Същото раздвоение, същите грехове или грешки, или много подобни, същото усилие, същото безумно съчетание между смъртност и безсмъртие... Та нали и аз съм човек! И ето, казват - обичай Отца на първо място, и аз Го обичам, но не по-малко, а понякога сякаш дори повече обичам сродните Души... Защото ние минаваме по един и същи Път, и сякаш сме Една същност, с много и различни тела и животи, и аз познавам пътя като всяка една от тези Души, до болка.
...
И благоговея, почитам и сякаш стоя в храм - на създаденото от човека изкуство и прегръщам колона в този храм, притихнала... Както бих прегръщала дърво, сред природата, създадена от Бога и Архангелите...
И любовта е толкова лична, толкова съкровена, а я изпитват мнозина. И това е чудо за мен, близко и далечно едновременно! Мъка и радост в едно... Общ път. И те са мои братя и сестри, всички в храма, всички обичащи... Това, което обичам и аз. Или този, който обичам... Платонично. Пределно истински...
И... Всяко кафе си е струвало, всяка чашка... Топлота или горчивина. Всяка минута безсъние... За да сме заедно в Рая на изкуството. В този божествено-човешки храм.
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар