ЗА КРАЙНОСТИТЕ... И за (НЕ)ОБИКНОВЕНОТО в нас

Има два вида хора сред тези, които са склонни да изпадат в крайности. Мисля...

Едните си харесват крайностите, сякаш, и нищо не биха искали да променят. Или поне така изглежда... (А може и да са просто уморени от опити. Безуспешни опити...)

Другите се опитват да са (по-)умерени, стремят се да се уравновесят. (Аз съм от тези, вторите... Въпреки че и аз не успявам засега, в това отношение...)

За Човека, впрочем, е някак свойствено, характерно и обичайно да изпада в крайности. Като цяло... Може би, заради двойнствената природа - Небе и земя, тяло и Душа, събрани в Едно...

Истина е: човек не може да общува с всички, да стигне до всеки, да възприеме от всеки, да бъде "разпознат" (вътрешно) и да "разпознае" (или опознае) всеки... Нямаме (времеви и не само) ресурс за това. Нямаме такава възможност, "по дизайн". А носим Вселени в себе си... Може би не всеки, но повече хора, отколкото изглежда на пръв поглед! Това е вече мое убеждение, от последните години. Може би придобито и покрай проекта ми "Един от нас споделя"... И покрай много наблюдения и впечатления. Писателите сме наблюдателни хора. Дори несъзнателно...

Истина е: не може всеки да ни обикне. И ние не можем да обикнем всеки... (Навярно не е и нужно.)

Можем все пак поне да се стремим да бъдем добри. "Просто" добри... с всички.

А какво става, когато човек му писне, умори се да е мил и добър? Пак остава добър, макар с по-груба "фасада" (от думи, черти на лицето, изразни средства...), ако е такъв по същност. Нищо не може да пречупи това... освен временно. И привидно.

Истина е - трябва да вярваме повече в Човека. Така мисля аз! Защото и ние сме родени като хора... Най-малкото заради това. И заради децата, които се раждат и растат сега, в наши дни... Заради Бъдещето! На Душите си...

...Ако трябва да обобщим в крайни твърдения Човека, хората, някои биха казали (и казват):

"Всички са (сме) обикновени."

Аз казвам обаче:

Всички сме необикновени.

Изглеждаме по-обикновени, отколкото сме...

...

(фотография - част от снимка, направена от моето дете, Любомир, през някоя минала вече есен, с нашия семеен Nikon)

15

11