Нощем е тихо. Толкова тихо понякога, че човек чува сърцето си.
Мислите си. Душата си... И какво тя шепти. Тя е тиха, ненатрапчива, но
най-важното в живота е да чуем нейния глас именно.
Нощта е асистирала, за да се роди поетичната книга на Павлина
Добрева, публикувана тази година. И плодът е хубав. Има искреност в него,
честност, обич, търсене, топлина, човешки размисли... Има душа. Стиховете тук
имат различен ритъм и различни теми, но общата нишка е възприятието на
авторовата Душа. Темите са – любовта, времето, планината, чистотата,
съхранението, мечтите, сълзите, майчината закрила, мислите, спомените... Самият
Живот! Сънуван, живян, сякаш все още мечтан, въпреки болките. Има и стихове със
спотаен вик в тях, както и такива, в които думите са тихо прошепнати... С обич.
Да не пропусна да спомена – има прекрасни илюстрации към стиховете, в синхрон –
черно-бели.
Споделяне и търсене като че ли са ключовите думи за тази
книга. Присъствието на Другия, диалогът с него са водещи, въпреки „самотата на
нощта“ – родина на тези стихове.
„ти си пътеката ми
върха, небето, въздуха, насищането
ти си пространството и времето
ти си дъха в тишината ми.“
В заключение мога да кажа – тишината в тази книга търси
Музика, самотата в тази книга търси Любов.
Ако и вие сте били на подобна страница от Книгата на Живота,
с подобни търсения и преживявания – можете да откриете себе си и в тази поезия,
изразяваща нюанси, багри, настроения. Така човешки.
Кристина Митева / Candysays
4.10.2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар