ПИША, ЗАЩОТО ИСКАМ ДА ВИ ВЪОРЪЖА...

С едно мирно "оръжие" - РАЗБИРАНЕ. И Прошка

С Мир и Любов Доколкото ги познавам вече и мога да работя за Тях

Аз защитавам правото на човек да бъде нещастен. Дори без причина, външна, дори без да се обяснява - ако някой сподели, че е разбит на хиляди парчета в Душата си, в същността си - следва да му вярваме... Аз вярвам, защото минах вече по този Път! Без да мога да посоча една огромна, външна причина... Но минах по именно този Път - "тъмната нощ на Душата", както я наричат... И оцелях... С помощ свише Мнозина са минали... И казват - най-Мъдрите - че всеки ще мине...

На мен ми помогна Музиката да мина по най-студения и самотен път на Нощта... "Въоръжи" ме с утеха, разбиране, дълбочина, подкрепа, Любов... С всичко най-необходимо, за да оцелея. А тези неща са по-важни дори от храната, водата и въздуха, които наистина не са достатъчни, когато Любовта не прегръща Душата в този свят (а само в Онзи, по смътен спомен) - тя е храна, вода и въздух за Душата - искрената, дълбока Любов и привъзраност, подкрепа, всеотдайност и свързаност

И тъй като на мен успешно ми помогнаха Душите и творбите на Творци (Душите - чрез Творбите именно!, отвъд времето и пространството, които ни делят, най-често) - аз си обещах, вътре в Душата си - да предам нататък това "оръжие" - вдъхновението, разбирането, прошката, Любовта, познанието за вътрешното възкресение, надеждата, вярата - обещах, според силите си да ги въплътя и аз чрез творбите и живота си, доколкото мога и това правя, действително. Ден след ден... Безвъзмездно.

И Слава Богу!

И осъзнавам, колкото и да горчи спомена за Тъмната нощ, и макар раната да не е напълно оздравяла, въпреки по-добрите условия сега - превръща се в белег, с времето - осъзнах, че все пак няма смисъл да не простя... Това, че трябваше да премина през Тъмнината на Нощта, сякаш сама и изоставена... Душа... Разбрах, че това е Път - за всеки, и просто е било моето време да мина... Изпит, най-трудният, по Божий промисъл.

И ето ме тук. Още пиша, дишам, живея. Защото в един момент доживях, след години на страдания, някой да застане до мен - между мен и Болката, и да ме защити - както аз бих! И да ме нарече: "Моят Живот"... Не просто да ми каже: "Обичам те"... и да се сбогува... И до днес е до мен. Човекът. За мен - Ангел. С времето стана...

Мост... По мост се минава понякога, но сякаш в слепота... Много е трудно и много боли. Действително.

Затова винаги ще има такива като мен, които са минали вече и Помагат... От сърце и Душа, без оглед на пари, време, пространство... Дори личен живот... Без оглед, но със Сърце.

!

Добавям пак тази снимка, простете... Най-подходяща ми се видя сега.

До писане/четене... Докато не излея Душата си напълно - няма да спра да я изразявам. По един или друг начин... А после... Не зная какво ще последва... Но зная, че Смъртта ме подмина. Тогава, когато Студа на Безкрая ти се струва по-топъл от Земята, то значи Тя не е посрещнала с прегръдка Душата тук... Със земна прегръдка... Но и от това има полза, ей Богу! Ползата - да останеш по-свързан с Небесата, със спомена за безсмъртието на Любовта и на Душата....

Времената са тежки. Всеки ще има нужда от някакво оръжие и по-добре то да е мирно - Велико Разбиране и осъзнаване... на Велики процеси

#МъдротоДетеГовори... #СърцетоНаМомичето... #Мир #Любов #Разбиране #Състрадание #Милосърдие #Осъзнаване #Светлина #Нощ #Бог #Ангел #Човек #Душа #акцент #НещоВажно...

Вижте по-малко

27

11

18