Страници от новата книга "Ангелски сняг"...

 

"Ангелски сняг" излезе от печат!

 

Детето ми спечели конкурс за рисунка на сп. "National Geographic Kids"! :)

 

Делфини се радват на дъждовно време, в море или океан... 

Нарисува ги точно преди да стане на 10 години, през ноември 2021 г.

Ето и краткото видео, което заснехме с Любчо, когато дойде наградата му - "Голяма книга за животните":

ИЗБРАНИ МОИ МИСЛИ - 2-ра част

ВЯРАТА Е ВРАТА,

НАДЕЖДАТА Е ПРОЗОРЕЦ,

ЛЮБОВТА Е ДОМ...

*** 

Ангелът е мост

между божественото във Вселената

и божественото в Човека

~

Любовта превръща кървящото сърце в златно

~

"Винаги е по-голямата сестра на никога, родена в Рая, за разлика от никога – дума, родена от тъгата на земята... Но те не са само думи. Те са цветя... Когато успеем да минем докрай през всичко и се върнем Там, ще видим полята, побелели не от сняг, а от Надежди...

Защото Някой ни обича..."

от разказа "Надеждата - бялото цвете"

~

Мост търси, или ти го построй,

но не оставай в застой...

„Промяна” е една дума,

но изтрива стария свят като с гума.

~

от мои стихове:

Август пече нашия хляб в пещта си
и напомня със звезден глас:
"Бъдете добри стопани на живота си!
Няма кой да стори това вместо вас..."

~

Ако всеки беше силен,

ако всеки беше слаб,

какво щяхме да правим ние на Земята,

щяхме ли да сме сестри и братя?

~

Суета на суетите - всичко е суета!,

възкликнал някой някога, в стари времена.

Но аз не мога да се съглася,

защото познавам човешката душа!

~

Най-голямата болка за живото сърце е липсата на Вяра, Надежда и Любов

~

"По своя магичен начин музиката сякаш бе отключила врата в стената между тях и бе успяла да взриви тишината между душите им... Сякаш един нов свят се роди в този миг от тяхната прегръдка. Свят на обич, непознаваща и непризнаваща граници. Свят, в който бяха винаги заедно, прегърнати...

~

Когато душата започне да диктува решенията и действията ни, животът ни се променя много бързо към по-добро. Онова, за което сме копняли и сме смятали, че не може да се случи, става реалност. Всичко си идва на мястото и започваме истински да живеем. Нужна е само малко смелост и стъпка във вярната посока и пътят сам ни повежда напред...

~

-Какъв цвят има небето? 

-Цвят на любов. 

-А какъв цвят има земята?

-Цвят на съдба...

-А морето?

-Цвят на сълзи.

-Някой трябва много да е плакал... А на какво ухаят цветята? Например полските – маргаритките, незабравките, маковете?

-На прегръдка между двама души... На усмивка между непознати... На това ухаят всички цветя. И особено букетът от свежи, полски цветя след дъжд...

-А на какво ухаем ние, децата?

-На нов живот...

-А какво предизвикват добрите ни постъпки? 

-Танц на звезди... Горе, в небето, когато заспим...

-А какъв е смисълът на живота ни? 

-Какъв е смисълът ли? Да обикнем еднакво и небето, и земята. Дърветата, Бог, другите хора, и себе си дори...

-Къде живее Бог?

-В сърцето ти, когато е добро и обича.

-Наистина ли?

-Да, разбира се. 

-А колко още изгреви и залези на Слънцето ще има? Някой преброил ли ги е?

-Ангелите ги броят и записват всичко някъде, със сигурност. Но само Бог знае точния им брой засега...

-Ще го попиташ ли като го видиш? За да ни кажеш после.

-Добре, заради вас ще го попитам. Но и вие сами можете да го попитате, ако искате...

-Наистина ли? И Бог ще ни отговори?

-Да. Той отговаря на всеки, който истински се интересува от отговора...

~

Все някак някога стигаме до щастието си, щом ни е писано..."

из разказа "Музиката на живота", от книгата "Планетата Земя е тъжносиня"

~

"Преливаха се сезоните... Понякога в един ден дори – прехвърчаха снежинки, а после слънчеви лъчи ги стапяха върху релсите, раждаха се деца, летяха пеперуди, чуваха се дори ударите на сърце, когато бе тихо... Сърцето на Бог или на някой Човек бе това? Кой знае...

Приличаха си твърде много понякога. Понякога... Най-вече, когато изпитваха Самота. И любов, и копнеж... И когато сънуваха. И след всеки сън се раждаше Нов ден и Нов живот. И се раждаха нови светове и нови посоки...

Влакове тръгваха нанякъде и се връщаха... при Бог и единствената гара, където се роди Животът."

от разказа "Бог и самотната гара"

~

Смирението тече във вените ми като река...

*

Пътят на Доброто винаги е най-добрият Път... 

*

Най-хубаво е човек за човека да е Ангел...

*

Пътят е път, когато

е докрай извървян.

В посока - безкрая...

*** 

Изгрев... (моя снимка от нашето Черноморие)

Избрани мои мисли - 1-ва част

Моите първи "Фейсбук-хитове" - "Любовта е грижа" и "Земна азбука"...

Преди години, когато бях на 16, пътувах през една лятна нощ към морето с влак, с моя брат. И в купето по някое време влезе една двойка - момче и момиче. Настаниха се при нас. И почти веднага след това момчето ни предупреди, че докато са там никой не бива да пуши в самото купе и трябва да е отворен прозореца, за да има чист въздух, защото приятелката му страда от астма. Каза набързо всичко това - ясно, категорично и дори някак развълнувано, а после кротко седна до нея и я прегърна. Отворихме прозореца. А аз се загледах навън и се престорих, че очите ми са се насълзили от вятъра...

Разбрах, че именно това е Любовта. Онази, от която всеки има нужда. Знаех, че не е в страстта, във високите токчета и гримовете на жените, нито в парите на мъжете, нито в игрите на онези, които се преструват на влюбени, за да бъдат с някого за малко... Знаех, че Любовта е именно това, което показа това момче - грижа, загриженост. И готовност, ако любимият човек (мъж, жена или дете) е застрашен от нещо, от някаква болка или проблем - без да се замислиш да застанеш между него и болката. Между него и проблема. Между него и света, ако трябва...

...И си мисля, като си спомням това - колко е нужно и колко е важно до всеки, който има нужда от подкрепа и има някаква рана, проблем или слабост от едно или друго естество - да има и един силен по дух човек, който да го обича и пази... Един, който да бди.

Иначе сме за никъде. Иначе е много трудно."

от книгата ми "Слънчогледите се прераждат в Слънца"

/на снимката съм аз, със сина ми, през лятото на 2012 г., на Витоша/

текстът, писан преди години, получи голям отзвук на 24 януари 2022 в групата:

bg-bg.facebook.com/groups/favourite.quotes/

~~~

Другият текст е все още непубликуван в книга (но тази година, живот и здраве, ще бъде) :

ЗЕМНА АЗБУКА

А е за Ангелът, който стана човек на Земята

Б е за Бога, но и за Болката и Борбата

В е за Времето, но и за Вярата

Г е за Голготата - съдба...

Д - за Дървото и за Доброто, които Дават

Е - за Енигмата и за Едното, което всичко съдържа

Ж - за Живота и Жаждата

З е за Злото, което ще се превърне в Добро

И - за Искрата

К - за Красивото, вложено в нас...

Л - за Любимите

М е за Мислите, които са повече от звездите в безкрая

Н - за Надеждата, без която не може

О - за Огъня, който е в душата човешка

П е за Пътя

Р - за Раждането, без което ни няма

С е за Светлините и Сенките

Т - за Тъгата...

У - за Умората, но и за Успехите и Утехата

Ф - за Фантазията, пътуваща сред звездите...

Х е за Хората, които подават ръка в трудно време

Ц е за Цветовете на дъгата

Ч - за Човешкото...

Ш - за Широтата на небето и душата

Щ - за непонятното Щастие...

Ъ - за Ъглите, зад които се крие съдбата

Ю - за Юздите, които държат ни във Пътя

Я ... за Ябълката на Познанието, от която все пак Ядохме...

...

И вече знаем Земната Азбука...

Кристина Митева

Този текст получи голям отзвук на 13 януари 2022 в групата

bg-bg.facebook.com/groups/305518580053017/

/снимката е мое дело, а горната е "уловена" от съпруга ми Васил Йорданов/

Пътека от Сърцето до Небето / За стиховете на Петя Цонева

Една човешка душа е вперила поглед в розата, разцъфнала сред снеговете, предчувствайки пролетта през зимата, копнеейки за лятото в студа, обичайки розата до болка, приемайки всичко по Пътя си с чисто сърце... Тази душа пише стихове. Прекрасни, великолепни стихове! Ефирни и красиви, но земни, близки до природата, тихи и някак скромни, нежни, но обновяващи се – като дантелата от роса по полята в пролетно утро, като еделвайса, който е деликатен като всички цветя, но расте най-високо, в местата, отредени за малцина.

Автор на тези стихове, притежател на тази душа е Петя Цонева.

Стиховете, които тя пише, са като малки пиеси, но без излишни декори – всичко е взето от самия живот. Само е украсено от очите, които го виждат, за да се потвърди древната латинска мъдрост, според която „Животът е кратък, а изкуството вечно”. Стиховете на Петя са като пътеки – от сърце до сърце, между фините човешки сърца, приютили души с криле, и от Сърцето до Небето – за какво са ни иначе криле?... Там, в необята на небесата, тази поетична душа търси и намира упование, безсмъртна красота, извинение за зимата и студа, за човешките болки и трудните съдби... Упование във форма на кръст, облечен в Божие слово, но и обвито в мекотата на човешкото сърце, което е червено, като розата, а не е синьо като небесата и само слепешком търси и намира Духа, който ги обитава.

Нека го намира винаги сърцето ти, Петя! Нека пребъдват стиховете ти, нека са четени и от бъдещите хора, защото го заслужаваш! Нека винаги намираме тези пътеки – дали от думи, дали от мълчанието между думите изтъкани – от сърце до сърце. И от Сърцето до Небето... Пък дори и затваряйки очи, слепешком. Красотата в твоите стихове е едновременно родена от физическите очи, както и от очите на Душата.

 

Кристина Митева

9.01.2022,

София

Книгите ми... 01.2022