За "ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ ДЕТСТВОТО" - СТЕЛА ДАСКАЛОВА

 „Всичко започва от детството” е от онези книги, които наистина помагат, напомнят ни важни истини, които често забравяме, улисани в ежедневието си и които винаги е от полза да прочетем, и дори да препрочитаме от време на време. 

Авторката, майка на три деца, с думите си, изпълнени с много обич и разбиране, сякаш почиства рана на дете, паднало, докато играе, за да заздравее мястото след това. Тази игра е самият живот, а нараненото дете... – това сме всъщност почти всички ние. Защото всеки е бил дете, някога... И почти всички родители допускат едни и същи, повтарящи се грешки, за жалост. Стела Даскалова, с много честен и интелигентен анализ, и наистина с любов към хората (и към децата, и към възрастните), ги посочва, за да ги осъзнаем и да ги избягваме в бъдеще. Целта е една – да постигнем мечтаното щастие и хармония в душата и в живота си! Затова тази книга не е само за това как да бъдем по-добри родители, но е подходяща за всички хора, които имат нужда да осъзнаят по-добре проблемите си и да излекуват раните, получени в детството - тоест и за самопомощ е... Книгата съдържа конкретни и ефективни препоръки, съвсем достъпно и ясно, недвусмислено написани, и с това се нарежда до универсални помагала за родители като „Детето и ние” на д-р Хаим Гинът.

Помните ли филма „Изкуствен интелект” на Стивън Спилбърг? В него, едно малко момче-робот мечтае само за едно – за любовта на майката, която го е осиновила... Мечтае да се почувства истинско, обичано дете, и да има място в сърцето й за него! Преминава през какво ли не и готово на всичко, за да „заслужи” и да живее с тази любов... Като в тъжна приказка. А всъщност, най-тъжното е, че тя се повтаря, като в порочен кръг, и в нашата житейска реалност... И дори се случва на обичани деца! Само, защото родителите им не са показали и облекли в думи и прегръдка любовта си... 

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.” Тази прочута мисъл на Лев Толстой звучи проникновено, но всъщност не отразява истински реалността. И щастието, и нещастието на семействата, на децата, на родителите и на възрастните хора въобще, имат корени в едни и същи модели на възпитание, които обаче са коренно противоположни помежду си и затова имат противоположни резултати – именно щастие и нещастие. Тази книга разкрива проникновено тези два модела и ни призовава да се запитаме – кой от тях бихме избрали съзнателно?

Тази книга ни учи как да прекъснем този порочен кръг и болката от него, как да протегнем ръце и да прегърнем детето си... И себе си дори. Стела пише с душа, познаваща естествената мъдрост на децата и на индианците, например – тоест на онези, които са близо до Духа, необременени от изкривени убеждения за света, в който сме родени. Тя е смела и силна духом, и с това ни води към по-голяма съзнателност - най-вече за това, че винаги имаме избор за това с каква нагласа да приемаме нещата, които ни се случват и които ни заобикалят, и на какво да отдаваме значение. Чрез нейните топли думи разбираме, че животът ни може да е не постоянна болка и борба, а радостно и вълнуващо пътешествие към нашето самоусъвършенстване – като души и като човешки същества. Ако заживеем с такава нагласа и я предадем и на децата си – светът ще види колко вътрешно богати  и колко усмихнати могат да бъдат хората! Не през цялото време, но през повечето...