ВОЙНИК - НА ВЪТРЕШНИЯ И НА ВЪНШНИЯ ФРОНТ...

За съжаление, когато някой чувства вътрешно, силно напрежение, дори раздвоение, агония, и липсва често вътрешен мир - тогава човек е много по-склонен да се включва, спонтанно, необмислено дори - във външни конфликти, във външния свят... Зная го и по себе си. Емоционалност... нестабилност. Големи, понякога...

И когато липсва ясна посока, когато липсва надежда и дори чувство за смисъл, когато има отчаяние и изгубване... Тогава човек се "пуска" по нанадолнище, сякаш, и много по-лесно върши неща, които иначе не би.

Ван Гог, например, в едно от последните си писма до брат си Тео, написани, когато вече има пристъпи /"лудост", епилепсия, крайна нервност и разстроени ум и чувства, по много причини/ и се опитват да го лекуват, с тогавашните методи, в мрачен замък - лудница, и той, разбира се, е отчаян, но със сетни сили се опитва да се представи как би могъл да продължи напред, да продължи да живее, и къде, с кого, как не би тежал на брат си - и се сеща за Френския легион. Обмисля да се включи в него, като платен войник. Само се тревожи, че вече не е здрав, макар на 35 приблизително, което - естествено - противоречи на войнишкото "поприще" и се съмнява дали ще го вземат, дали има шанс за това...

/Не отива във Френския легион, и въобще не става войник. Рисува до последно, може да се каже... Когато се чувства малко по-добре.../

Та така.

19-ти век, когато е живял той, е бил бурен и нестабилен, с новости, с лутане и дебати в обществото, а и революции, подобно на 20-ти, а и като нашия, в който живеем сега...

Винсент пише още на брат си, Тео, че ако се озоват от двете страни на барикадата, образно казано - никой няма да е виновен, просто така се е случило... Нещо в този дух беше писал. Брат му е бил по-консервативен, а самият Винсент - бунтар, повече. И въпреки това е имало голяма обич между тези двама братя... И тези разногласия са причинявали болка и мъка и на двамата, със сигурност, понякога.

Войните винаги започват, уви, от нещо "малко".

Или от малка група хора, която ги е пожелала...

Бог ги допуска явно, по някаква причина....

И се запалват големи "пожари".... Цели народи, континенти страдат...

Няма да забравя някои неща, които съм чела и видяла - в енциклопедии, в учебници по история, в ТВ-предавания, посветени на Втората световна, например... И как се стичаха сълзи по лицето ми, когато слушах как са убеждавали немските войници, че руснаците са "втора категория" хора.... По-долни, някак. Така са говорели... За да бъдат убивани по-лесно от немските войници, да не му мислят много последните, да не чувстват особени угризения на съвестта... Впоследствие....

Болка, трагедия, драма.

Не ги измислям. Реални са, уви!................

Реших да споделя.

Лека, доколкото е възможно, вечер.

P.S. Малко ме натъжава факта, че Винсент не споменава в писмата си Достоевски, който е роден на днешната дата... А Ван Гог е бил запален читател, любител на книгите, наистина... Утеха е намирал в тях, в самотата си, а и мъдрост, която дълбоко е осмислял... Те са съвременници, двамата гении. Може и да е чел нещо от руския автор и да го споменава някъде, все пак, не зная.. Споменава Толстой, впрочем.

Но както и да е...

Аз оставам с моята обич. И с моята всемирна, както я наричат, скръб за света....

Картина - "Ириси", Винсент ван Гог

Вижте анализите и рекламите

Подсилване на публикацията

1

1

1