Моята цел, заради която съм тук, на Земята сега - е една основна - и тя е: да допринеса със своята Душа за повече Великодушие в света... На това се опитвам да "уча" и другите. Пишейки... И не само. С целия си живот - като пример. Доколкото мога...
Думата "великодушие" идва от Велика Душа, не е трудно да се види това 
Това е тъй нужно в света ни, днес и винаги! И особено в трудни, тежки времена, каквито са и настоящите, впрочем, по един или друг начин, по една или друга причина, или по ред причини...
Да си великодушен значи:
да се стремиш да прощаваш, дори когато това е трудно,
да се стремиш да дадеш нещо добро и красиво от себе си, дори когато си бил "обезкървен", отслабнал - дори само добра дума...;
да се стремиш към развитие, към изпълняване на някакви задачи, душевни, дори когато животът те е тласкал към това да се отчаеш и да легнеш като болен...;
да се стремиш към равновесие, за да бъдеш опора някому, а и на себе си, дори да си го губил хиляда пъти, и даже милион...;
да се стремиш да вярваш в нещо възвишено и чисто, и в себе си, и в другите, дори да се е срутвала вярата ти като при земетресение и свлачище, като при цунами или буря...;
да се стремиш... да възраждаш себе си от Нищото сякаш, от пепелта, от отломките на този свят - Душата си да видиш като Феникс, да съхраняваш пламъчето ѝ дори при пороен дъжд...;
да се стремиш да си широко-скроен и щедър, да не гледаш "на дребно", а с размах да раздаваш топлотата си... където и когато имаш сили и виждаш, че е нужно;
да се стремиш... да не спираш тези свои стремежи, дори да изглеждат понякога обречени, безсмислени...
Защото...
Просто защото имаш Душа.
И в нея има нещо Велико...
!
И в тази Душа не може да няма Смисъл - нейният Живот е винаги велик и възвишен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар