЕЧНОСТ И ВЕЧНОСТ"

Днес, с вълнение, реших да споделя с вас корицата на най-новата ми книга, която ще бъде отпечатана на хартия до края на този месец, живот и здраве! Сега нанасяме финални корекции в съдържанието, събирам и първи отзиви вече… Но дори и пет души само да я прочетат и харесат/обикнат – пак е радост за мен, духовна радост!

(Ще бъде в малък тираж, впрочем, поне засега...)

Тя е посветена на Човешкото, на Душата, на Пътя, на Бога, на Ангелите, които ни помагат, също така – на Калин Терзийски, светла му памет - той именно нарисува този портрет на Достоевски, през есента на 2021-ва година, по моя молба...

Посвещавам книгата и на всички добри хора по света, и също – на всеки, който някога е водил/изпитвал вътрешна борба в себе си...

Това е може би най-откровено християнската ми книга, добавих в началото ѝ също и икона на Иисус Христос – от иконоборческия период, много интересна, запазена и открита в Синай, Египет.

С тази книга почитам и свои любими Творци, като навярно – ще има продължение на тази Книга, в бъдеще, и ще има там дори повече от и за тях…

Книгата няма особени претенции, освен да отразява Душата (ми) и моста към Човешкото, по който Тя е минала, както и Хоризонта, съзрян като шир напред, като нужен въздух – за същата тази Душа… За всички Души, впрочем! Особено за изстрадалите…

Тази моя книга съдържа в себе си някак, по мистичен път, всичките ми други книги – и миналите, и бъдещите… Чувствам я, по някаква причина, като наистина специална Книга, поне за мен. Може би и заради почитта, така да се изразя, към висши Идеали, на която давам ясно глас в тези страници, а изпитвам отдавна, както и заради корицата, която събира двама много скъпи на сърцето ми хора, Личности – Достоевски, любимият ми писател, както вече знаят много от вас, които четат думите и публикациите ми редовно, и Калин Терзийски, който нарисува неговия портрет. По моя молба… И Творбата остава – да краси нашия свят. Слава Богу!

Не зная до кои хора ще стигне книгата, кому е нужна… Но зная, че бе нужна – на мен, а и на света. Именно сега. Тази есен. Тази година. И затова я осъществявам… Защото знаех, че трябва да я осъществя. (И ми бе помогнато, за да успея, благодаря!)

Накрая – споделям, че книгата съдържа есета, разкази, стихове, афоризми… Хаос, но такъв, който „ражда танцуваща звезда“, казано по Ницше… И завършва тази моя книжна „рожба“ с един специален разказ, наречен от мен: „Последният човек на Земята“… Тъжен, може би, но и светъл!

Приятно четене на тези, които ще се доверят на тази книга, да ги „преведе“ през някои мигове и часове от техния живот

Нека стигне до хората, които наистина имат нужда от подобно четиво, и когато най-много имат нужда!

Мога с увереност да кажа едно – написах тази книга с Любов към Човека!!

***

Споделям и част от първия отзив за книгата – написан преди два дни от Стефан Кръстев, изключително талантлив писател (и приятел!):

„В личен разговор, с леко притеснена усмивка, Кристина Митева, нарече книгата си: „малко хаотична“, нещо което малко по-късно се уверих, че не отговаря на истината.

Като всеки творец тя се вълнува, има треската когато духовете на думите излязат от репетиционната на съзнанието и застанат на сцената пред публиката.

Книгата е много стройна, последователна и концептуална. Това е съпреживян в голямо многообразие смисъл на безсмъртната фраза на Блез Паскал, че човекът е средина между ангела и Бога.

Но тук не става въпрос за интелектуално тълкуване на гениалния философ, нито пък за тълкуване на далеч по-древния Сократ, който също говори за средината, а след него и стоици, и епикурейци, след тях стотици християнски мислители, всеки интерпретиращ по свой начин този етичен принцип, за да го позиционира в тезата си, на която се е посветил.

Кристина не е тълкувател на нито един от тях, а импулсивен, естествен последовател. Тя стои в редицата им. Сърцата, непосредствена, съпреживяваща всяка своя дума.

Книгата е сборник от беседи; топли, човешки. Такива, които затрогват дори скептик като мен и му припомнят, че все пак дълбоко в себе си вярва и в морала. По същият начин биха въздействали и на циниците, защото във всеки циник има загърнато едно невинно сърце, което не само може, а и иска да повярва. Биха въздействали и на не особено начетения духовен човек, и по същия начин на високо ерудирания академик в хуманитарния сектор.

В какво е силата ѝ?

Тя е просто естествена.

Тук нямаме модерния лама или гуру, който се нуждае от последователи и събрал материал оттук-оттам предлага някаква етична каша, от каквато все пак имат нужда хората, и в никакъв случай не би им навредила.

Тук нямаме политик, който стои на трибуната на своите принципи и се опитва да впечатли чрез тях електората си.

Тук нямаме дори писател, който пише това, което много добре знае, че ще продаде, а е едно изповядващо се сърце, което има нужда да се открие… а то е красиво. И то все пак е писател, но живороден, не възпитан от времена, условности и конюнктура.“

***

Около 140 страници ще е като обем, тоест - не е голяма, освен като Смисъл, Душевност и Послания... Така ми се струва.